Чисто нови автобуси с климатик, усмихнати и любезни контрольори, електронна билетна система и бързи автобусни линии. Общо взето така би изглеждала една телевизионна реклама на мащабния проект за Интегриран градски транспорт, който вече няколко години се изпълнява в Бургас.
Идеята е да се стимулира използването на алтернативни методи за транспорт, които не предизвикват досадни задръствaния в центъра на Бургас, не замърсяват въздуха и общо взето правят живота на пешеходците по-лек. Под алтернативни методи разбира се става дума за повече ходене пеша, каране на велосипед и използване на градския транспорт. За целта всички тези компоненти бяха направени максимално удобни за бургазлии. Или поне имаше опити в тази насока.
За съжаление обаче на този етап взетите мерки не дават необходимия резултат. Многократно дискутираните велоалеи по тротоарите така и не могат да станат адаптирана част от транспортната схема на града, по простата причина, че по същите тротоари ходят и пешеходците. Съвсем скоро пък ще разберем как ще бъде приета новата транспортна схема, която цели да направи градския транспорт по-удобен. Първите реакци бяха негативни, но нека не обявяваме присъдата преди процеса.
Проблемът обаче сякаш идва от друго място и това се вижда от реакцията на хората по обществените обсъждания и от коментарите в социалните мрежи. Изглежда карането на велосипед, като средство за транспорт, както и пътуването до работа с автобус, се смята за някак... непрестижно. В предствата на повечето хора автобусите си остават средство за пътуване единствено за ученици и пенсионери и не могат да заменят лукса, който предлага личният автомобил. Това мислене разбира се е грешно, а пример за това е Западна Европа, където може да видите хора с костюм и вратовръзка на велосипед, в автобуса или метрото и това изобщо да не изглежда странно.
Сега сигурно се чудите защо споменах кмета Димитър Николов в заглавието. Ами защото, когато си представих хора с костюми в 211-ката, някак си се сетих за него. Както и за зам. кметовете, общинските съветници и другите политически фигури в Бургас. Защо хората, които рекламират градския транспорт на обикновените граждани и ги убеждават да оставят личните си автомобили, не направят същото и за себе си? Логично е да стане така. Все пак, ако подпишеш договор за реклама на някоя бира, въпросната компания може да те глоби, ако те видят пиеш бира от друга марка на публично място.
Известен в цял свят стана кметът на Лондон, който ходил на работа с колело. Нашият кмет сме го виждали на две гуми, само когато трябва да подкрепи някоя велоинициатива. През останалото време автомобилът му е паркиран със запазено паркомясто пред общината. Днес пък общинският съветник Георги Дражев поиска облекчение за съветниците, които да плащат по 60 лв. на година за паркиране в „Синя зона“, вместо ежедневните левчета с СМС-и. След дълги дебати предложението все пак беше отхвърлено. Не защото някой склони да остави личния си автомобил, а от кумова срама – за да не се окаже, че съветниците се ползват с по-големи привилегии от обикновените граждани.
В същото време Бургас продължава да расте откъм население и съответно откъм автомобили. Повече от ясно е, че проблемите с трафика ще стават все по-големи и те не могат да бъдат решени със строителството на нови паркинги и подземни улици. Промяната трябва да тръгне от начина на мислене и културата на хората. Става бавно и болезнено, особено когато действието се развива в България, но все пак става. Особено, когато някой даде добрия пример. Може би това трябва да бъде Димитър Николов.
Венелин Костадинов
