След вече 50 години производствена дейност, огромният нефтозавод край Бургас все още разделя населението на морския град на две.
Така както в деведесетте години на миналия век, гражданите на града се деляха на две. Първите бяха онези 12 000 души, които работеха в завода, под защитата на профсъюзите и се пенсионираха рано, получаваха заплати мечта, заради които учители напускаха работа и отиваха в завода като чистачи, имаха дълги отпуски и почивки, и още много привилегии. Другите бяха всички останали, които не работеха в завода, но понасяха последиците от мястото, на което е построен, на десетина километра от Бургас.
Ако хвърлим дори и бегъл поглед върху официалния сайт на компанията, раздел „обща информация” започва с: „"ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД е най-голямото нефтопреработващо предприятие на Балканския полуостров. Дружеството е структуроопределящо не само за бургаския регион, но и за цялата страна”. Също толкова гордо, колкото и тази информация, осанка извива огромен билборд, почти на входа на града, в чест на юбилея. Дали обаче са толкова въодушевени и жителите на града за поливинвековната дейност, която петролната компания извършва „на метри” от жилищата им? В близкото минало на социализма заводът беше наричан "гордостта на родната химия", а сега пък казват, че Бургас е град на безработните с образование нефтохимия.
E-burgas направи проучване сред гражданите, надявайки се да разберем тяхното мнение по въпроса: „Ако днес трябваше да се изгради заводът, Вие „за” или „против” щяхте да бъдете?”.
Сред анкетираните, поляризацията на мненията бе очевидна. Всеки имаше свое мнение и аргументация.
Сред „козовете” на застъпниците „за” завода бяха: „Спомага за бюджета на общината”, „Осигурява ни топло”, „Дава хляб на хората” и т.н., и т.н.
Най- силният аргумент на техните „опоненти”, съвсем логично беше замърсяването на въздуха, пряко влияещ върху здравето на хората. Сред най- горещите изказвания бе на мъж, на средна възраст, който, заяви: „Аз съм твърдо против. Отровиха Бургас, отровиха града. Отровиха жената и децата ми. Работни места винаги може да се намерят. Има хиляди други начини да се намерят работни места, без да се тровят хората”.
Хубавото е, че всички запитани имаха свое виждане за случващото се около "гигантът на родната индустрия". Никой не остана безразличен. Е, имаше и едно изключение на „Все ми тая, нали не работя там”, което, като че ли само затвърди правилото.
Направи впечатление и възрастовото разделение. По- младите, явно все още неусетили вредното влияние на замърсения въздух , бяха „за” завода. Някой от тях дори не знаеха защо, но все пак изказаха подкрепата си.
По- възрастните бургазлии обаче, застанаха категорично срещу „отровителя”.
Прелюбопитно, изпълнено с болка, изказване пък направи баба Мария. Тя не зае конкретна страна. Обясни ни,че синът й е отдавна заминал за чужбина и на нея нищо не й трябва. Дали пък не е заминал и заради „чистия” въздух, изпълващ белите му дробове тук?
Следва продължение
Васил Костов
