През последното десетилетие имунотерапията промени лечението на редица онкологични заболявания. При меланом, рак на белия дроб, рак на бъбрека и някои други тумори тя доведе до резултати, които преди се смятаха за невъзможни. При част от пациентите се наблюдава дългосрочен контрол върху заболяването и дори пълна ремисия.
Но в клиничната практика се появи един сериозен въпрос. Защо при едни пациенти имунотерапията работи отлично, а при други почти няма ефект.
В последните години науката започна да дава неочакван отговор. Оказва се, че огромна роля играят бактериите, които живеят в нашия организъм. Най-вече тези в червата.
Човешкото тяло съдържа около 30 трилиона човешки клетки и приблизително същия брой бактериални клетки. Съвкупността от тези микроорганизми се нарича микробиом. Той участва активно в имунните процеси, в метаболизма и в регулацията на възпалението.
Изследвания от последните години показват, че определени бактериални видове могат да усилят имунния отговор срещу туморните клетки. Сред тях са Akkermansia muciniphila, Bifidobacterium longum и Faecalibacterium prausnitzii. При пациенти, които имат по-голямо количество от тези бактерии в червата, имунотерапията значително по-често дава добър резултат.
Обратното също е вярно. Пациенти, които скоро са приемали широкоспектърни антибиотици, често реагират по-слабо на имунотерапия. Антибиотиците променят микробиома и това може да отслаби имунния отговор срещу тумора.
През 2018 г. екипът на проф. Лорънс Зитвогел от Institut Gustave Roussy във Франция публикува данни, които показват, че пациенти с рак на белия дроб и бъбрека имат значително по-добра преживяемост, когато в червата им се открива бактерията Akkermansia muciniphila.
Още по-интересни са експериментите с т.нар. фекална микробиотна трансплантация. При тях се прехвърля микробиом от пациент, който реагира добре на имунотерапия, към пациент, който не реагира. В част от случаите след това имунотерапията започва да действа.
Това отваря напълно нова посока в онкологията. В бъдеще лечението на рак няма да се определя само от вида на тумора и генетичните му характеристики. Ще се анализира и микробиомът на пациента.
Вече се разработват пробиотични терапии и хранителни стратегии, които имат за цел да подобрят състава на чревната микрофлора и по този начин да усилят ефекта от имунотерапията.
Тази област на изследване се развива изключително бързо. В момента по света текат десетки клинични проучвания, които оценяват ролята на микробиома при лечението на различни видове рак.
За пациентите това означава нещо важно. Онкологията постепенно се превръща в силно персонализирана медицина. Все повече фактори от индивидуалната биология на пациента ще участват в избора на лечение.
А един от най-изненадващите съюзници в борбата с рака се оказват микроскопичните организми, които живеят в нашето тяло.
д-р Елена Базарова-Парушева
Клинична онкология
КОЦ Бургас
