Върху обществената българска трапеза, около която ври и кипи, липсваше само блюдото с образователния скандал - и то бе тропнато най-безцеремонно. Проектът за промяна в програмите по литература в гимназиалния курс изключва творби на едни български и световни класици, заменя ги с други по неясен принцип и се започва вой от всички страни: бивши и настоящи управляващи спорят кой е по-виновен, колко милиони са взети, как се насажда “отродителски дух” под натиска на Европа...
Докога "на тъмно"?
Най-вредното в този скандал е, че за ден-два ще утихне без никакви последствия. А най-скандалното в скандала е възложената и проведена “на тъмно” работа - кои са екипите, по какъв принцип са избрани, защо предложенията им не са широко огласени и обсъдени, включително и на срещи с ученици от гимназиалния курс? Всичко пак ще се сведе до няколко крясъка вповече, а българските ученици ще бъдат изоставени и “подвъргнати” (по Вазов) на поредните чиновническо-зетьошуробаджанашки (по Захарий Стоянов) експерименти, които окончателно ще прекъснат връзката между децата и простичкия духовен, познавателен и морален фундамент, изграждан по презумпция от училищния живот.
Защо провиждам този “литературен” скандал като част от общата ни криза? Защото кризата ни в настоящия си уродлив вид бе подготвяна и се роди от вечното неглижиране, избутване в задния двор и откровено просташко смазване на духа и културата. Държавата, в лицето на изредилите се да ни управляват партийни и други групировки, абдикира от своята мисия да надгражда върху духовното наследство, да опазва сложната, но същностна територия на паметта и да създава възможности за жив, естествен и градивен културен и литературен живот. Несъмнено неговите първи кълнове трябваше да бъдат отгледани в читанките и учебниците по литература, в съзнанията на подрастващите - но конюнктурните люшкания от една крайност в друга, безогледният бизнес с изработването на все нови и нови програми и поръчки на учебници, които да обслужват чии ли не интереси, ни доведе дотук: до ширещата се неграмотност, нечувствителност, заличаване на ценностни граници, отчуждение от собствения ни живот и застрашителна духовна леност.
Антологии на глупостта
Любопитно е в чии екипни кратуни се ражда идеята да бъде съкращаван Ботев - та това е националният ни гений. Написал е двайсетина стихотворения и те могат да бъдат прочетени в рамките на един учебен час. Прочетени - нима това е малко? Защото наскоро ми се случи да чуя в трамвая как две единайсетокласнички едва сричат “Обесването на Левски” и се кикотят… Защо да отпада Вазовата повест “Чичовци”? Та тя поставя началото на българския художествен абсурд, така тясно и трайно преплетен с житейския, че може да обясни и днешния ден. Защо романът “Тютюн” да бъде заменян с “Осъдени души”, след като разгръща панорамата на едно от сложните национални времена - само защото бил по-обемен, ама че оправдание…
Това са само няколко непроизволни примера от произвола, с който през годините се извършват издевателства над “линеещите поколения”. Нека припомним още един факт от биографията на образователното министерство - закриването на уникалното списание “Родна реч”, на чиито страници през годините бе отгледан истинският и същностен интелектуален елит на нацията. Къде е той сега ли? На площадите, в чужбините, в девета глуха - несъгласен да живее в лъжата на настоящето.
Автор: Мирела Иванова, Дойче Веле 
Върху обществената българска трапеза, около която ври и кипи, липсваше само блюдото с образователния скандал - и то бе тропнато най-безцеремонно. Проектът за промяна в програмите по литература в гимназиалния курс изключва творби на едни български и световни класици, заменя ги с други по неясен принцип и се започва вой от всички страни: бивши и настоящи управляващи спорят кой е по-виновен, колко милиони са взети, как се насажда “отродителски дух” под натиска на Европа...
Докога "на тъмно"?
Най-вредното в този скандал е, че за ден-два ще утихне без никакви последствия. А най-скандалното в скандала е възложената и проведена “на тъмно” работа - кои са екипите, по какъв принцип са избрани, защо предложенията им не са широко огласени и обсъдени, включително и на срещи с ученици от гимназиалния курс? Всичко пак ще се сведе до няколко крясъка вповече, а българските ученици ще бъдат изоставени и “подвъргнати” (по Вазов) на поредните чиновническо-зетьошуробаджанашки (по Захарий Стоянов) експерименти, които окончателно ще прекъснат връзката между децата и простичкия духовен, познавателен и морален фундамент, изграждан по презумпция от училищния живот.
Защо провиждам този “литературен” скандал като част от общата ни криза? Защото кризата ни в настоящия си уродлив вид бе подготвяна и се роди от вечното неглижиране, избутване в задния двор и откровено просташко смазване на духа и културата. Държавата, в лицето на изредилите се да ни управляват партийни и други групировки, абдикира от своята мисия да надгражда върху духовното наследство, да опазва сложната, но същностна територия на паметта и да създава възможности за жив, естествен и градивен културен и литературен живот. Несъмнено неговите първи кълнове трябваше да бъдат отгледани в читанките и учебниците по литература, в съзнанията на подрастващите - но конюнктурните люшкания от една крайност в друга, безогледният бизнес с изработването на все нови и нови програми и поръчки на учебници, които да обслужват чии ли не интереси, ни доведе дотук: до ширещата се неграмотност, нечувствителност, заличаване на ценностни граници, отчуждение от собствения ни живот и застрашителна духовна леност.
Антологии на глупостта
Любопитно е в чии екипни кратуни се ражда идеята да бъде съкращаван Ботев - та това е националният ни гений. Написал е двайсетина стихотворения и те могат да бъдат прочетени в рамките на един учебен час. Прочетени - нима това е малко? Защото наскоро ми се случи да чуя в трамвая как две единайсетокласнички едва сричат “Обесването на Левски” и се кикотят… Защо да отпада Вазовата повест “Чичовци”? Та тя поставя началото на българския художествен абсурд, така тясно и трайно преплетен с житейския, че може да обясни и днешния ден. Защо романът “Тютюн” да бъде заменян с “Осъдени души”, след като разгръща панорамата на едно от сложните национални времена - само защото бил по-обемен, ама че оправдание…
Това са само няколко непроизволни примера от произвола, с който през годините се извършват издевателства над “линеещите поколения”. Нека припомним още един факт от биографията на образователното министерство - закриването на уникалното списание “Родна реч”, на чиито страници през годините бе отгледан истинският и същностен интелектуален елит на нацията. Къде е той сега ли? На площадите, в чужбините, в девета глуха - несъгласен да живее в лъжата на настоящето.
Автор: Мирела Иванова, Дойче Веле 
