Два дни след като фестивалът Spirit of Burgas приключи, отзивите и коментарите за събитието не стихват. Въпреки, че определено тазгодишното издание бе най-слабото досега, в този момент май се очертава и като най-обсъжданото. Мненията са доста разнопосочни и варират някъде в скалата между пълното разочарования, през нездравия оптимизъм, както и неизменната откровена омраза. В крайна няма нужда от прекалено много философстване по темата, тъй като повечето от темите са субективни и са изкривени през личната преценка на всеки от нас.
Затова ви предлагаме три истории, в които има мнения, оценки и конкретни случки. Дано ви бъде интересно:
История номер 1: Разказа ми я един познат днес. Той самият чул това, което ми разказа на място, където обикновено се чуват най-интересните истории – в таксито. Там таксиджия надълго и нашироко му обяснил как за него този фестивал е най-покварено нещо, което може да се случи в град Бургас и как не искал да има нищо общо с него. В същото време, по думите на моя познат, в колата звучала усилена чалга, а таксиджията натискал педалите бос, докато джапанките му били грижливо прибрани между двете седалки, до ръчната спирачка. На Спирата според таксидижята, ходели само наркомани и пияници, които безчинствали в Морската градина и по плажа, а след себе си оставали свинщина. „Колегите ми се юрнаха да ходят покрай алеите на Морската, луди пари щели да изкарат, но аз там няма да стъпя. Да не съм луд, да ми се качи някой гаден наркоман и да ми оповръща колата“ продължил шофьорът, който очевидно искал да сподели мъката си с някого.
От историята не става ясно, дали таксиджията е имал пряка среща с надрусани и пияни младежи или просто всеки човек с бира в ръката му изглежда пропаднал. Факт е обаче, че това мнение, обективно или не, се върти в главите на много бургазлии през последните години.
История номер 2: Тази история се отнася за миналия Спирит, но я чух едва това лято. Беше няколко дни преди да започне фестивала. Тогава една позната сервитьорка ми се оплака, че е под голямо напрежение, заради наближаващия фестивал и искрено се надява, слуховете да се окажат верни и да дойдат по-малко хора. Попитах я дали извънредния труд, който ще положи покрай фестивала няма да и бъде заплатен, а тя ми отговори, че ще бъде, но пак няма да си заслужава. Разказа как след миналия фестивал на заведението, което впрочем се намира точно на плажа, се изсипала голяма тайфа от развеселени младежи, които окупирали всички маси посред нощ. В това само по себе си нямало нищо лошо, но повечето от тях видимо били почерпени и се държали агресивно. Те буквално изпили всичката бира, която заведението има в запас, като буквално не останало за плажуващите на другия ден. Това впрочем могат да потвърди всеки от вас, който е седнал на плажно капанче във въпросния ден, с намерението да се разхлади със студена бира. Този факт обаче сам по себе си не означава нищо.
Страшният момент в историята е съвсем друг. На заведението, каза ми сервитьорката, се въртяха няколко малки котенца. Хората обикновено им се радваха и никога не сме си правили труда да ги гоним. Едно от котенцата обаче реши да се умилква в крака на един от среднощните посетители. В замяна получило силен ритник, от което изхвърчало на повече от 10 метра. От удара останало със счупена челюст, а едното му око буквално изтекло. Моята позната разказа, че се е разплакала след случилото се, но е нямало какво да каже, защото я било страх. После с колегата и се наложило да чупят наново челюстта на котето, защото зараснала на криво.
„Сега вече умишлено бия котетата, удрям ги леко по главата, за да ги е страх от хората. По-добре да бягат и да се крият, отколкото да се умилкват в краката на такива изроди“ сподели тя.
От тази история ставаме свидетели на една конкретна случка, която меко казано не е приятна. С никакъв случай обаче не я разказваме с цел манипулация или за да опорочим общия имидж на посетителите на Спирита.
История номер 3: Последната история разкрива една различна гледна точка и точно затова я прибавяме. Получихме писмо, провокирано от наскоро публикувания при нас материал със заглавие „Това ли беше последният Спирит?“, както и множеството коментари, които той предизвика. Много от хората тогава изразиха мнение, подобно на горните две. Според тях фестивала бил наркомаснко сборище и дано наистина да се било свършило с него. Ето и текста на писмото, което публикуваме с леки съкращения като трета история в този материал:
„Здравейте, искам да изряза моята позиция относно фестивала Spirit of Burgasи да отговоря на всички, които се опитват да го анатемосат. Първо – не мисля, че слагането на етикети и крайни оценки върху една тълпа от хора е нещо хубаво. Феновете на Спирита не са овце, че да бъдат третирани като някакво стадо. И само защото сред това стадо има определен брой черни овце, трябва всички да излязат такива. Аз лично съм от София и всяко лято идвам на фестивала, откакто съществува. За мен и приятелите ми това стана нещо като традиция, а ходенето на плаж и море се превърна в нещо по-забавно. Обикновено ходим на палатки на юг, но Бургас винаги е бил само транзитен град. Откакто фестивалът съществува, ние оставаме по 3-4 дни на квартира и така опознахме града и намерихме нови приятели. Бургас има хубава Морска градина и е приятен за разходка, така че на нас ни е приятно. Приятно ни е да пием бири навън, да висим по пейки и да се забавляваме, защото е лято и не ни се кисне по тъпи барове. Не може обаче някой да ни обижда, затова че сме пияници, хулигани и наркомани. Ходил съм и на други фестивали в Западна Европа, а там картинката е същата, да не кажа, че има много повече крайности.
Иначе самият фестивал наистина беше по-слаб и всички сме разочаровани от това. Аз лично се надява, че това няма да бъде последния Спирит, защото не е редно една такава хубава традиция да бъде прекъсната. При всички положения ние другото лято пак ще бъдем в Бургас и сс надявам, че няма да пречим на никого.
Поздрави!“
Позицията изразена в това писмо е може би най-разпространената сред младите хора, с които съм имал възможност да коментирам фестивала. Въпреки това, мненията остават контрастни.
За пример и за финал искам да добавя, че хора от „Братя Миладинови“ се оплакват от силния шум тази година, а в същото време в самата морска, звукът се чуваше слабо. Може би в крайна сметка всеки оцветява гледната си точка, през призмата на емоциите, с които съди. А вие може да опитате да намерите своята лична позиция в някоя от горните три истории, или да споделите своята. 
Два дни след като фестивалът Spirit of Burgas приключи, отзивите и коментарите за събитието не стихват. Въпреки, че определено тазгодишното издание бе най-слабото досега, в този момент май се очертава и като най-обсъжданото. Мненията са доста разнопосочни и варират някъде в скалата между пълното разочарования, през нездравия оптимизъм, както и неизменната откровена омраза. В крайна няма нужда от прекалено много философстване по темата, тъй като повечето от темите са субективни и са изкривени през личната преценка на всеки от нас.
Затова ви предлагаме три истории, в които има мнения, оценки и конкретни случки. Дано ви бъде интересно:
История номер 1: Разказа ми я един познат днес. Той самият чул това, което ми разказа на място, където обикновено се чуват най-интересните истории – в таксито. Там таксиджия надълго и нашироко му обяснил как за него този фестивал е най-покварено нещо, което може да се случи в град Бургас и как не искал да има нищо общо с него. В същото време, по думите на моя познат, в колата звучала усилена чалга, а таксиджията натискал педалите бос, докато джапанките му били грижливо прибрани между двете седалки, до ръчната спирачка. На Спирата според таксидижята, ходели само наркомани и пияници, които безчинствали в Морската градина и по плажа, а след себе си оставали свинщина. „Колегите ми се юрнаха да ходят покрай алеите на Морската, луди пари щели да изкарат, но аз там няма да стъпя. Да не съм луд, да ми се качи някой гаден наркоман и да ми оповръща колата“ продължил шофьорът, който очевидно искал да сподели мъката си с някого.
От историята не става ясно, дали таксиджията е имал пряка среща с надрусани и пияни младежи или просто всеки човек с бира в ръката му изглежда пропаднал. Факт е обаче, че това мнение, обективно или не, се върти в главите на много бургазлии през последните години.
История номер 2: Тази история се отнася за миналия Спирит, но я чух едва това лято. Беше няколко дни преди да започне фестивала. Тогава една позната сервитьорка ми се оплака, че е под голямо напрежение, заради наближаващия фестивал и искрено се надява, слуховете да се окажат верни и да дойдат по-малко хора. Попитах я дали извънредния труд, който ще положи покрай фестивала няма да и бъде заплатен, а тя ми отговори, че ще бъде, но пак няма да си заслужава. Разказа как след миналия фестивал на заведението, което впрочем се намира точно на плажа, се изсипала голяма тайфа от развеселени младежи, които окупирали всички маси посред нощ. В това само по себе си нямало нищо лошо, но повечето от тях видимо били почерпени и се държали агресивно. Те буквално изпили всичката бира, която заведението има в запас, като буквално не останало за плажуващите на другия ден. Това впрочем могат да потвърди всеки от вас, който е седнал на плажно капанче във въпросния ден, с намерението да се разхлади със студена бира. Този факт обаче сам по себе си не означава нищо.
Страшният момент в историята е съвсем друг. На заведението, каза ми сервитьорката, се въртяха няколко малки котенца. Хората обикновено им се радваха и никога не сме си правили труда да ги гоним. Едно от котенцата обаче реши да се умилква в крака на един от среднощните посетители. В замяна получило силен ритник, от което изхвърчало на повече от 10 метра. От удара останало със счупена челюст, а едното му око буквално изтекло. Моята позната разказа, че се е разплакала след случилото се, но е нямало какво да каже, защото я било страх. После с колегата и се наложило да чупят наново челюстта на котето, защото зараснала на криво.
„Сега вече умишлено бия котетата, удрям ги леко по главата, за да ги е страх от хората. По-добре да бягат и да се крият, отколкото да се умилкват в краката на такива изроди“ сподели тя.
От тази история ставаме свидетели на една конкретна случка, която меко казано не е приятна. С никакъв случай обаче не я разказваме с цел манипулация или за да опорочим общия имидж на посетителите на Спирита.
История номер 3: Последната история разкрива една различна гледна точка и точно затова я прибавяме. Получихме писмо, провокирано от наскоро публикувания при нас материал със заглавие „Това ли беше последният Спирит?“, както и множеството коментари, които той предизвика. Много от хората тогава изразиха мнение, подобно на горните две. Според тях фестивала бил наркомаснко сборище и дано наистина да се било свършило с него. Ето и текста на писмото, което публикуваме с леки съкращения като трета история в този материал:
„Здравейте, искам да изряза моята позиция относно фестивала Spirit of Burgasи да отговоря на всички, които се опитват да го анатемосат. Първо – не мисля, че слагането на етикети и крайни оценки върху една тълпа от хора е нещо хубаво. Феновете на Спирита не са овце, че да бъдат третирани като някакво стадо. И само защото сред това стадо има определен брой черни овце, трябва всички да излязат такива. Аз лично съм от София и всяко лято идвам на фестивала, откакто съществува. За мен и приятелите ми това стана нещо като традиция, а ходенето на плаж и море се превърна в нещо по-забавно. Обикновено ходим на палатки на юг, но Бургас винаги е бил само транзитен град. Откакто фестивалът съществува, ние оставаме по 3-4 дни на квартира и така опознахме града и намерихме нови приятели. Бургас има хубава Морска градина и е приятен за разходка, така че на нас ни е приятно. Приятно ни е да пием бири навън, да висим по пейки и да се забавляваме, защото е лято и не ни се кисне по тъпи барове. Не може обаче някой да ни обижда, затова че сме пияници, хулигани и наркомани. Ходил съм и на други фестивали в Западна Европа, а там картинката е същата, да не кажа, че има много повече крайности.
Иначе самият фестивал наистина беше по-слаб и всички сме разочаровани от това. Аз лично се надява, че това няма да бъде последния Спирит, защото не е редно една такава хубава традиция да бъде прекъсната. При всички положения ние другото лято пак ще бъдем в Бургас и сс надявам, че няма да пречим на никого.
Поздрави!“
Позицията изразена в това писмо е може би най-разпространената сред младите хора, с които съм имал възможност да коментирам фестивала. Въпреки това, мненията остават контрастни.
За пример и за финал искам да добавя, че хора от „Братя Миладинови“ се оплакват от силния шум тази година, а в същото време в самата морска, звукът се чуваше слабо. Може би в крайна сметка всеки оцветява гледната си точка, през призмата на емоциите, с които съди. А вие може да опитате да намерите своята лична позиция в някоя от горните три истории, или да споделите своята. 
