Атанас Семизов - Джимито е може би най-известният фен на Нефтохимик. Привърженик е на отбора е от началото на 80-те, когато започва да ходи по стадионите на 10-годишна възраст. Основател на Green Fighters и многогодишен тартор на зелената агитка. Последните няколко години създава семейство и има прекрасна 4-годишна дъщеря, но продължава да обича с цялото си сърце Нефтохимик и да посещава най-важните мачове за клуба.
- Джими, кажи първо на колко години си и кога стана фен на Нефтохимик?
- В момента съм на 43 години, а фен на Нефтохимик станах преди много време, бил съм сигурно 10-11-годишен. Запали ме вуйчо ми, който тогава ми разказваше, че в града най-много фенове има Черноморец и мечтата му е един ден това да се промени. Помня, че ме закара на един мач с тях за купата. Победиха ни с 2:1, но съдията им помогна. Бяхме 50 фена на Нафтата срещу 12-13 хиляди души от Черноморец.
- Кога Нефтохимик стана по-обичаният отбор в града?
- Откакто Порточанов взе властта и страшно много помогна на отбора и на феновете да станат по-многобройни. За гостуването на Спартак Варна през 1995-а, когато отидохме 30 автобуса, той направи 100 знамена за нас. От 7000 човека на варненския стадион - 4000 бяхме бургазлии. Това беше бойното кръщене на агитката на Нафтата. На мача феновете на Спартак нещо се полакомиха за знамената ни и влязоха в ръкопашен бой. Много от тях останаха да лежат на земята, а от нашите почти нямаше пострадали.
- Разкажи за създаването на Green Fighters?
- През 1996-а започнахме да мислим за създаване на групировка, защото феновете на Левски, ЦСКА, Локомотив Пловдив, идваха и правеха каквото си искат в Бургас. Ние трябваше да им противодействаме по някакъв начин. Тогава имаше около 20-30 скинари, които бяха много надъхани и направиха фракцията BASTIONS, но тя нещо се разпадна и аз лично създадох Green Fighters, а през 1997-а излезе и знамето ни с черепа. Порточанов го плати. Аз покрай едно знаме направих още 6, исках си и Порточанов даваше.
- Как се наложи като тартор на агитката?
- По принцип ние от Сарафово командвахме, защото ходехме винаги по един автобус и бяхме най-многобройни. Аз, Мишо Макса, Кольо Бяса, Ицето и брат му Янчо. Имаше и двама близнаци - Митко и Минчо. Те направиха първото ни знаме от Сарафово, на което пишеше "BOYS" на квадрати с два бели чаршафа и един зелен. Оттам нататък зарибявката тръгна, отборът започна да мачка и да привлича хора. Порточанов направи 30 000 шала и започна да ги раздава.
- Като какъв фен се определяш?
- Аз бях много краен. Участвал съм в 27 боя между агитки и никога не са ме сваляли. Чупили са ми нос, късали са ми ухо. Бил съм се с фенове на Локо, Ботев, ЦСКА, Левски, Берое и много други. Всъщност най-големият ни враг не е Берое, а е Спартак Варна. Тях сега ги няма в "А" група и аз лично съм много разочарован от този факт.
- Разкажи по-подробно за някои от тези сбивания?
- Адреналинът в такива случаи е страшно много. Помня един бой с Ботев. Тогава съборихме едно заведение в Бургас. Имаше много в болницата от тях, но те са мъжки момчета. По-късно през деня им направхме втора засада, но те започнаха да мятат едни павета по нас и не можахме да ги доближим. След известно време обаче станахме приятели с тях. Всичко започна на финала за Купата на България, когато Нефтохимик игра срещу Левски в Пловдив. Аз отидох направо във фенското кафе на Ботев и влязох с фланелка на Нефтохимик и с шал. Тогава това беше немислимо. С техния тартор Божо се разбрахме да обединим агитките за този мач, да атакуваме говедата и да ги направим мармалад. Тръгнахме срещу сините, но левскарите започнаха да мятат бомби без да гледат, те винаги така правят. После аз им ходих на дербито с Локо Пловдив с още четирима души и им бяхме даже в първата редица. Ботев Пловдив обаче си имат групировка, която не ни харесва. То и нашите Green Fighters много не харесват Ботев от гледна точка на това, че те са пънкари, а част от нашата агитка споделя фашистки възгледи. По-логично би било да сме с Локо, защото и те са фашисти. Аз лично имам приятели от Локо, но те повечето ни мразят много. Скъсаха ми ухото на един бой, който беше уговорен за 10 на 10, но Локо ни излъгаха и ни изскочиха 30 човека. Точно пред стадион "Нефтохимик" тогава имаше строеж, мисля че хотел "Аква" правеха. Те тръгнаха с пирони, дъски, ние пък изкарахме бухалки, беше мазало.
Има и една интересна случка със Славия. Белите тогава играха с Черноморец за купата. Пристигнали 20 човека от тях, въоръжени с палки и след мача отишли на плаж. От нашите пък 8-9 души тръгнали към Морската, за да си правят снимки за фейсбук и като видяли славистите буквално ги изкъртили, феновете на Славия направо бягали в морето, нямали време да извадят палките.
- Как става една уговорка за бой между две агитки?
- Всичко става чрез тарторите на групировките, без фейсбуци и глупости.
- Как започна враждата с Берое?
- В началото не ни бяха врагове. На един мач в Бургас обаче ги победихме 2:0. Тогава те си бяха разпънали 9 знамена. Отидох да им предложа да им продам корабни факли. Правехме си бизнес по този начин. Имаше едно скинарче от техните, което се опита да ме наплюе. След мача слязохме на гарата и им взехме знамената без никаква съпротива. На реванша в Стара Загора те докараха полиция и посочиха мен и още две момчета, че сме им взели знамената. Водеха дела да им върнем знамената, но това нямаше как да стане. Лично аз на един друг мач им взех знамето "Ракия". Влязох в техния сектор и си го откачих от оградата.
След известно време на едно друго гостуване в Стара Загора 50-60 души от Бургас бяхме опънали знаме "Ultras Green Front Burgas", едно от сарафовските. На полувремето ние пиехме бира извън стадиона, но по едно време видях как един от Берое дръпна нашето знаме и започна да бяга. Аз веднага тръгнах след него, настигнах го, настъпих знамето и му казах, че просто ще го размажа. Един друг обаче ми скочи с една дъска, при което аз му набих един лакет и той припадна. Дойде един полицай. Пред него беройци започнаха да твърдят, че знамето е тяхно, а аз обратното. Полицаят взе тяхната страна. Аз в този момент си помислих как може да е толкова тъп и му казах:"Добре ве, не виждаш ли, че на знамето пише Бургас!?". Един от Берое дръпна знамето и избяга. Нямаше какво да направим, защото изскочиха още полицаи. Оттам нататък войната започна. Ние полудяхме за това знаме. Започнахме даже да им следим маршрута - къде играят, къде ходят. Така се стигна до един мач в Каварна. Гостуваха на Калиакра. Събрахме се 5 коли, общо 25 човека, само зверове. Нямаше човек без татуировка, като Якудза бяхме. Изчакахме беройци точно до едно село след Варна и ги атакувахме. Те бяха в една кръчма. Направихме ги мармалад. Бяха налягали по земята от страх. Дойдоха обаче полицаи и ги защитиха. Много ги е страх беройци оттогава от нас. Постоянно се оглеждат докато пътуват.
- Явно другите агитки имат респект от феновете на Нефтохимик?
- Разбира се. Тази година играхме една контрола с ЦСКА на нашия стадион. Сам отидох до техния сектор и им казах да не ни псуват, защото няма да се приберат. "Няма проблеми, няма проблеми", беше техният отговор. Аз ги познавах, повечето бяха момчета от Бургас, но все пак трябваше да ги предупредя.
- Няма как да подминем и темата за Черноморец. Какво ти е мнението за феновете им?
- На всеки е ясно, че цялата вражда тръгна от Събев и от това, че ни взеха стадиона. Аз обаче имам омраза и към феновете им. Едно време имах приятели от тяхната агитка, даже и още имам, но съм им казал най-отговорно изобщо да не се появяват на дербито. Твърдят ми, че стадионът щял да бъде син. Да, отдолу целият наш сектор ще бъде син, с техните знамена по земята. Тогава не ни интересуват наказания. Всичко яко димки, факли и това е. Лежал съм 11 дни в ареста заради тях. За футболно хулиганство ме осъдиха, защото много говореха в интернет и, когато играха с Левски, отидохме и ги натрошихме пред нашия стадион. Изобщо не е верен и слухът, че част от тях са ни създали агитката. Абсолютна лъжа е. Даже, когато Нефтохимик тръгна да върви напред, имаше техни хора, които започнаха да идват по наши мачове.
- Трябва ли да мразим наши легенди, които са преминали през Черноморец?
- Тези, които не са направили нищо против клуба ни, няма за какво. Примерно Илия Груев. Когато обаче става въпрос за Херо, нещата не стоят така. Едно време, когато отиде в Черноморец, започна да ни взема най-добрите играчи преди решаващи мачове.
- Какво мислиш за официалния фенклуб на Нефтохимик?
- Фенклубът работи много, Никито е много сериозно момче. Аз бях резервиран в началото, защото не го познавах. Те всъщност ми предлагаха да вляза преди 2 години, но отказах, нямам толкова време. Не съм редовен, ходя само по рисковите мачове вече. Иначе единството нещо, което не исках, е да се се вкарва политика в цялата работа. Бях против Иво от НФСБ да ходи с тъпана на Нафтата по протести, бях и против това фенклубът да ходи след Бойко. Аз му казах тогава на Ники, че това е нож с две остриета. Не че ми пречи на мен Бойко, може и Станишев да е, може и всеки да е, трябва обаче да се лавира между партиите. Не трябва да се обвързваш тясно само с една партия.
- А за младите от Green Fighters?
- Момчета на честта, сериозни и тренирани момчета. Работят си, събират си членски внос, правят си фланелки.
- За феновете в България като цяло в момента?
- Феновете като цяло са много полезни за България. Ето в Катуница прави чест на всички, които се включиха и обединиха. В такива моменти групировките трябва да се обединяват, независимо от клубните си пристрастия. Има обаче и боклуци по агитките. Примерно отидохме на клалификацията с Дания в София и 200 млади чорбари ни скочиха. Те обаче не знаеха в какво се замесват. 70 човека бяхме, само животни и буквално ги размазахме - лобут!
- Къде би поставил агитката на Нефтохимик ако трябва да се направи класация на футболните фенове в България?
- Левски, ЦСКА, Ботев, Локо Пловдив и след това сме ние. Само вижте първия мач с Ботев при завръщането ни на стадион "Нефтохимик". Ние тогава загубихме, но беше уникално. Спектакъл, празник на футбола. Направихме феноменална астмосфера.
- Колко автобуса ще бъдем на първото гостуване?
- Ако е в Стара Загора - 15. Казал съм на всички за този мач: "Не се приемат оправдания от рода:"имам работа", "на зъболекар съм", "жена ми ражда". Всички на мача!"
- Какво очакваш от "А" група чисто като игра от футболистите. Не са вземали заплати няколко месеца?
- В България положението е такова. Много хора имат забавени заплати. Феновете обаче дават и последните си пари за гостуване. Един мач навън ти струва 50 лева поне. Знаем, че на футболистите им е трудно, когато не са вземали пари. Винаги обаче сме правели всичко възможно, за да ги подкрепим. Имало е млади момчета от агитката, които са събирали пари от закуски, за да отидат на мач. За тях трябва да играят футболистите.
- Кой ти е любимият мач за всички времена?
- Една контрола срещу Левски, в която победихме с 3:0 и направо ги начупихме. 15 000 души имаше на стадиона. Тогава дойдоха 2 микробуса с фенове на Левски от Карнобат. Част от нашите им обърнали единия микробус. Отивам после да си купувам месо при едно момче, което е фен на Левски и бил на мача - даде ми аванта три пържоли.
- А любими футболисти?
- Велиян Парушев и едно момче, което игра много малко в Нафтата, но беше голям мъжкар - Пламен Русинов. Данчо Господинов и Илия Груев също мога да спомена. Тошко Янчев и той беше мъжко момче, докато не го зариби жена му.
- Къде стои Нефтохимик в живота ти. Колко е важен отборът за теб?
- То си ми е хоби. Аз вземам дъщеря ми Христина, която е на 4 годинки и я водя по домакински мачове. На едно гостуване на Ботев има интересна история с нея. Отиваме ние към Пловдив, звъня на жена ми и й казвам, че пътувам към Пловдив. Звъня й после отново - не вдига. Звъня по-късно - пак не вдига. По едно време жена ми се обажда и ме пита къде е стадионът, с дъщеря ми идвали на мача. Обясних й къде е, след малко пак ми звъни и ми казва, че стигнала до стадиона, където всичко било жълто. Тя спряла точно, където влизат хулиганите на Ботев, а в колата имаше вързан шал на Нефтохимик. Тогава хлапето беше на 2 годинки. Отидохме с едно момче да ги приберем. Размина ни се тогава.
- Жена ти как приема твоята фенска страна?
- Ами няма избор, какво да прави. Тя си идва от време на време по мачове с дъщеря ми. Хлапето много обича да тича при факлите и в Долно Езерово един път го бях загубил. Отишла при пушилката и ми вика тогава:"Бомби, бомби". Аз и отговарям: Да, тате -бомби. Да, тате - факли!
- Коя е най-голямата ти мечта, свързана с Нефтохимик?
- Да си намерим един сериозен спонсор и да ни има, за да можем да гледаме постоянно отбора в "А" група.
