Напоследък стана модерно да се изравят вампири от българските недра. След Созопол и Перперикон тези дни археолозите направиха поредният си "удар" в Несебър. Не че са го търсили съзнателно, но новината бе съобщена сякаш са открили Светия Граал. Толкова много емоция обаче за един вампир не си заслужава, пък бил той и със забит нож в сърцето.
Справка в археологическия музей в Созопол показва, че посетителите му не прииждат на талази да гледат скелета, изложен в стъклен саркофаг. Подобно откритие име стойност повече за вестникарските страници, отколкото за науката, и в частност за историята. Това ще го каже всеки археолог, знае го и Божидар Димитров, който проглуши света с първия открит в Созопол миналата година. След като се появиха вампири в Перперикон и Несебър обаче съвсем замлъкна, осъзнавайки, че родния му Созопол ще трябва да дели славата с други. Защото от научна гледна точка няма какво да коментира и е наясно, че и трите вампира, открити по българските земи досега, нямат абсолютно никаква стойност. Това е все едно да притежаваш парче от древна амфора, с каквито е зарито Средиземно море, и да казваш, че само ти го притежаваш. Вампирите по българските земи сигурно са стотици и тепърва ще никнат като гъби, затова археолозите да не се хабят с подобни сензации. Или да ги заобикалят с кирките и лопатите, че за толкова кръвопийци едва ли ще се намерят достатъчно туристи, или поне да им скалъпват по-живописни легенди около битието преди вампирясване.
Автор: Велко Тасев 
Напоследък стана модерно да се изравят вампири от българските недра. След Созопол и Перперикон тези дни археолозите направиха поредният си "удар" в Несебър. Не че са го търсили съзнателно, но новината бе съобщена сякаш са открили Светия Граал. Толкова много емоция обаче за един вампир не си заслужава, пък бил той и със забит нож в сърцето.
Справка в археологическия музей в Созопол показва, че посетителите му не прииждат на талази да гледат скелета, изложен в стъклен саркофаг. Подобно откритие име стойност повече за вестникарските страници, отколкото за науката, и в частност за историята. Това ще го каже всеки археолог, знае го и Божидар Димитров, който проглуши света с първия открит в Созопол миналата година. След като се появиха вампири в Перперикон и Несебър обаче съвсем замлъкна, осъзнавайки, че родния му Созопол ще трябва да дели славата с други. Защото от научна гледна точка няма какво да коментира и е наясно, че и трите вампира, открити по българските земи досега, нямат абсолютно никаква стойност. Това е все едно да притежаваш парче от древна амфора, с каквито е зарито Средиземно море, и да казваш, че само ти го притежаваш. Вампирите по българските земи сигурно са стотици и тепърва ще никнат като гъби, затова археолозите да не се хабят с подобни сензации. Или да ги заобикалят с кирките и лопатите, че за толкова кръвопийци едва ли ще се намерят достатъчно туристи, или поне да им скалъпват по-живописни легенди около битието преди вампирясване.
Автор: Велко Тасев 
