Сексологът д-р Бостанджиев: Дали размерът ще има значение или не, на практика избираме ние.

За секса, любовта и отношенията между партньорите, както и за реалити експеримента „Женени от пръв поглед” разговаряхме с д-р Румен Бостанджиев. Той е сексолог-психотерапевт. Специализирал е сексология в Белгия и Холандия, член е на Европейската федерация на сексолозите и на Европейската асоциация по сексуална медицина. Като психотерапевт е специализирал по програма на Американската психологична асоциация, обучавал се е в Германия по т.нар. психодрама (вид психотерапевтичен метод), има няколко квалификации и е изучавал методите на невро-лингвистичното програмиране, терапията, ориентирана към решения, теорията на избора на Уилям Гласър, теорията за емоционалната интелигентност на Даниел Голман и позитивния подход на Джон Кехоу. В терапевтичната си практика съчетава всичко това, като използва свой стил. В момета е преподавател в БСУ и се занимава  изследователска и развойна дейност в Институт „Компас“ - Бургас.  Още през 90-те години, той революционно се включваше по темата за секса в тийн предаването  „Лексикон”. По-големите добре си спомняме  съветите му от тогава. Години по-късно, решихме отново да поговорим. Един изключителен събеседник, високо ерудиран и само за е-Бургас коментира дали размерът има значение, изневярата краят ли е на една връзка.....Спирам до тук, за да ви бъде интересна срещата с него. Ето я първа част на разговора с д-р Бостанджиев. -Здравейте, д-р Бостанджиев, няма начин да не започна с въпроса за социалния експеримент „Женени от пръв поглед”, смятате ли, че е успешен? -Успешен за кого? /усмихва се/ Със сигурност това риалити привлече интереса на публиката и много хора успяха да се идентифицират с героите в него. Надявам се опитът на трите двойки, макар и понякога болезнен, да е бил от полза и за зрителите. Самата публична дискусия за специфичните проблемни ситуации, които се развиха в трите млади семейства, вече е успех тъй като разчупва мълчането по тези въпроси. За съжаление, нашенецът все още е склонен най-напред да осъжда и заклеймява, а след това да се опитва да разбира поведението на другите, особено когато то се разминава с очакванията му. Аз лично останах неудовлетворен от предаването. Причината е в неосъществената първоначална идея, участващите двойки да получат адекватна фамилно терапевтична помощ за справяне с неизбежните трудности, пред които се изправиха. Вместо непосредствена консултативна подкрепа, за която бях поканен, ми се предложи ролята на страничен наблюдател и коментатор, която не мисля, че бе особено полезна. Навярно в началото и аз  бях твърде оптимистично настроен, че в риалити формат е възможна психотерапевтична подкрепа. Този вид помощ изисква пълна конфиденциалност и придържане към строги етични норми, което трудно се вписва в един предимно развлекателен жанр. -Могат ли семейства, създадени по този начин да бъдат щастливи и да съжителстват дълго? - „Уреденият брак“ отдавна е история. Да пледираме за „предимството му“ днес е несъстоятелно. Дори и при посредничеството на професионални „сватовници“, хората реално не се отказват от личния си избор и личната си отговорност по отношение на това с кого ще създадат най-важната общност в живота си – семейната. Идеята да се заживее на семейни начала, веднага след запознаването, бе запазена марка на конкретния формат „Женени от пръв поглед“, но тя няма как да се приеме като „препоръчителен модел“. Нещо повече. Предаването ясно показа, че за успеха на една връзка не е толкова важно с кого са ти предложили да заживееш, а как успяваш да развиеш отношенията си със своя партньор. Практиката в реалния живот обикновено изправя двойките пред доста по-различни предизвикателства от тези, което ни показаха камерите. Ясно е, че за шест седмици хората няма как да се опознаят достатъчно, а и някои от сериозните конфликти, които доведоха до раздялата в една от двойките, се появиха след изтичане на този период и останаха скрити за публикта. Съжалявам изключително, че зрителите не можаха да видят модели за конструктивно справяне с конфликтни ситуации. Разбира се, не всички проблеми в двойковите отношения са преодолими, но когато хората решат да се разделят, психотерапевтичната медиация би могла да помогне за избягване на излишното нараняване и болката при раздялата.. -Доста често хората казват, че сексът в една връзка е важен, наистина ли е така? Доколко той определя стабилността на връзката? -Ако престанем да гледаме на секса като на „креватна акробатика“, „физиология“, „химия, физика и астрономия“, а се научим да възприемаме интимните отношения като възможност за уникална човешка близост, свързаност, загриженост и обмяна на мощни енергийни потоци, то отговорът на този въпрос няма как да не е положителен.  Да, интимността в отношенията има ключово значение за това хората да се чувстват удовлетворени, да се зареждат с жизненост и вдъхновение, да черпят сили за справянето със стреса и трудностите на живота. Приемайки този факт обаче, следва да си дадем сметка, че „сексът“, не е нещо, което просто ни се случва по силата на някакви природни закони, известни ни от споменатите по-горе области на природната наука.  Интимната връзка е нещо, в което участваме с цялото си същество, с целия си опит, с цялата си душа. Тази връзка е крехка и динамична. Тя непрекъснато се развива и за да сме на гребена на вълната, необходимо е непрекъснато да сме активни, отговорни и креативни. В тази област няма „общовалидни съвети“, които някой може веднъж за винаги да постулира. За да е жизнена и зареждаща, интимната връзка трябва да свързва не само телата, но и душите и умовете.   -Вие защо точно  сексологията избрахте? -Моят баща – проф. Тодор Бостанджиев, създаде през 1963 г. първият в България Сектор по сексология към Медицинска академия – София. Личният му пример бе заразителен за мен и когато трябваше да си избирам професионално поприще, категорично пожелах да продължа неговия път. Предизвикателството да помагам на хората, които са мотивирани да откриват истинската близост по между си, справяйки се с трудностите на съвместния живот, ме въодушеви да следвам медицина, въпреки че интересът ми към психологията бе значително по-силен. В началото на деветдесетте години имах възможност да се обучавам в няколко международни квалификационни програми по психотерапия в чужбина и това ми позволи  да съчетая медицинската си компетентност в сексуалната медицина с индивидуалния и фамилен психотерапевтичен подход. Освен това, поради различните обучения по психотерапия, през които преминах, не успях да се окопая в нито един от традиционните подходи, с които се запознах, а се ориентирах към системно-интегративния подход, който обединява всичко ценно в психотерапевтичната традиция. През последните години интересът ми все повече надхвърля терапевтичната практика и обхваща идеята за развитие на партньорските компетентности. Това може да се случи не само когато хората са изправени пред трудности /терапевтичния контекст/, но и много по-рано, когато децата развиват емоционалната и социалната си компетентност в семейството и в училището. В този смисъл, първоначалното ми ориентиране към сексологията днес ме изправя пред един много по-широк интердисциплинарен хоризонт, включващ медицина, психология и образование. Щастлив съм, че в ежедневната си практика успявам да съчетая непосредствената си работа с клиенти в София и Бургас, с преподавателската си дейност в БСУ и изследователската и развойната дейност, която през последната година е главно в Институт „Компас“ - Бургас. -Кой идва при Вас по-често-мъже или жени? -При мен идват хора, които са достатъчно интелигентни, за да осъзнаят, че моментните трудности и неблагополучия в интимните им отношения са най-добрата възможност те да направят стъпка напред в развитието на интимната си връзка.  В тази група влизат както мъже, така и жените. Техните партньорски проблеми в никакъв случай не са по-тежки от тези на останалите хора, нито пък става въпрос за някакви сложни телесни заболявания, изискващи безброй изследвания и медицински интервенции. Срещите ни обикновено не са многобройни, но в повечето случаи започват с редифиниране на етикетите, с които те са склонни да описват неблагополучията си.  Другата типична преориентация в процеса на работа е преходът от въпроси започващи със „Защо“, към въпроси, започващи с „Как“. За мен е много по-важно не какво точно име и причини ще измислим за съществуващите проблеми, а как ще успеем да мобилизираме наличните ресурси /индивидуални, партньорски и семейни/ за постигане на значимата промяна, която клиентът иска и е готов лично да се ангажира с постигането и. -Какви са най-вече проблемите при сексуалното общуване? -Традиционно в медицинската практика се използва огромен набор от диагностични категории, които за мен имат малка информативна стойност.  За съжаление медицинските диагностични етикети фиксират вниманието върху  нарушението или дефицита, зад които обикновено стоят неизползвани възможности и потенциали за развитие. Именно те са важните за мен. Когато хората идват и започват да се оплакват от проблемите си, назовавайки ги с най-екзотични имена, аз се опитвам да отклоня вниманието им към  желаната промяна и новите решения и възможности, които е необходимо човек да използва за да я постигне. В повечето случаи това означава да се отучим от навика да се оплакваме и да обвиняваме другия, а да поемем инициативата в свои ръце и да потърсим полезните ходове, които ние може да направим. На пръв поглед този подход сякаш противоречи на традиционното мислене в медицината, където лекарят е експертът и от него се очаква избавлението.  Истината е друга. Дори и при тежките здравни проблеми, промяната в начина на мислене, преживяване и действие е това, което гарантира трайното оздравяване и поддържането на добро здраве. Не подценявам ефективната медицинска подкрепа, която и аз самият непрекъснато предлагам, но трябва да е ясно, че без личната ангажираност на човека, който търси помощ, а при справянето с проблемите в интимния живот е нужно ангажиране и на двамата партньори, трайната промяна е невъзможна. -Размерът има ли значение? -Струва си да разберем какво всъщност се крие зад този въпрос. „Размерът“ обикновено се свързва с нещо, което сме получили от природата и няма как да променим с индивидуалните си усилия. Отговорът „размерът има значение“ предполага да се осланяме единствено на това, което ни е дадено и да загърбим възможността да се развиваме. С този отговор циментираме статуквото – „който си го има – си го има“ и изпадаме или в самодоволно лентяйство, или в безнадеждно отчаяние. Всъщност кой се интересува от въпроса за размера? „Надарените“ мъже, които се чудят защо въпреки природните им дадености са разлюбвани и изоставяни или „ощетените“ мъже, които търсят оправдание за неуспехите си сред жените в скромното си оборудване?  По-често обаче, този въпрос се задава не от мъже, а от жени. Жени склонни към некоректна манипулация. Въоръжавайки се с тезата, че размерът има „огромно“ значение, те могат да победят и най-наперения мачо, тръгнал на лов с къса пушка. Повечето жени с опит обаче биха се съгласили, че важен е не толкова инструментът, а това кой го носи и как си служи с него. През последната година напредъкът на невронауките е на път да сложи край на тази безумна дискусия. Изследванията с функционален ядрено магнитен резенанс показват, че сексуалната удовлетвореност е въпрос на сложно активиране на възбудни процеси в мозъка, което много повече се влияе от субективните преживявания в партньорското взаимодействие, от колкото от периферната стимулация.  Така че, дали размерът ще има значение или не, на практика избираме ние. А цяла една индустрия от манипулатори с нетърпение потрива ръце в очакване да обслужи комплексарските желания на 70% от мъжете, които тайно или явно са убедени, че някой и друг сантиметър, би ги направил по-добри любовници. /Продължението на интервюто очаквайте в следващите дни/