В Европейския парламент прозвуча изказване, което рязко скъса с обичайния брюкселски език на самодоволство, лозунги и административна увереност. Гръцката евродепутатка Афродити Латинопулу се обърна директно към Урсула фон дер Лайен и каза онова, което в последните години все повече европейци мислят, но все по-рядко чуват от официалната трибуна.
Изказването ѝ беше кратко, но достатъчно ясно. То не беше дипломатично, не беше удобно и не беше пригодено за стерилния език на европейските институции. Именно затова предизвика толкова силен отзвук. В него имаше нещо, което Европа отдавна губи: здрав разум.
Латинопулу заяви:
„Госпожо фон дер Лайен, няма по-голям расист спрямо европейците от Вас, и го казвам с доказателства. Напълнихте Европа с нелегални мигранти. Задушихте европейците с данъци и бюрокрация. Смазахте земеделците, животновъдите и рибарите. Затваряте европейските заводи и унищожавате стотици хиляди работни места. Разрушихте традиционното семейство. Налагате Зелената лудост, woke дневния ред и ислямизацията на Европа.
С парите на европейските данъкоплатци издържате милиони нелегални мигранти, които разрушават кварталите ни, а после ги легализирате и им давате политическа тежест. А на европейците дадохте хартиени сламки, прикрепени капачки и гей паради.
Вие не сте просто най-добрата ученичка на Меркел. Вие я надминахте. Затънали сте в скандали, има основателни подозрения за корупция, „Пфайзергейт“, изчезнали съобщения, отказ от проверка. И всичко това без пряк мандат от европейските граждани, само с подкрепата на социалистите и Манфред Вебер.
Госпожо фон дер Лайен, съсипахте ни.“
Тези думи идват в момент, в който Европа продължава да се държи като център на света, докато светът отдавна се движи с друга скорост. В Брюксел още говорят така, сякаш европейският модел е безспорен връх на цивилизацията. Само че реалността започва да изглежда различно.
Последното десетилетие Азия, Близкият изток, част от Евразия и големи икономики извън западния свят направиха скок в инфраструктура, технологии, индустрия, градско развитие, дигитални услуги, енергетика и производство. Китай строи, Индия расте, държавите от Персийския залив привличат капитал и хора, Турция развива индустрия и влияние, а Европа все по-често обсъжда регулации, забрани, квоти, данъци и идеологически кампании.
Проблемът не е само икономически. Проблемът е психологически. Европейците все още живеем с усещането, че сме в най-доброто място на света по дефиниция. Повтаряме го като мантра. „Европейски ценности“, „европейски стандарт“, „европейски път“. Но когато човек излезе извън тази информационна капсула и види как се развиват други части на света, картината става неудобна.
Европа вече не изглежда като самоуверен лидер. Все по-често прилича на стар континент, който говори за бъдещето, но произвежда правила вместо резултати. Докато други строят заводи, Европа затваря мощности. Докато други привличат производство, Европа го товари с регулации. Докато други инвестират в енергийна сигурност, Европа си създава енергийна зависимост и после я представя като морална политика. Докато други мислят за демография, Европа води културни войни срещу собствените си общества.
Точно затова изказването на Латинопулу удря нерв. То не е важно само заради острия тон. Важно е, защото поставя въпроса дали европейските институции още защитават европейците, или вече защитават собствената си идеология срещу тях.
Може да се спори с отделни фрази. Може да се каже, че езикът е груб. Може да се каже, че част от твърденията са политически натоварени. Но не може да се отрече, че темите са реални: миграция, деиндустриализация, бюрокрация, натиск върху земеделието, скъпа енергия, разпад на доверие, липса на прозрачност и усещане, че решенията се вземат далеч от хората, които плащат цената.
Европа има нужда не от още лозунги, а от трезв поглед. И ако този поглед идва от гръцка евродепутатка, която говори остро от трибуната на Европарламента, значи все още има останал разум в тази институция.
Въпросът е дали този разум ще бъде чут, или отново ще бъде обявен за неудобен, краен и неприемлив. Защото така най-лесно се заглушава истината: не като ѝ отговориш, а като обявиш човека, който я казва, за проблем.
А проблемът вече не е Латинопулу. Проблемът е Европа, която започна да вярва повече в собствената си легенда, отколкото в реалността пред очите си.
