Разхождали ли сте скоро по ул. „Александровска“ в Бургас? А в колко магазина влязохте? Какво си купихте?
Гледката на закрити с найлони магазини, които съвсем доскоро са продавали дрехи и обувки, става все по-честа през последните години. На тяхно място пък като гъби изникват магазини за един лев и такива за дрехи втори употреба.
Първите внасят всевъзможни стоки от Китай – от четка за тоалетната до керамична статуетка на ангелче, която едновременно с тове а лампа, часовник и тамагочи. Вторите внасят носени или преоценени дрехи, предимно от Скандинавските държавки, които тук се продават с внушителни и гръмки имена, като „Ексклузивна колекция“.
Има и трети вид, който кризата не го лови. Това са баничарниците и дюнерджийниците, които предлагат евтина храна на крак и впрочем се справят много по-добре от ресторантите, чиито маси често стоят празни.
Впрочем и в трите вида търговски обекти няма нищо лошо. Китайските стоки са добър вариант за покупка на евтини стоки за бита, а скандинавската втора употреба е добър шанс да поносим качествени марки, които по принцип трудно може да си позволим в бедна България. Двата малки дюнера за 1,50 лв. пък са добра оферта, стига да не проявиш много въображение за това какви продукти са използвани, за да може храната ти да струва толкова евтино.
Бедност
Главната улица на един град показва платежоспособността на неговите жители. Когато стоките от бита, преоценените дрехи и дюнерите изместят магазините на по-скъпите марки облекла и ресторантите, значи звънчето трябва звънне и изводът да бъде направен лесно.
Защото всеки би предпочел да си купи нова качествена дреха или вилици и лъжици, които не са направени от тенекия, но няма възможност да го направи. Затова избира по-лесния вариант.
В случая с Бургас присъдата дори е по-тежка, защото градът поне 3-4 месеца в годината е посещавам от стотици хиляди туристи, които обикалят именно по двете централни улици „Александровска“ и „Богориди“, като обикновено са приготвили и пари за харчене в джоба си. Местата, където могат да го направят обаче са малко, освен ако не искат да намерят някоя своя стара риза, която преди година са продали или дарили, като втора употреба. Поради тази причина те отиват в моловете.
Молове
Това е още една естествена причина самите потребители да се изместят на друго място. Всъщност оригиналната идея на моловете е да изведе автомобилният трафик от центъра на града, за да могат всички, които желаят да напазруват – храна, дрехи или стоки, да не се блъскат по централните улице и да се чудят къде да паркират автомобилите си.
Тук моделът обаче е малко сбъркан, защото „Александровска“ и „Богориди“ са оформени като изцяло пешеходни улици, по които всеки ден така или иначе минават хиляди хора, и поне на теория би трябвало да предстлавяват идеалната търговска площ.
Моловете впрочем също са доста празни и разчитат главно на уикендите, празниците и споменатите вече туристи, които посещават търговските обекти под строй, като част от официалната си туристическа програма.
Пето Авеню
Дойде ред да обясним заглавието. Пето Авеню се намира в Ню Йорк и е една от най-известните търговски улици в света. Там може да намерите най-скъпите модни марки, на цени с малко повече нули от тези, с които сте свикнали.
Разбира се за сравнение между двете улици не може да става въпрос. Едната се намира в град с население почти три пъти по-голямо от България, а другата се намира в.. Бургас. Две напълно различни измерния, които обаче би трябвало да функционират по сходен принцип. Поне ако Бургас има амбиция да се нарича европейски (или по-общо казано западняшки).
Ако тази тенденция обаче продължава скоро по главните ни улици няма да остане нито един „нормален“ магазин, а старите и красиви сгради ще приютават все повече търговски обекти, които изглеждат по-подходящи за някой с подлез.
И това е нормално. С левче в джоба няма как да носиш „Прада“, пък ако ще да си дявол.
Венелин Костадинов
