Честит празник на всички студенти! Днес на 8 декември, денят на свети Климент Охридски, празнуват всички млади хора, които след време ще станат българските лекари, адвокати, журналисти и политици. Сред тях някъде вероятно е и някой от бъдещите ни президенти.
Празникът, с известно прекъсване, вече надхвърля един век. В последната една трета от него обаче добива нов смисъл. На същата тази дата е застрелян символът на цяло едно поколение Джон Ленън. Човекът с мечтата за един свят без война е убит на 8 декември 1980 година. По същото време България все още е зад Желязната завеса, но явлението Бийтълс отдавна е приникнало през нея. То се превръща в нещо повече от музика именно за младите ученици и студенти, които учат английски език и вникват в текстовете и идеолфогията на групата.
На пръв поглед случайното съвпадение оставя дълбок белег в българския празник. До ден днешен той е свързван от много студенти именно с Ленън, тъй като в него те разпознават скритата в себе си жажда за революция, за промяна и справедливост. Жажда, която природата е заложила в бурната кръв на всеки младеж от всяко едно поколение. Това в продължение на години придава на студентския празник един социално ангажиран вид именно на хората, които един ден ще могат не само да мечтаят за един по-добър свят, но и да го направят реалност.
В последните години обаче тази атмосфера на празника все повече се изпарява. Студентският празник се превръща в един дълго чакан алкохолен маратон, със също толкова дълго възстановяване от тежък махмурлук. Бийтълс отдавна са изместени от чалга ритми и боси танци между руската салата и кебапчетата в мазата на някоя кръчма, в която пее Фики Стораро. Изборът на музика обаче не е страшен сам по себе си. Страшен е фактът, че младият човек успя да пребори природата си на мечтател, на идеалист, на алтроист и утопист. Разбира се той пак има мечти. Те обаче са битови, материални и егоистични. Студентският празник пък е просто една витрина, където всичко това се излага на показ, в първичния си и неподправен вид.
Ако погледнем назад ще видим, че всяко поколение си има емблема, с която се свързва. В България чалгата не е нещо ново и със сигурност не заслужава да й се придава по-голяма важност с излишни морални поучения и възмущения. Тя е такава каквато е, а модата й ще отмине тогава, когато трябва. Фактът, че израснахме в няколко поредни чалга поколения не е случаен, но дори най-обобщителните заключения имат изключения. Студентите, които празнуват днес могат да бъдат и от тях. Изборът е техен - Ленън и мечтата или Фики и мазата...
Честит празник на всички студенти! Днес на 8 декември, денят на свети Климент Охридски, празнуват всички млади хора, които след време ще станат българските лекари, адвокати, журналисти и политици. Сред тях някъде вероятно е и някой от бъдещите ни президенти.
Празникът, с известно прекъсване, вече надхвърля един век. В последната една трета от него обаче добива нов смисъл. На същата тази дата е застрелян символът на цяло едно поколение Джон Ленън. Човекът с мечтата за един свят без война е убит на 8 декември 1980 година. По същото време България все още е зад Желязната завеса, но явлението Бийтълс отдавна е приникнало през нея. То се превръща в нещо повече от музика именно за младите ученици и студенти, които учат английски език и вникват в текстовете и идеолфогията на групата.
На пръв поглед случайното съвпадение оставя дълбок белег в българския празник. До ден днешен той е свързван от много студенти именно с Ленън, тъй като в него те разпознават скритата в себе си жажда за революция, за промяна и справедливост. Жажда, която природата е заложила в бурната кръв на всеки младеж от всяко едно поколение. Това в продължение на години придава на студентския празник един социално ангажиран вид именно на хората, които един ден ще могат не само да мечтаят за един по-добър свят, но и да го направят реалност.
В последните години обаче тази атмосфера на празника все повече се изпарява. Студентският празник се превръща в един дълго чакан алкохолен маратон, със също толкова дълго възстановяване от тежък махмурлук. Бийтълс отдавна са изместени от чалга ритми и боси танци между руската салата и кебапчетата в мазата на някоя кръчма, в която пее Фики Стораро. Изборът на музика обаче не е страшен сам по себе си. Страшен е фактът, че младият човек успя да пребори природата си на мечтател, на идеалист, на алтроист и утопист. Разбира се той пак има мечти. Те обаче са битови, материални и егоистични. Студентският празник пък е просто една витрина, където всичко това се излага на показ, в първичния си и неподправен вид.
Ако погледнем назад ще видим, че всяко поколение си има емблема, с която се свързва. В България чалгата не е нещо ново и със сигурност не заслужава да й се придава по-голяма важност с излишни морални поучения и възмущения. Тя е такава каквато е, а модата й ще отмине тогава, когато трябва. Фактът, че израснахме в няколко поредни чалга поколения не е случаен, но дори най-обобщителните заключения имат изключения. Студентите, които празнуват днес могат да бъдат и от тях. Изборът е техен - Ленън и мечтата или Фики и мазата...
