В сърцето на Морската градина в Бургас десетилетия наред стоеше една непретенциозна, но обичана структура – “Гъбката”. Малък павилион с форма на гъба, разположен в близост до фонтана, тя се превърна в неразделна част от ежедневието на поколения бургазлии. С нея са свързани спомени за дъвчаща гума и газирана лимонада, за първи срещи, за детски смях, за безгрижни лета.
Но епохите се сменят. Днес “Гъбката” вече не съществува в своя автентичен вид – демонтирана, заличена под претекста за „модернизация“. Това предизвика вълна от обществено недоволство и надигна сериозни въпроси за връзката между история, идентичност и бъдеще.
Историята на един символ
Никой не може да каже със сигурност откога точно съществува “Гъбката”. Тя се появява като типичен за времето си павилион, изграден без излишна естетика, но с подчертана функционалност и характер. Превърната в работеща закусвалня, тя се управляваше с отдаденост от години от Рауф Сабаг – човек, който никога не пожела да я предаде в ръцете на нови наематели, дори когато търговете за терена под нея започнаха да се обявяват наново.
Въпреки че самата постройка никога не е била част от регистрираната собственост на Общината, тя беше търпяна и приета като „памет на мястото“ – неофициален, но реален символ на Бургас.
Конфликтът и съпротивата
През 2023 г. Община Бургас влезе в активна фаза на подмяна на старите обекти в Морската градина с „модерни“ и „иновативни“ решения. Така “Гъбката” се оказа в центъра на спор – общината твърди, че обектът не съществува законно, докато гражданите виждат в него културна стойност. Въпреки многогодишните опити на Рауф да запази павилиона, накрая той получи писмо за демонтаж.
Служителите организираха мълчалив протест пред сградата на общината. Събрана бе подписка. Реакцията в социалните мрежи бе бурна – десетки бургазлии споделяха снимки и спомени, настоявайки за запазването на обекта.
Проект за “нова Гъбка” – компромис или подмяна?
Община Бургас увери, че “Гъбка” ще има и занапред, но в „нова, съвременна форма“. Под егидата на европейския проект Bauhaus4Med, се обмисля пълно обновяване на зоната около фонтана и изграждането на нови павилиони, които да отговарят на естетиката на „устойчивия град“. Отворена бе платформа за събиране на идеи от гражданите.
Но дали това е достатъчно? Може ли модерното копие да носи същата душа като оригинала? А ако не – не рискуваме ли да превърнем носталгията в маркетингов трик?
Мястото на символите в съвременния град
Градската тъкан не е само от бетон и плочки – тя е изградена от памет. “Гъбката” не беше архитектурен шедьовър, но беше паметник на човешките преживявания. Понякога символите живеят не в мащаба, а в емоцията, която предизвикват.
Събарянето ѝ е не просто акт на градоустройствено решение – това е послание. Послание, че новото ще погълне старото, независимо от това какво значи то за хората.
“Гъбката” вече не е на мястото си, но е в сърцата на мнозина. Тя се превърна в символ не на отминалото, а на сблъсъка между личното и институционалното, между паметта и регулацията. Въпросът не е дали ще има нова “Гъбка”, а дали ще съумеем да уважим миналото и онези, които го помнят.
И докато новите павилиони се строят, спомените ще останат. А с тях – и усещането за една малка, но съществена загуба.
