[poll id="28"]
Едва ли има бургазлия, който да не е водил този спор. Символът на Бургас освен любимо място за разходка е и любима тема за бурни дебати, в които се намесват тълковни речници, документи, етимологии, аналогии, спомени и какво ли още не. В крайна сметка всеки си държи на своето и не отсъпва.
Мост
Мостът в Бургас сякаш винаги си е бил Мост. С главно М. Името му сякаш е дошло само, без тълковни речници и справки в документи. За бургазлии той е бил просто Моста, където могат да отидат на разходка или да пуснат въдица.
Думата отдавна е станала част от градския жаргон и всеки припознава символа на Бургас в нея. Такива термини заживяват свой собствен живот, който сякаш е по-силен от всичко написано черно на бяло в някоя прашна папка. Те живеят в общот съзнание на бургазлии и се предават от поколение на поколение.
Само да припомним, че на пъпа на града ни има един монумент, чието официално наименование е Паметник на съветската армия, когото никой не нарича така. Всеки го знае като Альоша и дори не му трябва обяснение защо. Същото се отнася и за улица “Ботева”, която или представлява някакъв нелеп опит да се членува име, или е кръстена на жена със същата фамилия. Опитайте да попите обаче някой бургазлия за ул. “Христо Ботев” и му гледайте сеира.
В този ред на мисли може би Мост е просто името на символа на Бургас. Той може да е кей, мостик, пристан и какво ли още не, но се казва Мост. Защото енергията, която е попита в бетона му от разходките и спомените на поколения бургазлии, заслужават да му се даде собствено име, с главна буква.
Мостик
Основният аргумент привържениците на този термин е, че думата “мост” не е достатъчно коректна и затова трябва да и се намери алтернатива. Мостът свързва два бряга, твърдят те, като напомнят, че бургаското съоръжение е доста далеч от Грузия, където се пада отсрешният бряг на Черно море.
Когато дойде време да се намеси тежката артилерия, в лицето на неоспоримия тълковен речник, нещата за думата мост също не изглеждат добре. Ето какво пише срещу нея: Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Тук те вече могат доволно да потриват ръце, тъй като спечелването на спора им е в кърпа вързан.
Идва и моментът да се избере алтернатива на думата мост, която вече е обявена за неподходяща. Тук някъде се намесва думата мостик. Според нейните привърженици тя е по-точна, тъй като не става дума за никакво свързване на два бряга или преминаване на река или пропаст. Тълковният речник обаче е още по-безмилостен по този казус. Ето какво четем срещу думата мостик в него: Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик.
Озадачаващо. Почти няма за какво да се хванеш. Нито имаме издигната площадка, нито Морската градина е кораб, нито някой ще тръгне да ръководи движението, качен на “мостика”.
Думата все пак се използа доста често и се води нещо като официално наименование. Използва се от общината, както и от много медии, а все по-често започва да навлиза и в устите на бургазлии. Е, всеки сам си избира.
[poll id="28"]
Едва ли има бургазлия, който да не е водил този спор. Символът на Бургас освен любимо място за разходка е и любима тема за бурни дебати, в които се намесват тълковни речници, документи, етимологии, аналогии, спомени и какво ли още не. В крайна сметка всеки си държи на своето и не отсъпва.
Мост
Мостът в Бургас сякаш винаги си е бил Мост. С главно М. Името му сякаш е дошло само, без тълковни речници и справки в документи. За бургазлии той е бил просто Моста, където могат да отидат на разходка или да пуснат въдица.
Думата отдавна е станала част от градския жаргон и всеки припознава символа на Бургас в нея. Такива термини заживяват свой собствен живот, който сякаш е по-силен от всичко написано черно на бяло в някоя прашна папка. Те живеят в общот съзнание на бургазлии и се предават от поколение на поколение.
Само да припомним, че на пъпа на града ни има един монумент, чието официално наименование е Паметник на съветската армия, когото никой не нарича така. Всеки го знае като Альоша и дори не му трябва обяснение защо. Същото се отнася и за улица “Ботева”, която или представлява някакъв нелеп опит да се членува име, или е кръстена на жена със същата фамилия. Опитайте да попите обаче някой бургазлия за ул. “Христо Ботев” и му гледайте сеира.
В този ред на мисли може би Мост е просто името на символа на Бургас. Той може да е кей, мостик, пристан и какво ли още не, но се казва Мост. Защото енергията, която е попита в бетона му от разходките и спомените на поколения бургазлии, заслужават да му се даде собствено име, с главна буква.
Мостик
Основният аргумент привържениците на този термин е, че думата “мост” не е достатъчно коректна и затова трябва да и се намери алтернатива. Мостът свързва два бряга, твърдят те, като напомнят, че бургаското съоръжение е доста далеч от Грузия, където се пада отсрешният бряг на Черно море.
Когато дойде време да се намеси тежката артилерия, в лицето на неоспоримия тълковен речник, нещата за думата мост също не изглеждат добре. Ето какво пише срещу нея: Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Тук те вече могат доволно да потриват ръце, тъй като спечелването на спора им е в кърпа вързан.
Идва и моментът да се избере алтернатива на думата мост, която вече е обявена за неподходяща. Тук някъде се намесва думата мостик. Според нейните привърженици тя е по-точна, тъй като не става дума за никакво свързване на два бряга или преминаване на река или пропаст. Тълковният речник обаче е още по-безмилостен по този казус. Ето какво четем срещу думата мостик в него: Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик.
Озадачаващо. Почти няма за какво да се хванеш. Нито имаме издигната площадка, нито Морската градина е кораб, нито някой ще тръгне да ръководи движението, качен на “мостика”.
Думата все пак се използа доста често и се води нещо като официално наименование. Използва се от общината, както и от много медии, а все по-често започва да навлиза и в устите на бургазлии. Е, всеки сам си избира.
