Доналд Тръмп направи рязък завой в тона към Киев и публично поиска от Володимир Зеленски да спре ударите по руската дизелова инфраструктура. Изказването дойде от Ирландия, където американският президент заяви, че украинските атаки по руските рафинерии вече не са само част от войната, а фактор за недостига и поскъпването на горивата на световния пазар.
„Г-н Зеленски трябва да направи едно нещо. Трябва да спре да унищожава дизеловото гориво в Русия. Нека атакува цели, но не и дизеловото гориво, защото създава недостиг на дизел“, заяви Тръмп. Според него проблемът не идва основно от Близкия изток, а от войната между Русия и Украйна и от ударите по енергийната инфраструктура.
Това е неудобен момент за Вашингтон, защото досега украинските атаки по руски рафинерии често се представяха като логичен начин да се намали способността на Москва да финансира войната. Сега същият този подход започва да удря по джоба не само Русия, а и държави далеч от фронта. Дизелът не е абстрактна борсова стока. Той движи камионите, земеделието, строителството, логистиката и индустрията. Когато цената му тръгне нагоре, поскъпва всичко, което някой трябва да произведе, превози или достави.
Според Reuters цената на дизела в САЩ е преминала 6 долара за галон, а сред факторите са украинските удари по руските рафинерии и ограничаването на руския износ. Това вече превръща войната в енергиен проблем за обикновения американец, европейския превозвач и всеки пазар, зависим от горива и транспорт.
Киев защитава тези удари като законна част от войната. Аргументът е ясен: Русия атакува украинска енергийна инфраструктура, а Украйна отговаря по инфраструктура, която носи приходи и гориво за руската военна машина. Проблемът е, че рафинериите не са склад с автомати или казарма. Те са част от световната верига за горива. Когато голям производител намали капацитета си, ефектът не остава зад руската граница.
Именно това признава Тръмп. Не казва на Зеленски да спре да воюва. Казва му да спре да удря дизела. Разликата е важна. Вашингтон вече вижда, че една тактика, която изглежда удобна на картата, излиза скъпо на касовата бележка. А когато цената стигне до бензиностанциите, политическата сметка става по-тежка от военната реторика.
Американският финансов министър Скот Бесент също свърза украинските удари по руски енергийни обекти с натиска върху световните цени на горивата, според публикации от началото на септември. Така позицията на Тръмп вече не изглежда като единична реплика, а като сигнал за промяна в американската оценка на риска.
Това е и големият въпрос, който Западът дълго избягваше: къде свършва военната цел и къде започва икономическият удар по всички останали? Ако разрушаването на руски рафинерии води до глобален недостиг, тогава сметката не я плаща само Кремъл. Плаща я фермерът, шофьорът, малкият бизнес, потребителят в магазина и държавите, които нямат пряко участие във войната.
Тръмп не направи жест към Москва. Той каза нещо по-прагматично и доста по-неудобно за Киев: не всяка атака, която вреди на Русия, автоматично е полезна за съюзниците на Украйна. Когато ударът по противника започне да вдига цените за всички, политическата подкрепа започва да се пропуква.
