Стотици протести белязаха българския преход
Снимка: Георги Георгиев - Джони
Грандиозният посткомунистически грабеж
Да започнем с простичкия въпрос: А защо всъщност изобщо започна т.нар. "преход към демокрация и пазарна икономика"?
Макар днес отговорът на този въпрос да изглежда очевиден, преди 20 години не бе така! Тогава "народът" като цяло не бе осъзнал необходимостта от радикални промени за смяна на банкрутиралата социалистическа система с капиталистическа. Дори до днес значителни обществени прослойки не само не осъзнават необходимостта от истински демокрация и либерален пазар, но и упорито им се съпротивляват, давайки чрез избори властта на партии на миналото или на статуквото. Такива управляват практически през 15 от общо 20 години преход. Т.е. по-голяма част от времето на прехода бе заето не с градеж, а с грабеж, поради дългото блокиране и протакане на необходимите либерални реформи в икономиката и политиката.
И това започна от самото начало на принудените промени… Началото Във втората половина на 80-те години се очерта една особена революционна ситуация. Господстващата комунистическа номенклатура искаше, но не можеше вече да управлява по старому. А завладеният от комунизма български народ, хем не искаше до го управляват по старому, хем не можеше да постигне желаната промяна, макар и неосъзнато да я искаше. Получи се парадоксът и управляващи, и управлявани глухо и пасивно да се съпротивляват на съществуващия режим. Т.е. преходът не се случи по нечия добра воля, а по принуда – и за управляващите, и за управляваните. 
Провалът на социалистическия модел за развитие бе отдавна ясен на самите управляващи от висшата комунистическа номенклатура и особено на комунистическите тайни служби. За всеки среден номенклатурец бе ясно, че въпреки огромните и практически неограничени власт и привилегии, с които разполага в социалистическото общество, той, в сравнение с заможните слоеве в демократичните западни общества, е просто един дребен феодал от азиатски тип. Освен това социализмът пречи на номенклатурния "елит" да предава по наследство на своите деца и внуци огромните капитали, които контролира. И макар че държавата бе превърната в частна собственост на номенклатурния слой и безразделната власт да носи огромни привилегии и икономически облаги, номенклатурните длъжности все пак не могат да се предават по наследство. Въпреки че на най-високо равнище бяха правени такива опити в България и Румъния. Все пак създаването на комунистически династии в Европа не бе успешно, за разлика например от Северна Корея.
Снимка: Сугарев като вдъхновител на "синия" протест
Трансформация на властта и собствеността на бившата номенклатура
Всъщност преходът у нас е отдавна превърнат в успешна идеологема за прикриване на действителните процеси, или на действителния му смисъл. Докато на повърхността на събитията се разиграваше грандиозна политическа битка между "демократи" и "социалисти" под повърхността трескаво се извършваше процес на трансформация на властта и собствеността на бившата номенклатура. По интересен е въпросът
Какъв бе механизмът на тази трансформация?
Отговорът е неочаквано лесен. Започна грандиозен номенклатурен грабеж, непознат досега в историята. Той, разбира се, не бе явен, дори в голямата си част бе "на ръба на закона", но все пак бе смисълът на т.нар. "трансфер на власт в собственост". Всъщност грандиозната социална трансформация не подмина и самата номенклатура. Тя също се разслои. И при нея имаше печеливши от промените, но имаше и губещи. По-голяма част от дейците на старата живковска номенклатура загуби от промените. Загуби и практически цялата огромна идеологическа номенклатура. Голяма част от военно-полицейската номенклатура бе изхвърлена от по-оправните си бивши колеги, които станаха, заедно с част от дейците на стопанската номенклатура едрите собственици, банкери, търговци, бизнесмени на посткомунистическото общество. Въпросът бе да се усвои собствеността и то по възможно безболезнен за номенклатурата път. Но законният път бе само един – реституция на ограбената преди 45 години огромна народна собственост и приватизация – а това никак не бе изгодно за новоизлюпените от комунистически яйца нови "капиталисти".
Затова и приватизацията бе трудноосъществима и се забави фатално – за да могат просто "новите българи" да изкупят на безценица фалиращите соцпредприятия…
Механизмът на криминалната приватизация обаче не може да се обясни, без да е ясно какъв е смисълът на две новопоявили се социални групи – тези на кредитните милионери и на "мутрите". Последните дори дават основание някои изследователи да определят днешния режим по-скоро като "мутрокрация", отколкото като "демокрация".
За мутрите вече има достатъчно изписана литература, отвориха се и досиетата и вече можем да обобщим:
Т.нар. "мутри" не ги създаде демокрацията, а водещите им офицери от Държавна сигурност. Всички до един босове на организираната престъпност са свързани с бившите комунистически тайни служби, а някои са дори офицери! Но в това няма нищо чудно, защото тези служби в последните години на Живков се превърнаха в "Държава в държавата". На практика по време на промените те отстраниха от реалната власт своите патрони от склерозиралата партийна номенклатура.
Снимка: 25 години по-късно виждаме едни и същи протестни искания и лозунги
Но какъв е икономически смисъл на тяхната поява? Много просто – номенклатурата не е свикнала някой да я конкурира – политически обаче вече възникна конкурентното (макар и инфилтрирано от доносници на ключови постове!) СДС. А знаем как бяха обругани в "свободните" медии тези, на които им бе възстановена отнетата от комунистическия режим собственост – "реститутки". И въпреки това в стопанската сфера маса народ реши да отваря лавки, дребни предприятийца, кооперации – т.е. да прави почтен капитализъм. Това неосъществените още номенклатурни капиталисти не можеха да допуснат! Та нали на народа е внушено, а сега трябва и да се докаже, че капитализмът е грабеж! Като е така, защо някакви "реститутки" и обикновени бивши соцтруженици трябва да са конкуренция в този "бизнес"? И следователно тези новоизлюпени бизнесмени от простолюдието, "гаражни капиталисти" трябва да бъдат поставени на мястото им! Но как – много просто с помощта на "мутрите"! "Досега народът се страхуваше от милицията, отсега нататък трябва да се страхува от вас!" – тази знаменателна заповед, приписвана на Луканов (но вероятно изказана от Любен Гоцев), дадена по време на среща с босовете на създадената от тях организирана престъпност ни казват достатъчно ясно за какво става дума.
Как се появиха кредитните милионери?
Тази категория смели постноменклатурни труженици и строители на "капитализма" се появиха непосредствено след разрояването на банките в НРБ. До края на 1988 г. в НРБ съществуват общо 4 банки. През 1989 г. се основават още 7 нови (държавни) банки. Т.е. в края на 1989 г. в НРБ съществуват вече 11 банки. Но през 1990 – годината на глада и недоимъка, се създават цели 63 нови държавни банки! Много от тях са учредени вероятно преди 1990 г. но се появяват през тази година. В края на 1990 г. в България има 74 банки. Нови 8 банки се появяват през 1991 г., стават общо 82! Първите частни банки се създават през 1991 г. Те получават лицензи от БНБ почти автоматично. Кои са притежателите им, откъде са техните капитали? Много от частните банки са създадени с взети назаем пари, главно от държавните банки. Така че самите държавни банки започват да си роят частни банки. В това роене взимат участие не само държавните банки, но и редица държавни търговски и стопански предприятия. Така например Луканов и Максуел си създават БЗК (Банка Земеделски Кредит- начело с Пламен Тимнев ("агент Румянцев") още в 1990-1991 с 2,500,000 долара заем от Максуел, който пък получава станцията в Бистрица от правителството (Луканов) като гаранция за заема. "Кореком" и други предприятия създават Първа "Частна банка" и т.н. Какъв е смисълът на този нечуван банков "плурализъм"? Откъде тези разроили се банки получиха капиталите си по време когато държавната хазна бе изпразнена? И как след това раздадоха милиарди необезпечени "лоши кредити"? Отговорът се крие във факта, че нашата ДС, както бе казал другарят Тодор Живков работи като филиал на КГБ и черпи с шепи от богатия съветски опит в това направление. Кой раздава лицензи на тези десетки банки? Тодор Вълчев. Какъв се оказа той и банкерите, на които така щедро раздаде лицензи и милиарди? След като се отвориха досиетата стана ясно. А какъв бе богатият съветски опит? След частичното отваряне на архивите през 1992-1994 г. стана ясно, защо завеждащият финансови дела на КПСС Кручина "случайно" е паднал от десетия етаж – прекрасно е знаел как цялото богатство на съветския народ е преминало в частните каси на комунистическата номенклатура с помощта на нейните тайни служби… Механизмът всъщност е прост. Малка група посветени знаят, че предстои "освобождаване" на "с години задържаните цени". Заработва печатницата за пари. Ама тя не у нас, а в Ленинград чак до 1991 г.! Там са отпечатани вероятно милиарди инфлационни левчета. Те не се разнасят с куфарчета (макар според бившия член на висшата номенклатура Йордан Йотов и това да го е имало!), а се обменят за долари и марки по курс много по-висок от този на черния пазар! Работи се не на "Магурата", а директно с частни западни банки. Тези долари се трансферират в "нашите" нароили се банки, които пък раздават необезпечени кредити на "нашите" кредитни милионери? Какви се оказаха новоизлюпените кредитни милионери след като се отвориха досиетата? Има ли поне един, който да не е бил под контрола на ДС? Нито един! Това и обяснява защо нито един кредитен милионер не е подведен под съдебна отговорност. Защото под контрола на кога работи българската съдебна система? Може ли и днес прокурор да се осмели да внесе обвинителен акт, а съдия да вкара в затвора тези синковци? По скоро те ще го купят, а ако не – ликвидират.
Снимка: Първият митинг на СДС - хората още не знаеха, че промяната ще е подмяна
Друг успешно приложен маньовър, неизбежно свързан с горепосочения е инициирането на хиперинфлационни процеси. По този начин починът останал от соц-а "Да приберем хляба на народа!" придоби нови очертания – "Да приберем парите на народа!" След първата инфлационна вълна със събраните след 20 години чакане пари за апартамент в 1992 г. семейство може да си купи с тях само хладилник.
Политиката за успешно излизане от икономиката на дефицита в Полша, известна като "шокова терапия" у нас си остана само политика на ценови шокове, без терапия. Три вълни на ценови шокове преживя благодарното на партията-майка българско население – през 1991 г., през 1994 г. и през 1997 г. Забелязвате ли? – все в години когато партията с голямо П "доброволно" е напуснала властта – така ами – виновни са демократите!
Ами банковите фалити? Те съпътстваха верно ценовите шокове. Колко банки фалираха през 1993-1994 и през 1995-1997 г.?
Друг механизъм на големия грабеж бе играта с външния дълг (11млрд. $), която започна много преди 1989 г. А също така и играта с не по-малкия вътрешен дълг (26 млрд. лв.), натрупан от прекрасния строй, в който 45 години пребивавахме. Колко и какво струваше на страната спирането на плащанията по външния дълг от другаря Луканов? Каква бе ролята на финансовите пирамиди, които също трябваше да подпомогнат партията да прибере излишните пари на народа? Ами империята на задграничните фирми в чии ръце се оказа? Ами превъртането на външния дълг от долари в евро в най-неподходящия момент от Милен Велчев? Забравихме ли, че само то ни струва 1 млрд. лв. загуби?
Братската съветска номенклатура също помогна за ограбването на ощастливения социалистически български народ. Медиите под контрол в България изобщо не коментират факта, че целият български износ за СССР през 1990 г. от над 1 млрд $ (равняващи се днес на 1.4 млрд. Евро по днешни цени) и досега не е изплатен от Русия и няма да бъде изплатен, защото социалистическата ни номенклатура благородно го опрости. Така де, няма тя да го плаща, я! В същото време медиите под контрола на същите тези новоизпечени благородници и досега ни внушават, че ако не била Русия нямало да съществува България! Коя България бе другари, която продадохте и препродадохте ли?
Автор на статията е доц. д-р Момчил Баджаков. Материалът е публикуван в jvoynov.com през 2011-а година.
