1. След като си вземеш душ, трябва да действаш светкавично.
След като излезеш от банята, не можеш да си позволиш лукса да релаксираш. Трябва незабавно да се заемеш с ритуала по изправянето. Ако оставиш косата си да изсъхне по естествен път, тя почва да хвърчи навсякъде и да се къдри, което усложнява боравенето с пресата. Така че, серията на „Сладки, малки лъжкини“ ще трябва да почака. Имаш си други приоритети!
2. Подготвяш се за издухването със сешоар, сякаш се подготвяш за война.
„Въоръжаваш“ се с какво ли не. Продукт за термозащита? Тук! Сешоар? Тук! Кръгла четка? Тук! Шноли, фиби, ластици? Тук, тук и тук!
3. Разресването с кръгла четка се превръща в ежедневна тренировка за мускулите на ръцете.
От корените към върховете, отново и отново. Разресването на все още мократа ти коса е трудоемка и досадна задача. Но и легитимна причина да пропуснеш упражненията за ръце във фитнеса – натоварила си се достатъчно за днес.
4. Всеки път решаваш да си вземеш няколко минути почивка от изправянето.
„Само да си почина за малко преди да продължа“, казваш си. Следва проверка на Фейсбук, похапване, гледане на клипчета в YouTube... Докато изведнъж се сетиш, че половината ти прическа все още има нужда от изправяне.
5. Измислила си стратегическа маневра за изправяне на бретона си.
Лицето е първото нещо, което хората виждат, затова искаш бретона ти да е винаги в изрядно състояние. Ако оставиш изправянето му за последно, той ще се е превърнал в някакво подобие на бухнал облак, което нямаш шанс да приведеш в приличен вид. Независимо каква сложна маневра си измислила – да го сушиш с главата надолу или леко килната на една страна, докато държиш в едната ръка сешоара, а в другата – четката, правиш го хитро и ловко (резултат от хиляди повторения).
6. Когато най-накрая приключиш с издухването на косата си, ти иде да заплачеш, защото ти остава още много довършителна работа.
Не-е-е, битката за правата коса съвсем не е спечелена. Никой не може да постигне права като струна прическа, без помощта на пресата. Хайде, време е да я включиш и да преминеш към втори рунд.
7. Всеки път, щом пуснеш пресата се паникьосваш.
Защо мирише на изгоряло? Това от косата ми ли е? Или има някаква повреда в електричеството?
8. Всеки път, когато стигнеш до изправянето на краищата, виждаш колко са накъсани и изпитваш чувство на вина.
Трябва да се подстрижеш най-накрая. Или да изхвърлиш пресата си. Да бе, кого заблуждаваш? Никога няма да се разделиш с пресата си.
9. Винаги се чудиш дали си изправила добре косата на тила.
Всъщност, за да достигнеш до кичурите от задната част на главата, извършваш такива сложни упражнения с ръцете, че дори инструкторка по йога би ти завидяла за гъвкавостта и старанието.
10. Непрекъснато си казваш, че след цялата хамалогия по изправянето, няма начин да си измиеш косата скоро.
Самата мисъл, че трябва да преминеш през горещия „ад“ на сешоара и пресата, те кара да се откажеш от миенето на косата. Но колкото и да се убеждаваш, не можеш да издържиш повече от два дни. Измий, изсуши, изправи, повтори.
11. Но когато всичко приключи, се чувстваш като излязла от конкурс за най-красива прическа.
Чувството е незаменимо – въртиш се пред огледалото и се наслаждаваш на красивата си, права коса. Май всичко си заслужаваше!
