Ура, пуснаха най- сетне магистралата. Ще пътуваме удобно, по европейски и по- бързо ще стигаме от Бургас за София и обратно. Някои неудобства останаха да се организират, за да стане пътуването наистина комфортно.
За облекчаване на нуждите помислиха. Поставиха химически тоялетни. Хопа- тропа, пикльовците няма да чишкат по храстите. То и храсти няма като хората, едни големи ниви и това е. Ама карай, не се познаваме на пътя, и да ни се видят голите дупета никой няма да ни одумва. Съвсем не по европейски, ама карай. Вече проблемът е решен- частично, с химическите нужници. На този трафик кой ще чисти тоалетните не е ясно, но нали ги има, няма да събираме чак толкова голям срам по полетата.
Не е ли странно, 40 години умуваха, пари търсеха- събираха, чертаха, правиха,струваха и пак накрая някак си недообмислена стана тази прословута магистрала. Нужниците ги оправиха, но местенца за отдих и почивка няма. Ей така, по едно кафенце да пийнем някъде. Шофьорът да се освежи- път дълъг, километри много. Магистрала, магистрала, ама колата не знае пътя, че да се кара сама. Като не успяха за толкова години да го направят модерно, поне едни кафе автомати да сложат край пътя. Може и да не са толкова близо до тоалетните... Иначе се връщаме в началото на всичко- термосите, сандвичите, солетки и вафли, само дамаджаните с вода ще липсват.
Недостатъци много, но пък си имаме магистрала. Ревахме, плакахме, тръшкахме се- ето я. Чисто новичка, поне в края и, в началото откъм София вече поостаря и се поразпада. Чак и управляващите се скараха кой от тях има най- големи заслуги за пътя. Това няма чак такова голямо значение. Пътуващите липсват. С тази свита икономика и тези отънели джобове, както се казва, това да ни е кусура.
Може ли едно леко въпросче- разтворимо кафе и гореща вода ли да си приготвя, или направо еспресо в термоса. Някъде към 4 ч. ще пътувам. Може в Карнобат набързо да ударя едно дълго, за да се събуда, а ако не заспя по пътя, като пристигна в столицата да дръпна едно едно хубаво еспресо, със мляко, захар и фреш портокал. И дано да ги улуча в промоция. Върнахме се 40 г. назад с новата магистрала- шофьорите, да не забравите термосите с вода, няколко рола тоалетна хартия и нещичко за хапване
Ура, пуснаха най- сетне магистралата. Ще пътуваме удобно, по европейски и по- бързо ще стигаме от Бургас за София и обратно. Някои неудобства останаха да се организират, за да стане пътуването наистина комфортно.
За облекчаване на нуждите помислиха. Поставиха химически тоялетни. Хопа- тропа, пикльовците няма да чишкат по храстите. То и храсти няма като хората, едни големи ниви и това е. Ама карай, не се познаваме на пътя, и да ни се видят голите дупета никой няма да ни одумва. Съвсем не по европейски, ама карай. Вече проблемът е решен- частично, с химическите нужници. На този трафик кой ще чисти тоалетните не е ясно, но нали ги има, няма да събираме чак толкова голям срам по полетата.
Не е ли странно, 40 години умуваха, пари търсеха- събираха, чертаха, правиха,струваха и пак накрая някак си недообмислена стана тази прословута магистрала. Нужниците ги оправиха, но местенца за отдих и почивка няма. Ей така, по едно кафенце да пийнем някъде. Шофьорът да се освежи- път дълъг, километри много. Магистрала, магистрала, ама колата не знае пътя, че да се кара сама. Като не успяха за толкова години да го направят модерно, поне едни кафе автомати да сложат край пътя. Може и да не са толкова близо до тоалетните... Иначе се връщаме в началото на всичко- термосите, сандвичите, солетки и вафли, само дамаджаните с вода ще липсват.
Недостатъци много, но пък си имаме магистрала. Ревахме, плакахме, тръшкахме се- ето я. Чисто новичка, поне в края и, в началото откъм София вече поостаря и се поразпада. Чак и управляващите се скараха кой от тях има най- големи заслуги за пътя. Това няма чак такова голямо значение. Пътуващите липсват. С тази свита икономика и тези отънели джобове, както се казва, това да ни е кусура.
Може ли едно леко въпросче- разтворимо кафе и гореща вода ли да си приготвя, или направо еспресо в термоса. Някъде към 4 ч. ще пътувам. Може в Карнобат набързо да ударя едно дълго, за да се събуда, а ако не заспя по пътя, като пристигна в столицата да дръпна едно едно хубаво еспресо, със мляко, захар и фреш портокал. И дано да ги улуча в промоция. 
