На 6 август 1945 г. светът влиза в нова епоха – епохата на ядреното оръжие. В 8:15 сутринта местно време американският бомбардировач B-29 Enola Gay, пилотиран от полковник Пол Тибетс, хвърля първата в историята атомна бомба над населено място. Целта е японският град Хирошима, а оръжието – „Little Boy“, базирано на уран-235. Само за няколко секунди градът е практически изравнен със земята, а огромното количество енергия – около 15 килотона TNT – убива и наранява над 140 000 души до края на 1945 г., много от тях от изгаряния, травми и радиационно облъчване.
Втората бомба – „Fat Man“, използваща плутоний-239, е хвърлена само три дни по-късно – на 9 август 1945 г. – над Нагасаки от друг B-29, наречен Bockscar, пилотиран от майор Чарлз Суини. Тук загиват и са ранени над 75 000 души. Двете атаки са извършени без предварително предупреждение към цивилното население.
Причини и оправдания
Официалната причина, дадена от САЩ, е, че бомбардировките ще съкратят войната и ще спасят стотици хиляди животи, които иначе биха били загубени при евентуална инвазия в Япония. Историците и до днес спорят дали Япония не е била вече готова да капитулира и дали демонстрацията на мощ не е била също насочена към Съветския съюз, в началото на Студената война.
Медицински и психологически последици
Оцелелите – наречени хибакуша – страдат с десетилетия от радиационна болест, левкемия, ракови заболявания, безплодие, генетични увреждания при потомството, както и социална изолация и дискриминация.
Лъчевата болест не е добре разбрана по онова време. Симптомите – косопад, кървене, инфекция, гадене, мутации – са първите знаци за биологичния кошмар, който ядрената енергия може да отключи. Съществуват хиляди недокументирани случаи на жертви, починали седмици и месеци след взрива, заради лъчево облъчване.
Освен физическите последици, обществото е поразено от дълбок психологически страх. В годините след войната се наблюдава масова тревожност, страхова невроза, депресии и параноя, особено по време на Студената война и ядреното надпреварване между САЩ и СССР.
Етичният и философски въпрос
Бомбардировките поставят остро въпроса: Има ли граница между наука и морал? Достижението на учени като Опенхаймер, Ферми и Телер – проектът „Манхатън“ – се превръща в катастрофа с човешко лице. Опенхаймер по-късно цитира Бхагавад Гита със зловещо прозрение:
“Станах Смерт, разрушител на светове.”
От този момент напред науката вече не се възприема само като път към прогрес, а и като потенциален път към унищожение.
Историческо въздействие
- На 15 август 1945 г., след атаките, Япония обявява капитулация.
- На 2 септември 1945 г. е подписан официалният акт за предаване на борда на USS Missouri, с което Втората световна война приключва.
- След войната започва ядреното надпреварване между САЩ и СССР, а Студената война бележи десетилетия на страх от ядрено унищожение.
- През 1949 г. СССР също тества своя атомна бомба, с което светът влиза в епоха на взаимно гарантирано унищожение (MAD – Mutual Assured Destruction).
Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са не просто военни действия – те са цивилизационен поврат, момент, в който човечеството осъзнава, че може да унищожи себе си за секунди. Въпросът „можем ли“ е окончателно отделен от „трябва ли“.
