Реалността тази вечер пред Община Бургас изглеждаше малко по-различно от „100-те души“, които удобният на властта разказ се опитва да внуши. Центърът на града беше буквално залят – хиляди бургазлии излязоха, запълниха всяка улица и площад и ясно заявиха: така повече не може.
Протестът започна спокойно, но за минути се превърна в мащабно гражданско шествие срещу цялостното управление на държавата. Хората излязоха не заради бюджета, а заради натрупаната безизходица, заради усещането, че никой във властта не ги чува, заради всекидневната лъжа, която се опитва да подмени реалността.
Точно в този момент политиците в София започнаха да играят добре познатата си игра. Асен Василев побърза да „обясни“, че протестите били за бюджета – опит да се овладее ситуацията, да се пренасочи недоволството и да се разсее фактът, че все повече хора искат оставката на правителството. Това е стара схема: когато народният глас стане прекалено силен, да го размият, да го сведат до някакъв технически спор, вместо да признаят истинската причина – пълното недоверие в управлението.
Докато националните медии въртяха ранни кадри от София, Пловдив и Варна – когато още никъде нямаше истинско множество – бургаският площад вече беше прелял. Но в ефира почти не се чу, че тук протестът беше един от най-големите в страната.
Бургас не беше сам. Стара Загора, Сливен, Габрово, Велико Търново и още десетки градове излязоха на улиците. Недоволството е национално. Опасяването на политиците, че ще загубят контрол над разказа, е също толкова очевидно, колкото и опитите им да омаловажат случващото се.
Държавата се тресе. И колкото по-усърдно управляващите се опитват да подменят смисъла на протестите, толкова по-ясно става, че хората са едни гърди напред – и вече не вярват на никого, освен на собствените си очи.
