Интервю с обществения посредник на Бургас
- Г-н Атанасов, при вас идват хора с всякакви проблеми, имате наблюдения върху ппроцесите, какъв психопортрет бихте направили с няколко щрихи на нашето общество?
- Обществото ни е разколебано, то е изгубило доверие в съществуването на социална справедливост. Всеки от нас на подсъзнателно равнище подлага под съмнение решенията на институциите, дори те да са справедливи за по-голям брой хора. Особено когато става въпрос за съдебно решение, гражданите, които идват при мен, най-малкото имат съмнение от гледна точка на обективността на постановеното. Съдът решава един спор, в него има две страни - едната е удовлетвоерена от решението, а другата не приема обективността на отсъденото. Винаги съществува тезата, че както се решават другите неща, за които сме гледали по телевизията, така и този спор е решен с непочтени средства. Всеки говори за корупция, за подкупи, за съмнения от гл. т. обективността. Болни сме като общество. За мен липсата на социална справедливост е най-серизоната болест в нашето общество. Тя разделя хората, не ги мотивира към общи усилия. Много от нас не вярват, че общите ни действия за постигане на нещо добро, ще доведат до успешен край. Повечето хора мислят, че нашите усилия ще бъдат приватизирани от група хора – било политическа, било икономическа върхушка. Така си обяснявам апатията, в която е изпаднало обществото.
- След като поставяте диагнозата, с какво можете да помогнете Вие? При вас хората идват с последна надежда.
- Най-вече със съвет и разговор. В много случаи съм бил поставен пред дилемата да създам несправедливи и неправилни очаквания, за да удовлетворя човека с отговора си, или да кажа наистина какво мисля и да обясня, че ситуацията е безнадеждна. Почти винаги избирам второто. В много малко случаи, от гледна точка на психичното здраве на човек, съм си позволявал да не бъда докрай откровен, защото съм разбирал, че могат да се създадат още по-големи проблеми.
- Имало ли е случаи, в които търсещите помощ, са си изкарвали гнева върху вас?
- Да, имало е негативни реакции на хора. Някои са били много остри. Извинявал съм им се за това, обяснявал съм, че е по-добре да бъда откровен.
- Оказва се, че освен добре запознат със законите, вие трябва да познавате изключително добре и човешката психика.
- Така е. Най-трудно е, когато разбирам недоволството на хората, но знам, че по техния случай нищо не може да се направи. Все пак е вътрешна утеха, когато знаеш, че си бил честен с тях. И като заговорихме за психология, мога да кажа, че индивидуаланта реакция на всеки отделен човек, показва какви сме ние като общество. Забелязъл съм, че към мен хората се държат по-открито и по-естествено и са крайни в разсъжденията си. Когато им организирам среща с институциите, от които зависи решаването на техния проблем, те имат коренно различно поведение. Стават по-плахи, по-неубедителни и в много случаи се страхуват като че ли да говорят това, което са казали предварително пред мен.
- Как си го обяснявате?
- Това е някакъв комплекс, свързан с властовите механизми. Хората се страхуват да бъдат откровени към този, който притежава реалната власт, така както са откровени в реалната си среда.
- Така не се ли затруднява и вашата работа. Защото, с когото и да определите среща, както и да се опитвате да помогнете, ако човек се затвори и не се бори за правата си, ако не изкаже претенциите си, няма кой да го чуе.
- Да, така е. Затова в такива срещи аз заемам по-активната позиция. Обяснявам на самите хора, че откровеното изказване по даден проблем не носи заплаха за неговото разрешаване. Ние като общество още не сме се освободили от страха към институциите.
- Има ли шанс това скоро да се промени?
- Надявам се, че ще стане, но мен ме притеснява друго. Забелзвам тенденция на увеличаване на хората, който са останали без изход – без работа, без помощ, без жилище. Ако някой не им подаде ръка, тези хора биха потънали. Ще ви дам конкретен пример. В семейство с две деца майката умира, но тъй като нямат брак, бащата признава само едното дете – момичето, което сега е 12 клас. Не иска да признае момченцето, което е 9-годишно. Преди две години тръгва да работи в чужбина. Децата са оставени на батата. При нея живее и дъщеря й, която не е семейна, но има син. Двете жени отглеждат децата както могат, но лелята остава без работа и положението им се влошава. Не могат да си плащат наема, спират им тока за 3 месеца посред зима. Момичето, което е почти на 18 г., няма лична карта, защото бащата, трябва да изрази съгласие, а той е в неизвестност. Макар да е пълна отличничка, девойката изпада в ситуация, в която няма да може да се дипломира, заради липсата на документа. При мен случаят беше подаден от ръководството на училището. Успях да намеря бащата, който се оказа в Чехия. След много разговори даде писмено съгласие да се издаде лична карта на дъщеря му. Благодарение на съдействието на кмета, ГРАО, полицията, днес момичето има документ, а семейството е настанено в общинско жилище. Учителите събират пари, за да осигурят бал на дипломиращото се момиче. Така че има и случаи, в които много хора се отзовават и са готови да помогнат.
- Това е хубав пример, но пък наскоро беше дискусията за социалния блок в „Меден рудник” и видяхте реакцията на хората, които отказаха до тях да живеят социално слаби.
- Ще започна от по-далече. Етническата карта като елемент от политическото поведение и интереси е известна много отдавна в България и има много тъжна история. За мен етническата карта е средство на провалени лидери и политически партии. Най-лошото е, че новите поколения не се учат от драмите и трагедиите в миналото. Хората на този свят не се делят на етнически принцип. Разделянето на хората по религиозен, етнически, расов и на всякакъв друг принцип е елемент на цинизъм в управлението. По мое мнение винаги се е оказвало, че в сложни социални условия на едно общество, слабите политически личности са прибягвали към етническа и религиозна карта. Както казва Умберто Еко: „Съвременните политически лидери, извеждат на преден план притоплени стари манджи и ни предлагат етнически или религиозен сблъсък”. Тъй като съвременните политици не могат да решат сериозните проблеми на обществото – икономически, социални, морални – те залагат на такива конфликти.
И конкретно за социалния блок. Страшно удобно и лесно е една политическа партия или медия да се опита да провокира напрежение на етническа основа. Това е емоция, там няма рацио, няма разум. А тази емоция води до трагедии. Какво лошо има ако се изгради социален блок, финансиран от институция. Но обществото е манипулирано. Много омраза видях на тази среща.
- Но не е ли възможна манипулацията там, където няма сигурност? Ако хората имаха вяра в управляващите, те може би щяха да приемат идеята и да я подкрепят.
- Да. Това негативно настроение, натрупано в общественото съзнание, е резултат от редица действия и бездействия на всички партии и правителства. Всичко това е на базата на социалната несправедливост. Обществото е изключително чувствително към социалната несправедливост, затова лесно става плячка на умела манипулация. Истина, полуистина и откровена лъжа, като се задъркат в едно ястие, изглеждат невероятно красиво. На срещата за социалния блок имаше хора, които заявяваха, че ще стават партизани, без да осъзнават какво означава партизанлък. В същото време около мен имаше хора, които мислеха различно от останалите, но се страхуваха да го изкажат на глас. Ситуацията напомня на 30-те год. на миналия век в Централна Европа, когато национал-социалните идеи са били налагани по такъв начин. Ужасно е, че те рецидивират в един болен социален организъм каквото е обществото.
- Това, което казвате е изключително сериозно. А можем ли да извадим нещо позитивно, даващо надежда, че нещата все пак не са толкова черни?
- Абсолютно. Аз съм убеден, че повечето хара са добри. Наблюдавам още една тенденция, която е трудна за вярване, но е факт. Хората искат да повярват, че добрите са повече. Без да подценяваме лошотията в нашия живот, ако ние не обръщаме внимание на подадената ръка, рискуваме да създдем представата, че около нас има само лоши хора. Добрия човек е нежен човек, той не е креслив. Посредствеността е войнстваща. В едно здраво общество винаги може да има посредственост, важното е тя да бъде изтикана в ъгъла, да няма възможност да избие.Посредствеността ражда посредственост и търси такава. А честния човек не иска да влезе в такава битка, защото той ще бъде изцапан. Затова той се затваря в себе си. Затова смятам, че е нужно добротата в хората да се отвори.
Интервю с обществения посредник на Бургас
- Г-н Атанасов, при вас идват хора с всякакви проблеми, имате наблюдения върху ппроцесите, какъв психопортрет бихте направили с няколко щрихи на нашето общество?
- Обществото ни е разколебано, то е изгубило доверие в съществуването на социална справедливост. Всеки от нас на подсъзнателно равнище подлага под съмнение решенията на институциите, дори те да са справедливи за по-голям брой хора. Особено когато става въпрос за съдебно решение, гражданите, които идват при мен, най-малкото имат съмнение от гледна точка на обективността на постановеното. Съдът решава един спор, в него има две страни - едната е удовлетвоерена от решението, а другата не приема обективността на отсъденото. Винаги съществува тезата, че както се решават другите неща, за които сме гледали по телевизията, така и този спор е решен с непочтени средства. Всеки говори за корупция, за подкупи, за съмнения от гл. т. обективността. Болни сме като общество. За мен липсата на социална справедливост е най-серизоната болест в нашето общество. Тя разделя хората, не ги мотивира към общи усилия. Много от нас не вярват, че общите ни действия за постигане на нещо добро, ще доведат до успешен край. Повечето хора мислят, че нашите усилия ще бъдат приватизирани от група хора – било политическа, било икономическа върхушка. Така си обяснявам апатията, в която е изпаднало обществото.
- След като поставяте диагнозата, с какво можете да помогнете Вие? При вас хората идват с последна надежда.
- Най-вече със съвет и разговор. В много случаи съм бил поставен пред дилемата да създам несправедливи и неправилни очаквания, за да удовлетворя човека с отговора си, или да кажа наистина какво мисля и да обясня, че ситуацията е безнадеждна. Почти винаги избирам второто. В много малко случаи, от гледна точка на психичното здраве на човек, съм си позволявал да не бъда докрай откровен, защото съм разбирал, че могат да се създадат още по-големи проблеми.
- Имало ли е случаи, в които търсещите помощ, са си изкарвали гнева върху вас?
- Да, имало е негативни реакции на хора. Някои са били много остри. Извинявал съм им се за това, обяснявал съм, че е по-добре да бъда откровен.
- Оказва се, че освен добре запознат със законите, вие трябва да познавате изключително добре и човешката психика.
- Така е. Най-трудно е, когато разбирам недоволството на хората, но знам, че по техния случай нищо не може да се направи. Все пак е вътрешна утеха, когато знаеш, че си бил честен с тях. И като заговорихме за психология, мога да кажа, че индивидуаланта реакция на всеки отделен човек, показва какви сме ние като общество. Забелязъл съм, че към мен хората се държат по-открито и по-естествено и са крайни в разсъжденията си. Когато им организирам среща с институциите, от които зависи решаването на техния проблем, те имат коренно различно поведение. Стават по-плахи, по-неубедителни и в много случаи се страхуват като че ли да говорят това, което са казали предварително пред мен.
- Как си го обяснявате?
- Това е някакъв комплекс, свързан с властовите механизми. Хората се страхуват да бъдат откровени към този, който притежава реалната власт, така както са откровени в реалната си среда.
- Така не се ли затруднява и вашата работа. Защото, с когото и да определите среща, както и да се опитвате да помогнете, ако човек се затвори и не се бори за правата си, ако не изкаже претенциите си, няма кой да го чуе.
- Да, така е. Затова в такива срещи аз заемам по-активната позиция. Обяснявам на самите хора, че откровеното изказване по даден проблем не носи заплаха за неговото разрешаване. Ние като общество още не сме се освободили от страха към институциите.
- Има ли шанс това скоро да се промени?
- Надявам се, че ще стане, но мен ме притеснява друго. Забелзвам тенденция на увеличаване на хората, който са останали без изход – без работа, без помощ, без жилище. Ако някой не им подаде ръка, тези хора биха потънали. Ще ви дам конкретен пример. В семейство с две деца майката умира, но тъй като нямат брак, бащата признава само едното дете – момичето, което сега е 12 клас. Не иска да признае момченцето, което е 9-годишно. Преди две години тръгва да работи в чужбина. Децата са оставени на батата. При нея живее и дъщеря й, която не е семейна, но има син. Двете жени отглеждат децата както могат, но лелята остава без работа и положението им се влошава. Не могат да си плащат наема, спират им тока за 3 месеца посред зима. Момичето, което е почти на 18 г., няма лична карта, защото бащата, трябва да изрази съгласие, а той е в неизвестност. Макар да е пълна отличничка, девойката изпада в ситуация, в която няма да може да се дипломира, заради липсата на документа. При мен случаят беше подаден от ръководството на училището. Успях да намеря бащата, който се оказа в Чехия. След много разговори даде писмено съгласие да се издаде лична карта на дъщеря му. Благодарение на съдействието на кмета, ГРАО, полицията, днес момичето има документ, а семейството е настанено в общинско жилище. Учителите събират пари, за да осигурят бал на дипломиращото се момиче. Така че има и случаи, в които много хора се отзовават и са готови да помогнат.
- Това е хубав пример, но пък наскоро беше дискусията за социалния блок в „Меден рудник” и видяхте реакцията на хората, които отказаха до тях да живеят социално слаби.
- Ще започна от по-далече. Етническата карта като елемент от политическото поведение и интереси е известна много отдавна в България и има много тъжна история. За мен етническата карта е средство на провалени лидери и политически партии. Най-лошото е, че новите поколения не се учат от драмите и трагедиите в миналото. Хората на този свят не се делят на етнически принцип. Разделянето на хората по религиозен, етнически, расов и на всякакъв друг принцип е елемент на цинизъм в управлението. По мое мнение винаги се е оказвало, че в сложни социални условия на едно общество, слабите политически личности са прибягвали към етническа и религиозна карта. Както казва Умберто Еко: „Съвременните политически лидери, извеждат на преден план притоплени стари манджи и ни предлагат етнически или религиозен сблъсък”. Тъй като съвременните политици не могат да решат сериозните проблеми на обществото – икономически, социални, морални – те залагат на такива конфликти.
И конкретно за социалния блок. Страшно удобно и лесно е една политическа партия или медия да се опита да провокира напрежение на етническа основа. Това е емоция, там няма рацио, няма разум. А тази емоция води до трагедии. Какво лошо има ако се изгради социален блок, финансиран от институция. Но обществото е манипулирано. Много омраза видях на тази среща. 
- Но не е ли възможна манипулацията там, където няма сигурност? Ако хората имаха вяра в управляващите, те може би щяха да приемат идеята и да я подкрепят.
- Да. Това негативно настроение, натрупано в общественото съзнание, е резултат от редица действия и бездействия на всички партии и правителства. Всичко това е на базата на социалната несправедливост. Обществото е изключително чувствително към социалната несправедливост, затова лесно става плячка на умела манипулация. Истина, полуистина и откровена лъжа, като се задъркат в едно ястие, изглеждат невероятно красиво. На срещата за социалния блок имаше хора, които заявяваха, че ще стават партизани, без да осъзнават какво означава партизанлък. В същото време около мен имаше хора, които мислеха различно от останалите, но се страхуваха да го изкажат на глас. Ситуацията напомня на 30-те год. на миналия век в Централна Европа, когато национал-социалните идеи са били налагани по такъв начин. Ужасно е, че те рецидивират в един болен социален организъм каквото е обществото.
- Това, което казвате е изключително сериозно. А можем ли да извадим нещо позитивно, даващо надежда, че нещата все пак не са толкова черни?
- Абсолютно. Аз съм убеден, че повечето хара са добри. Наблюдавам още една тенденция, която е трудна за вярване, но е факт. Хората искат да повярват, че добрите са повече. Без да подценяваме лошотията в нашия живот, ако ние не обръщаме внимание на подадената ръка, рискуваме да създдем представата, че около нас има само лоши хора. Добрия човек е нежен човек, той не е креслив. Посредствеността е войнстваща. В едно здраво общество винаги може да има посредственост, важното е тя да бъде изтикана в ъгъла, да няма възможност да избие.Посредствеността ражда посредственост и търси такава. А честния човек не иска да влезе в такава битка, защото той ще бъде изцапан. Затова той се затваря в себе си. Затова смятам, че е нужно добротата в хората да се отвори. 
