След обявяването на проектобюджета на Община Бургас за 2026 г. с рамка от 356,6 млн. евро, очаквано заваляха коментари. Част от тях бяха в познатия стил: „сега ще се краде“, „пак пари за наши хора“, „къде ще отидат тези милиони“. Това е лесният рефлекс. В България всяка по-голяма публична сума автоматично се възприема като плячка, а не като инструмент за управление на град. Проблемът е, че когато се махне емоцията и се погледнат числата, картината става доста по-различна. Бургас не разполага с огромен бюджет. Бургас разполага с бюджет, който за мащаба и амбициите на града е по-скоро скромен, особено ако го сравним със сходни европейски градове.
Финансовата рамка от 356,6 млн. евро изглежда внушително само на пръв поглед. При население около 196 хиляди души това прави приблизително 1 820 евро на жител. В Рен, Франция, град с около 235 хиляди жители, бюджетът за 2026 г. е 479 млн. евро, или около 2 038 евро на човек. В Монпелие бюджетът е 718 млн. евро при около 310 хиляди жители, което дава над 2 300 евро на жител. В Страсбург сумата достига почти 688 млн. евро при под 300 хиляди жители. В Бордо бюджетът е около 636 млн. евро при население близко до 268 хиляди души. Разликата вече не звучи като дребна счетоводна подробност, а като реална дистанция във финансовите възможности.
Тук трябва да сме точни. Тези градове не са „европейски столици“ в политическия смисъл. Те са силни регионални европейски градове, какъвто Бургас се опитва да бъде за Югоизточна България и Черноморието. Именно затова сравнението е важно. Бургас не трябва да се сравнява само с Ямбол, Сливен или Стара Загора, а с градовете, с които иска да мери инфраструктура, образование, здравеопазване, туризъм, култура, транспорт и градска среда. Ако мериш ниско, винаги ще изглеждаш добре. Ако мериш честно, виждаш колко още път има.
Истината е, че за да се конкурира реално с подобни европейски градове, бюджетът на Бургас трябва да бъде поне с 30 до 50 процента по-висок, а в някои направления дори двойно по-голям. Това не е лозунг, а проста аритметика. Когато един град трябва да строи училища, да ремонтира улици, да поддържа квартали, да развива здравни проекти, да инвестира в спорт, култура, социални услуги, градски транспорт, зелени площи и европейски програми, парите не се разтягат безкрайно. Асфалтът не става по-евтин, защото сме в България. Медицинската апаратура не струва по-малко, защото я купува Бургас. Ново училище, детска градина, болница или спортна база не се правят с коментари във Facebook.
И тук идва парадоксът. Хората искат европейски град, но често реагират така, сякаш европейски град се прави с бюджет на малка община и с вечна подозрителност към всяка инвестиция. Да, контрол трябва да има. Да, обществени поръчки трябва да се следят. Да, всяко евро трябва да се защитава с резултат. Но между контрол и автоматично оплюване има голяма разлика. Едното пази обществения интерес. Другото убива всяка нормална дискусия още преди да е започнала.
В бюджета на Бургас са заложени средства за образование, здравеопазване, инфраструктура, социални дейности, култура и европейски проекти. Сред големите акценти са детската болница „Св. Анастасия“, нови училищни корпуси, обекти в кварталите, капиталова програма и подготовка за големи събития. Това са неща, които градът или ще направи, или ще продължи да отлага. А отлагането също струва пари, често повече от навременното строителство.
Затова дебатът за бюджета на Бургас не трябва да започва и да свършва с „ще се краде“. Това е удобно, но плитко. Реалният въпрос е друг: как с ограничен ресурс градът да продължи да се развива като европейски център, а не като община, която кърпи дупки и чака следващата субсидия. Ако погледнем числата честно, Бургас работи с бюджет, който е далеч от комфорта на сходни западноевропейски градове. Въпреки това градът успява да стои на картата, да привлича проекти, да поддържа амбиция и да не се свива до провинциално оцеляване.
Критиката към властта е нужна. Без нея всяка администрация се отпуска. Но критиката има стойност, когато стъпва на факти. А фактите показват, че 356 млн. евро не са златна мина. Те са ограничен ресурс за град, който иска да играе в по-висока категория. И ако Бургас иска да се мери с европейските регионални центрове, въпросът не е само кой как ще харчи тези пари, а защо град с такава роля, пристанище, университети, болници, индустрия, туризъм и стратегическо положение трябва да се справя с бюджет, който в Европа би бил приет като стегнат, а не като разточителен.
