Не, това не са кадри от Бейрут след бомбардировка. Не са и от Газа. Това са улици в самия исторически център на Бургас – улица „Морска“ и улица „Софроний“. Снимани днес. На 20 метра от улица „Богориди“. На 300 метра от сградата на Община Бургас – същата, която похарчи над 100 милиона лева за спортна зала и се хвали с бюджет над половин милиард за 2025 година.
Това е лицето на града, който години наред се рекламира като „европейски пример за развитие“. Улици, приличащи на изровени пътища в провинциално село, пълни с дупки, кал и локви, през които дори пешеходец не може да премине сух. Асфалтът се е превърнал в трошен камък, а тротоарите – в капани за глезени. И това е в самия център на Бургас.
Общината, разбира се, не пропуска ден без да публикува хвалебствени прессъобщения за „инвестиции в градска среда“.
По техните думи, капиталовата програма включвала „над 100 проекта в сферата на инфраструктурата“.
Бюджетът бил „амбициозен“, „инвестиционен“ и „ориентиран към бъдещето“.
Но бъдещето, явно, е само в хартията.
Реалността – в снимките, които виждате.
Докато администрацията се снима до нови настилки по булеварди и детски площадки, улици като тези в историческия център са оставени да се саморазпадат. Дъждът измива не само чакъла, но и илюзията, че някой се грижи за този град.
Не става дума за забравен квартал. Става дума за зони, през които всеки ден минават хиляди туристи. Град, който инвестира в лъскави фасади, но не може да си позволи нормален асфалт пред дома на бургазлиите.
И тук идва големият въпрос – къде отиват парите?
Къде е надзорът? Къде е контролът?
Как е възможно община с половин милиард лева бюджет да оставя такива улици да изглеждат като след война?
Бургас не се нуждае от поредната „стратегия за развитие“.
Нуждае се от малко срам и от много работа.
Докато не започне да се мисли за основното – инфраструктурата, а не за пиар, ще продължаваме да гледаме как лъскавите прессъобщения и калните улици вървят ръка за ръка.
Иронията е, че тази статия не е за някой забравен индустриален квартал, а за сърцето на Бургас.
Там, където всеки чужденец прави първите си снимки.
Срамно е за нас, но явно не е срамно за тези, които трябва да го оправят.
