Десет дена след като погребаха 26-годишния Пейо Янчев e-Burgas потърси родителите му, за да попита как ще търсят възмездие за смъртта на сина си. Въпреки огромната мъка, Алексей и Даниела Янчеви не са озлобени, не посочват никого с пръст, не проповядват максимата „око за око, зъб за зъб”. Почернените родители искат само да излезе истината за инцидента, при който паднало дърво затисна и уби момчето им.
* Представяме първата част от интервюто с тях.
- Ще заведете ли дело срещу някого?
- Даниела Янчева: Наистина имаме такова намерение. Но не ни е това основната цел, както се коментира в някои медии. Направили сме консултации и ще водим дела, защото дете на 3 г. остана сираче, а то трябва да бъде осигурено.
[caption id="attachment_29242" align="alignright" width="300" caption="Малкият Алекс с двамата си родители"]
[/caption]
- Срещу кого ще е делото?
- Д.Я. За мен трябва да е срещу Общината, собственик на паркинга, собственик на имота, в който е това изгнило дърво. Защото се вижда, че е изгнило.
- Алексей Янчев: Това, което и кметът обяви, е че има една комисия от 13 човека. Той ни изпрати съболезнователно писмо, което за мен прозвуча повече като оправдателно. Там вътре са посочени членовете на тази комисия, които би трябвало да обследват дърветата и да си дават мнението дали са годни. За мен, ако на това дърво действително е извършен оглед, то той е бил повърхностен. За тази една седмица, откакто Пейо го няма, аз лично съм правил консултации. Специалисти в тази област, лесоинженери и ландшафт архитекти ми разясниха как става експертиза и сартифициране на дърветата, и особено на кестени. Прави се нещо от типа на биопсията при хората и до средата на ствола се взема проба от дървесината. Ако това нещо е направено, специалистите са категорични, че от комисията са щели да установят болестта на дървото. При положение, че те са го сартифицирали като здраво, най-вероятно тази биопсия не е направена. Това ще искаме да видим. Защото понякога една повърхностно свършена работа, може да коства един човешки живот. Същия ден има паднали 5 дървета в Бургас. До ден днешен никой не е казал къде са другите 4 и какви са. Ако се окаже, че и те са сартифицирани и са паднали, за какво става въпрос. Излиза, че всички, които са под кмета, го заблуждават. Вършат си формално работят за едната заплата. Затова искаме да видим на какъв принцип работи въпросната комисия. Дали е изпълнила всичко, което се налага за документиране на тези дървета. Ако не го е направила, от тях ще се търси отговорност.
- Намирате ли за сериозно обяснението, че в този ден е имало много силен вятър и това е причината за падането на дървото?
- А.Я. Аз съм учил в Сливен и съм живял там повече от 10 години. Градът е известен със силните си ветрове. При 100 км/ч. се затваряха училища и детски градини. Тук говорят за 144 км./ч на вятъра в ден, в който се открива учебната година. Ако наистина е бил толкова силен, е нормално да се включи гражданска защита, особено при такива масови мероприятия. Какво ще рече това, че като духне един вятър и ние ще си стоим по къщите? Този аргумент с вятъра просто отпада.
- Д.Я. Освен вятъра в писмото на кмета се споменава и дъждът, който размекнал почвата. Аз точно по това време бях навън, бях с чадър, и чадърът не се обърна. Колко силен ще е бил вятърът тогава. Тук кметът си противоречи. След като се посочва, че дъждът е размекнал почвата и това е спомогнало дървото да падне, това е ясен сигнал, че не трябва да има такива големи дървета. Освен това кестенът не е излязъл с корена, не е надигнал почвата. Той е прояден отвътре и за секунди пада. Дори не се е чул звук. Дори и да не са болни самите дървета, нужна е санитарна сеч, защото самите клони могат да бъдат опасни.
- Иска ли ви се да кажете нещо на онези природозащитници, които роптаят толкова много срещу премахването на дърветата в центъра?
- А.Я. Сигурно има виновен. Живеем в Бургас и знаем, когато започна реконструкцията на ул. „Цар Симеон” колко природозащитници и зелени парии се обявиха срещу изрязването на дърветата. Ние не сме против дърветата. Но да се оставят 40-50 дървета по улиците е абсурдно. Режи се и се сее ново, навсякъде, където съм ходил, е така. Аз вярвам на кмета, като казва, че ще съдейства и ще направи всичко, което е в неговите правомощия за откриване на виновния.
- Ще искате ли друга експертиза на падналия кестен?
- А.Я. Ще направим всичко, което ни посъветват адвокатите. Вече, както казах, разговарях със специалисти. Аз взех част от гъбата, която е разболяла дървото и го я разяла отвътре. Част от нея е в следствието и нямаме информация какво показва анализът.
- Д.Я. Не знам ние ли трябва да ги търсим по случая, или те ще ни потърсят.
- Кои адвокати сте наели за случая?
- А.Я. По гражданското дело е адв. Евгений Мосинов, а по наказателното адв. Росен Кожухаров. Никой не ми ги е препоръчал. От 1987 г. живея в Бургас и имам поглед. Прецених, че двете дела са достатъчно сериозни, за да наемем достатъчно сериозни адвокати. Наясно сме, че наказателното ще е по-тежко, защото няма конкретен виновен. Ние не можем да съдим цялата Община.
- След инцидента някой обади ли ви се? 
- А.Я. Не. Но не мога да си изкривя душата. Синът ми харесваше кмета и беше много горд от това, което се случва в града. Връщаше се от Варна и казваше: „Баща ми, Бургас е невероятен. Като вляза в Бургас, душата ми се отваря.”
- Д.Я. Той е роден във Варна, студентстко бебе е. Варна го влечеше, но през последите две години, като ходеше там и се връщаше, казваше „Мамо, да знаеш, вече нищо общо няма Варна с Бургас”. И беше много щастлив. А когато обявиха Бургас за най-добрия град за живеене, той сякаш политна. Беше толкова горд.
- На помена за деветте дена някой от местната власт дойде ли?
- А.Я. Не. Но ние не искахме и да даваме голяма гласност. Дори говорихме с Александър, съдружника на сина ми, да не води всички деца (бел. а. – аниматорите от фирмата), защото те все пак си имат доста ангажименти.
- А от тук нататък предвиждате ли някаква гражданска инициатива, за да не се случват такива неща?
- А.Я. Те децата вече започнаха. Снимат дървета, които според тях са болни и са в близост до пешеходни пътеки, спирки, детски градини и училища. На много от тези дървета има видими гъби, пукнатини, имат излезли корени и са потенциално опасни. Специалисти казват, че почвата в Бургас не предполага да има такива високи дървета. Има много подпочвени води и почвата не е стабилна да държи дървета на по 20-30 г. Заснехме тополите, които са от Пристанището към х-л „Приморец”. Те са на около 40 години и са сигурно 30 метра високи. А тополата е с най-меката дървесина. Пак казвам, никой не е против дърветата. Самият аз, като се роди внукът ми Алекс, засях две дървета пред нас. Ще представим снимковия материал на кмета, да се направи оглед на тези според нас опасни дървета.
- Знам, че няма да ви е лесно, но бихте ли разказали какво се случи в деня на трагедията?
- Д.Я. Аз набирах Пейо два пъти, но той ме изхвърляше. В този ден с него не се чухме.
- А.Я. На мен вдигна, когато го набрах в 9:30 ч., защото знаеше, че малко се сърдя, като ми затваря. Предната вечер правеха последно шоу в един от хотелите. Казах му: „Пейо, да не закъснееш. В 10:30 е откриването на детската градина на Алекс (бел. а. – синът на Пейо), а после ще трябва да се видиш със свако ти”. Той каза, че не е забравил и след малко тръгва. В 10:15 ч. племенницата ми се обади по телефона и ми каза да отида бързо в спешния център, защото Пейо го е ударило дърво. Успях да попитам само дали е в бил в колата, а тя ми каза, че е бил извън нея. Сестра ми и мъжа й са лекари, затова звъннах на нея, да видя за какво става въпрос.
В този ден Пейо трябваше да се види със свако си, за да вземе багаж за сестра си и за братовчедка си, които са студенти във Варна. Уговорката им е била да се видят на този паркинг. Той идва от ул. „Цар Симеон” и тръгва по посока на паркинга. Спират с колата малко по-горе и жена му остава да го чака. Пейо пресича пешеходната пътека и вижда колата на свако си. Срещат се накрая на пътеката, в долната част. Взема багажа, разменят си няколко думи и се разделят. Батко ми (бел. а. – свакото на Пейо) тръгва надолу по улицата, а Пейо нагоре по посока „Краставицата”. В този момент свако му каза, че е усетил как нещо го събаря и осъзнава, че е целият сред листа. Първата му работа е била да потърси сина ми. В този момент вижда как две момчета от отсрещния тротоар тичат и викат: „Затисна момчето”. Те са помогнали да го изровят от дървото. Първата реакция на батко ми като лекар е да му провери пулса, но вижда, че няма такъв. В това време спира такси и го отвеждат в болницата. Явно бързо са стигнали до шокова зала, защото в момента, в който спира таксито, линейката е тръгнала за мястото на инцидента. Качват го на носилката, пускат апаратурата и виждат права линия. Батко ми само е чул, че лекарите коментират: „Момчето е умряло, карайте го към моргата”. Той обяснил, че е лекар и поискал да извикат спешно реаниматор. Слиза д-р Томов и започват електрошокове. В този момент аз се обадих да питам как е Пейо. Свако му каза, че е много зле, че няма пулс и сърдечна дейност. Обадих се да кажа и на жена ми. Обадих се и на жена му Бранимира. Казах и какво е станало. Тя се изненада и ми каза: „Ама, как, ние сме заедно. Аз го чакам в колата”. Обръща се и вижда, че вече режат дървото. Нищо не е чула. Веднага дойде в шокова зала и тя. Натам тръгнах и аз. Като отидох в болницата се срещнах с д-р Зайков, приятели сме от малки, бях го помолил да отиде в реанимацията и да провери какво става. Още, като видях изражението му, разбрах, че нещата не са добре. След 15 мин. ми казаха, че Пейо е починал.
- Вие знаете ли какви точно поражения е имал сина ви?
- А.Я. Не са ни дали никакъв документ, все още се води следствие. Чрез адвоката ще го изискаме. Имаме само съобщението, че е починал и там пише, че е имал гръбначно-мозъчни травми. Моята информация от приятели лекари е, че е имал голям кръвоизлив в главата, между четвърти и пети прешлен е прерязан гръбначният стълб, скъсана аорта, счупена гръдна кост, която е забита като ножове в белия дроб. Оттам надолу спрях да питам какво има. Жена ми говори с д-р Зайков дали не можем да дарим някой от органите за донорство.
- Д.Я. Питях дали няма здрав орган в него, защото така той щеше да живее чрез друг човек. Той все едно щеше да е жив. Дадохме си съгласието каквото може да се ползва от неговите органи да се вземе. Беше млад човек, на 26 години.
- А.Я. Толкова хора чакат за органи, а никой не ни се обади. Което е още една аномалия в цялата ни система.
* Очаквайте втората част от интервюто с родителите на Пейо утре
Десет дена след като погребаха 26-годишния Пейо Янчев e-Burgas потърси родителите му, за да попита как ще търсят възмездие за смъртта на сина си. Въпреки огромната мъка, Алексей и Даниела Янчеви не са озлобени, не посочват никого с пръст, не проповядват максимата „око за око, зъб за зъб”. Почернените родители искат само да излезе истината за инцидента, при който паднало дърво затисна и уби момчето им.
* Представяме първата част от интервюто с тях.
- Ще заведете ли дело срещу някого?
- Даниела Янчева: Наистина имаме такова намерение. Но не ни е това основната цел, както се коментира в някои медии. Направили сме консултации и ще водим дела, защото дете на 3 г. остана сираче, а то трябва да бъде осигурено.
[caption id="attachment_29242" align="alignright" width="300" caption="Малкият Алекс с двамата си родители"]
[/caption]
- Срещу кого ще е делото?
- Д.Я. За мен трябва да е срещу Общината, собственик на паркинга, собственик на имота, в който е това изгнило дърво. Защото се вижда, че е изгнило.
- Алексей Янчев: Това, което и кметът обяви, е че има една комисия от 13 човека. Той ни изпрати съболезнователно писмо, което за мен прозвуча повече като оправдателно. Там вътре са посочени членовете на тази комисия, които би трябвало да обследват дърветата и да си дават мнението дали са годни. За мен, ако на това дърво действително е извършен оглед, то той е бил повърхностен. За тази една седмица, откакто Пейо го няма, аз лично съм правил консултации. Специалисти в тази област, лесоинженери и ландшафт архитекти ми разясниха как става експертиза и сартифициране на дърветата, и особено на кестени. Прави се нещо от типа на биопсията при хората и до средата на ствола се взема проба от дървесината. Ако това нещо е направено, специалистите са категорични, че от комисията са щели да установят болестта на дървото. При положение, че те са го сартифицирали като здраво, най-вероятно тази биопсия не е направена. Това ще искаме да видим. Защото понякога една повърхностно свършена работа, може да коства един човешки живот. Същия ден има паднали 5 дървета в Бургас. До ден днешен никой не е казал къде са другите 4 и какви са. Ако се окаже, че и те са сартифицирани и са паднали, за какво става въпрос. Излиза, че всички, които са под кмета, го заблуждават. Вършат си формално работят за едната заплата. Затова искаме да видим на какъв принцип работи въпросната комисия. Дали е изпълнила всичко, което се налага за документиране на тези дървета. Ако не го е направила, от тях ще се търси отговорност.
- Намирате ли за сериозно обяснението, че в този ден е имало много силен вятър и това е причината за падането на дървото?
- А.Я. Аз съм учил в Сливен и съм живял там повече от 10 години. Градът е известен със силните си ветрове. При 100 км/ч. се затваряха училища и детски градини. Тук говорят за 144 км./ч на вятъра в ден, в който се открива учебната година. Ако наистина е бил толкова силен, е нормално да се включи гражданска защита, особено при такива масови мероприятия. Какво ще рече това, че като духне един вятър и ние ще си стоим по къщите? Този аргумент с вятъра просто отпада.
- Д.Я. Освен вятъра в писмото на кмета се споменава и дъждът, който размекнал почвата. Аз точно по това време бях навън, бях с чадър, и чадърът не се обърна. Колко силен ще е бил вятърът тогава. Тук кметът си противоречи. След като се посочва, че дъждът е размекнал почвата и това е спомогнало дървото да падне, това е ясен сигнал, че не трябва да има такива големи дървета. Освен това кестенът не е излязъл с корена, не е надигнал почвата. Той е прояден отвътре и за секунди пада. Дори не се е чул звук. Дори и да не са болни самите дървета, нужна е санитарна сеч, защото самите клони могат да бъдат опасни.
- Иска ли ви се да кажете нещо на онези природозащитници, които роптаят толкова много срещу премахването на дърветата в центъра?
- А.Я. Сигурно има виновен. Живеем в Бургас и знаем, когато започна реконструкцията на ул. „Цар Симеон” колко природозащитници и зелени парии се обявиха срещу изрязването на дърветата. Ние не сме против дърветата. Но да се оставят 40-50 дървета по улиците е абсурдно. Режи се и се сее ново, навсякъде, където съм ходил, е така. Аз вярвам на кмета, като казва, че ще съдейства и ще направи всичко, което е в неговите правомощия за откриване на виновния.
- Ще искате ли друга експертиза на падналия кестен?
- А.Я. Ще направим всичко, което ни посъветват адвокатите. Вече, както казах, разговарях със специалисти. Аз взех част от гъбата, която е разболяла дървото и го я разяла отвътре. Част от нея е в следствието и нямаме информация какво показва анализът.
- Д.Я. Не знам ние ли трябва да ги търсим по случая, или те ще ни потърсят.
- Кои адвокати сте наели за случая?
- А.Я. По гражданското дело е адв. Евгений Мосинов, а по наказателното адв. Росен Кожухаров. Никой не ми ги е препоръчал. От 1987 г. живея в Бургас и имам поглед. Прецених, че двете дела са достатъчно сериозни, за да наемем достатъчно сериозни адвокати. Наясно сме, че наказателното ще е по-тежко, защото няма конкретен виновен. Ние не можем да съдим цялата Община.
- След инцидента някой обади ли ви се? 
- А.Я. Не. Но не мога да си изкривя душата. Синът ми харесваше кмета и беше много горд от това, което се случва в града. Връщаше се от Варна и казваше: „Баща ми, Бургас е невероятен. Като вляза в Бургас, душата ми се отваря.”
- Д.Я. Той е роден във Варна, студентстко бебе е. Варна го влечеше, но през последите две години, като ходеше там и се връщаше, казваше „Мамо, да знаеш, вече нищо общо няма Варна с Бургас”. И беше много щастлив. А когато обявиха Бургас за най-добрия град за живеене, той сякаш политна. Беше толкова горд.
- На помена за деветте дена някой от местната власт дойде ли?
- А.Я. Не. Но ние не искахме и да даваме голяма гласност. Дори говорихме с Александър, съдружника на сина ми, да не води всички деца (бел. а. – аниматорите от фирмата), защото те все пак си имат доста ангажименти.
- А от тук нататък предвиждате ли някаква гражданска инициатива, за да не се случват такива неща?
- А.Я. Те децата вече започнаха. Снимат дървета, които според тях са болни и са в близост до пешеходни пътеки, спирки, детски градини и училища. На много от тези дървета има видими гъби, пукнатини, имат излезли корени и са потенциално опасни. Специалисти казват, че почвата в Бургас не предполага да има такива високи дървета. Има много подпочвени води и почвата не е стабилна да държи дървета на по 20-30 г. Заснехме тополите, които са от Пристанището към х-л „Приморец”. Те са на около 40 години и са сигурно 30 метра високи. А тополата е с най-меката дървесина. Пак казвам, никой не е против дърветата. Самият аз, като се роди внукът ми Алекс, засях две дървета пред нас. Ще представим снимковия материал на кмета, да се направи оглед на тези според нас опасни дървета.
- Знам, че няма да ви е лесно, но бихте ли разказали какво се случи в деня на трагедията?
- Д.Я. Аз набирах Пейо два пъти, но той ме изхвърляше. В този ден с него не се чухме.
- А.Я. На мен вдигна, когато го набрах в 9:30 ч., защото знаеше, че малко се сърдя, като ми затваря. Предната вечер правеха последно шоу в един от хотелите. Казах му: „Пейо, да не закъснееш. В 10:30 е откриването на детската градина на Алекс (бел. а. – синът на Пейо), а после ще трябва да се видиш със свако ти”. Той каза, че не е забравил и след малко тръгва. В 10:15 ч. племенницата ми се обади по телефона и ми каза да отида бързо в спешния център, защото Пейо го е ударило дърво. Успях да попитам само дали е в бил в колата, а тя ми каза, че е бил извън нея. Сестра ми и мъжа й са лекари, затова звъннах на нея, да видя за какво става въпрос.
В този ден Пейо трябваше да се види със свако си, за да вземе багаж за сестра си и за братовчедка си, които са студенти във Варна. Уговорката им е била да се видят на този паркинг. Той идва от ул. „Цар Симеон” и тръгва по посока на паркинга. Спират с колата малко по-горе и жена му остава да го чака. Пейо пресича пешеходната пътека и вижда колата на свако си. Срещат се накрая на пътеката, в долната част. Взема багажа, разменят си няколко думи и се разделят. Батко ми (бел. а. – свакото на Пейо) тръгва надолу по улицата, а Пейо нагоре по посока „Краставицата”. В този момент свако му каза, че е усетил как нещо го събаря и осъзнава, че е целият сред листа. Първата му работа е била да потърси сина ми. В този момент вижда как две момчета от отсрещния тротоар тичат и викат: „Затисна момчето”. Те са помогнали да го изровят от дървото. Първата реакция на батко ми като лекар е да му провери пулса, но вижда, че няма такъв. В това време спира такси и го отвеждат в болницата. Явно бързо са стигнали до шокова зала, защото в момента, в който спира таксито, линейката е тръгнала за мястото на инцидента. Качват го на носилката, пускат апаратурата и виждат права линия. Батко ми само е чул, че лекарите коментират: „Момчето е умряло, карайте го към моргата”. Той обяснил, че е лекар и поискал да извикат спешно реаниматор. Слиза д-р Томов и започват електрошокове. В този момент аз се обадих да питам как е Пейо. Свако му каза, че е много зле, че няма пулс и сърдечна дейност. Обадих се да кажа и на жена ми. Обадих се и на жена му Бранимира. Казах и какво е станало. Тя се изненада и ми каза: „Ама, как, ние сме заедно. Аз го чакам в колата”. Обръща се и вижда, че вече режат дървото. Нищо не е чула. Веднага дойде в шокова зала и тя. Натам тръгнах и аз. Като отидох в болницата се срещнах с д-р Зайков, приятели сме от малки, бях го помолил да отиде в реанимацията и да провери какво става. Още, като видях изражението му, разбрах, че нещата не са добре. След 15 мин. ми казаха, че Пейо е починал.
- Вие знаете ли какви точно поражения е имал сина ви?
- А.Я. Не са ни дали никакъв документ, все още се води следствие. Чрез адвоката ще го изискаме. Имаме само съобщението, че е починал и там пише, че е имал гръбначно-мозъчни травми. Моята информация от приятели лекари е, че е имал голям кръвоизлив в главата, между четвърти и пети прешлен е прерязан гръбначният стълб, скъсана аорта, счупена гръдна кост, която е забита като ножове в белия дроб. Оттам надолу спрях да питам какво има. Жена ми говори с д-р Зайков дали не можем да дарим някой от органите за донорство.
- Д.Я. Питях дали няма здрав орган в него, защото така той щеше да живее чрез друг човек. Той все едно щеше да е жив. Дадохме си съгласието каквото може да се ползва от неговите органи да се вземе. Беше млад човек, на 26 години.
- А.Я. Толкова хора чакат за органи, а никой не ни се обади. Което е още една аномалия в цялата ни система.
* Очаквайте втората част от интервюто с родителите на Пейо утре 
