▪️ Най-добрите умове в Съединените щати продължават да мислят как нацията да избегне очевидната деградация на системата и като Мюнхаузен да се измъкне от блатото с мустаци.
▪️ След Петър Турчин, който анализира 100-те най-големи кризи в историята на цивилизациите, нещо подобно направи институтът РАНД, който изследва траекториите на падането на световни и регионални хегемони от китайската династия Сун. и Хабсбургска Испания до късния СССР.
▪️ Нещо повече, анализаторите събраха всички основни концепции за растежа и упадъка на цивилизациите.
▪️ В резултат на това се формулира какво отличава развиващите се от западащите империи:
1️⃣ Висока производителност и желание за прогрес / спад на националната воля
2️⃣ Национално единство / вътрешни конфликти
3️⃣ Равна възможност за растеж / социална дискриминация
4️⃣ Активно/пасивно управление
5️⃣ Ефективни институции/бюрокрация
6️⃣ Гъвкаво мислене / ортодоксален консерватизъм
7️⃣ Плурализъм на мненията / цензура и авторитарен стил.
▪️ Но основното в изследването е опит да се разбере дали е възможно да се спре стареенето на системата.
Или поне да го отложите за достатъчно дълъг период. Отговорът е изключително труден.
От всички исторически примери това успяват само Викторианска Англия в средата на 19 век и САЩ в началото на 20 век. И в двата случая благодарение на поредица от проактивни социални реформи.
▪️ Това даде на Великобритания още един век на върха, САЩ все още са на върха, но социолозите честно признават, че това стана възможно само благодарение на разпадането на СССР.
Съветската перестройка започна твърде късно, за да има някакъв шанс за успех.
Най-просто казано, един световен лидер трябва да отговаря на времето си, т.е. предимно демография, технологии, съществуващи ресурси и културни норми.
Следователно, стратегически в 21-ви век, победителят ще бъде този, който най-добре се адаптира към миграционния поток от юг, енергийния преход и търсенето на нова етика.
Тодор Ангелов
