От следващата учебна година външното оценяване в края на 10-и клас може да бъде под формата на тестове тип SAT – т.е. освен математически и езикови познания, да оценява и наученото от съответния ученик и по останалите общообразователни предмети.
Това става ясно от обнародвани в последния брой на „Държавен вестник“ промени в Наредбата за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Според измененията националното външно оценяване в края на десети клас през учебната 2022/2023 г. може да се провежда и под формата на интегрални тестове, като на изпитите по БЕЛ или математика бъдат включени и упражнения по други учебни предмети. Дали в матурата по български език ще влизат и задачи по биология, история или информационни технологии, а по математика – по химия и физика или други изучавани в първи гимназиален етап предмети, ще става ясно със заповед на образователния министър, която той ще издава преди старта на всяка учебна година. По този начин от 2023/2023
за националното външно оценяване на десетокласниците има два варианта
При първия, както и досега, те ще държат теста по български език и литература, който включва задачи с избираем отговор, с кратък свободен отговор и за създаване на текст. А миниматурата по математика включва задачи с избираем или със свободен отговор. Във втория случай обаче тестовете ще са интегрални и единият или и двата изпита ще включват упражнения и по други предмети. Учениците обаче ще знаят за всяка задача дали трябва да използват знанията си от часовете по история, биология, химия, изобразително изкуство или друг предмет. „Когато тестът по ал. 10 (бел.р., НВО в 10-и клас) интегрира няколко учебни предмета и чрез националното външно оценяване се измерват и други ключови компетентности извън компетентностите в областта на българския език, съответно - на математиката, придобити в класовете от етапа, за всяка от задачите се определя основният учебен предмет, към която ще се отнесе резултатът”, се уточнява още в промените на наредбата. В заповедта на министъра ще бъде определен и форматът на конкретния тест и какъв тип задачи ще включва.
По време на онлайн дискусия в началото на годината експерт от МОН уточни, че новите формати няма да наподобяват изпита PISA. Причината е, че той не представлява вариант на интегриран тест между няколко учебни предмета, а има друго предназначение, тъй като тестовете са разделени по отношение на проследяване на компетентности по математика, природни науки, функционална грамотност, умения за живот на 21-ви век. Във външното оценяване пък могат да бъдат включени най-различни източници, от които учениците да извличат информация – диаграми, произведения на изобразителното изкуство, вестници. Възможността за провеждане на интегрален тест от следващата учебна година на изпита в четвърти и седми клас бе регламентирана в наредбата още миналия септември. Така всички национални външни оценявания от следващата учебна година могат да бъдат или под формата на интегрални тестове, или само по БЕЛ и математика.
Остава обаче да бъдат представени моделите на новите варианти на изпитите, за да не бъдат изненадани учениците и техните преподаватели и родители.
Още от тази учебна година изпитите на четвъртокласниците, седмокласниците и десетокласниците ще бъдат оценявани по еднакъв начин. Промените в наредбата предвиждат оценките за бъдат записвани в точки, с точност до 0,01, като максималният брой точки да е 100. Досега четвъртокласниците и десетокласниците можеха да изкарат максимум 50 точки, но те бяха приравнявани по различен начин. За малките ученици в оценка по шестобалната система, за големите – като процент от максималния брой точки.
За приема след седми клас
Нова скала за приравняване на оценките в точки
Тази година за приема след седми клас ще се използва нова скала за приравняване на оценките от свидетелството за завършено основно образование в точки, предвиждат още промените в наредбата. С нея постигнатото по всеки предмет ще има тежест за балообразуването. Досега се гледаше само дали ученикът има отлична, мн. добра, добра или средна оценка на документите си за завършен етап или за завършена основна степен на образование, за да получат съответно 50, 39, 26 или 15 точки. Така отлично свидетелство за завършен седми клас носеше 100 точки към бала на кандидат-гимназиста, а когато беше с оценка много добър – 78. Вече ще се гледат и дали са пълни отличници или не. В първия случай отново оценката им ще се приравнява на 50 точки, но във втория – за 5,67 ще имат 47 точки, а 5,50 – 44 точки. Следователно, ако един кандидат-гимназист има 6.00, ще има по-голям шанс за прием в желаната от него паралелка от негов връстник, който има и петица в дипломата си. Единият ще добави 100 точки към бала си, а другият – 94.
Превръщането на оценките в точки ще бъде по следния начин:
отличен 6 се приравнява на 50 точки;
отличен 5,67 се приравнява на 47 точки;
отличен 5,50 се приравнява на 44 точки;
много добър 5,33 се приравнява на 41 точки;
много добър 5 се приравнява на 39 точки;
много добър 4,67 се приравнява на 36 точки;
много добър 4,50 се приравнява на 32 точки;
добър 4,33 се приравнява на 29 точки;
добър 4 се приравнява на 26 точки;
добър 3,67 се приравнява на 23 точки;
добър 3,50 се приравнява на 20 точки;
среден 3,33 се приравнява на 17 точки;
среден 3 се приравнява на 15 точки.
Същата схема ще се прилага и при допълнителния прием след 4-ти клас и 10-и клас за учениците, които завършват обединени училища.
