Случаят със Стоян Колев можеше да бъде повод за сериозен разговор за състоянието на МВР. Вместо това получихме Facebook статус, махленска реплика и усещане за евтина победа.
Тиктокър, който дори не изглежда като тежък престъпник, напусна домашния си арест, появяваше се в социалните мрежи, разхождаше се из Европа и накрая беше задържан от испанските власти във Валенсия. Българската полиция го издирваше, електронната гривна не го проследи, системата се изложи, а финалът беше поднесен като триумф.
„Сезонът приключи преди GTA VI“, написа вътрешният министър Иван Демерджиев.
Сериозно ли това е държавническо поведение? Никой не твърди, че Стоян Колев е невинен. Никой не твърди, че поведението му е нормално. Напротив, на хората вече им омръзна от тази публична шизофрения, лайфове, пози и подигравки със системата. Но точно тук е въпросът: ако държавата се бори с такъв тип поведение, тя не трябва да слиза на неговото ниво.
Защото това не беше операция срещу международен наркоканал. Не беше разбита група за трафик на тонове дрога. Не беше удар срещу организирана престъпност. Испанските власти задържаха човек, който българската система не успя да контролира, въпреки че е бил с електронна гривна и под домашен арест.
И тук идва още по-големият проблем.
В същото време министър Демерджиев предприе кадрови промени в ОДМВР-Бургас, при които бяха освободени началници на важни отдели, включително комисар Марин Димитров, доскорошен началник на „Охранителна полиция“. Това не е безлична административна рокада. За много хора в Бургас Марин Димитров не е случайно име, а професионалист, принципен човек и полицай, когото градът познава.
Да изхвърлиш такъв човек от системата като мокра кърпичка, а после да се хвалиш с ареста на Стоян Колев, изглежда не като реформа, а като сбъркана подредба на приоритетите.
Министърът има право да сменя кадри. Има право да търси отговорност. Има право да разбива зависимости, ако има такива. Но когато хвърляш тежки внушения върху хора с име и кариера, трябва да покажеш факти. Не общи приказки. Не намеци. Не политически театър.
Защото иначе започваш да губиш доверие точно от онези, които най-много разчитаха на теб. От хората, които искаха ред. От хората, които вярваха, че системата може да бъде почистена. От хората, които не защитават безконтролност, а искат справедливост.
Доверието не се губи само когато сгрешиш. Губи се, когато след грешката се държиш така, сякаш си спечелил война.
Бургас няма нужда от показни акции за рейтинг. Бургас има нужда от стабилна полиция, от уважение към професионалистите и от министър, който знае разликата между държавна отговорност и статус във Facebook.
Защото сезонът може да е приключил за Стоян Колев.
Но за доверието към МВР тепърва започва тежък мач.
