72 минути. Толкова продължи публичният спектакъл, който светът гледа на живо. Не реч, не визия, не стратегия. Поток от гафове, заплахи, откровени лъжи и географски абсурди.
72 минути, в които президентът на САЩ обърка Гренландия с Исландия. Повече от веднъж. Докато обясняваше защо иска да „купи“ Гренландия.
72 минути, в които заплаши Дания – свой съюзник в НАТО – с репликата: „Можете да кажете да и ще го оценим. Можете да кажете не и ще го запомним.“
72 минути, в които нарече Гренландия „парче лед“, което щяло да гарантира световния мир. „Искам парче лед в замяна на мир“, заяви той.
72 минути, в които обяви, че има „100% шотландска и 100% немска кръв“. Сборът е 200%. Математиката явно не е сред силните му страни.
72 минути, в които твърдеше, че САЩ „върнали Гренландия на Дания“ след Втората световна война. Фактите са други: САЩ никога не са притежавали Гренландия. През 1916 г. официално признават датския суверенитет. По време на войната получават само временни военни бази. През 1946 г. се опитват да я купят срещу 100 милиона долара. Дания отказва. Никакво „връщане“ не е имало.
72 минути, в които заяви, че „Китай няма вятърни турбини“. Китай – световният лидер във вятърната енергия вече 15 поредни години, държащ близо половината от глобалните проекти. Но според него те „нямали паркове“ и ги продавали на „глупави хора“.
72 минути, в които уверяваше, че всички големи петролни компании щели да отидат с него във Венецуела. Само че три дни по-рано шефът на ExxonMobil публично обяви страната за „непригодна за инвестиции“. Вместо бизнес ентусиазъм – пълно мълчание от индустрията.
72 минути, в които каза, че в САЩ „практически няма инфлация“. Реалността: около 2,7%, над целта на Федералния резерв, с прогноза за нов ръст заради собствените му политики. Но в неговия свят това е „почти нула“.
72 минути, в които нарече председателя на Федералния резерв „глупав“ и „закъснелия Джером Пауъл“. На живо. Пред световния икономически елит.
72 минути, в които разказваше странни истории за данъци в Швейцария, платени от инат, заради „някаква жена“, чието име не помни.
72 минути, в които заяви, че „пазарът се срина заради Исландия“. Държава с 380 хиляди души население, която според него е разклатила Уолстрийт.
72 минути, в които твърдеше, че САЩ плащат „100% от бюджета на НАТО“. Реалният дял е около 16%. Но фактите явно пречат на разказа.
72 минути, в които обърка Азербайджан с „Абербайджан“.
72 минути поток на съзнанието. Проверими лъжи. Измислени числа. Заплахи към съюзници. Обиди към институции. Географски гафове. Самохвалство без покритие.
И светът гледаше. Мълчаливо.
Гледаше как президентът на най-мощната държава бърка държави, обижда централната банка, заплашва Дания, отрича цели индустрии и пренаписва историята в реално време.
72 минути.
Някога за далеч по-малко политически кариери приключваха.
Днес просто скролваме нататък.
Добре дошли в 2026 година.
