България отново е на улицата, но този път времето е избрано прекалено точно, за да е случайно. След цирка в парламента – караници, дърпане на микрофони, НСО в ролята на „спасители“ – хората излязоха да покажат, че търпението им е свършило. Политиците искат да обяснят, че протестът бил за бюджета. Хората много добре знаят, че не е. Протестът е резултат от години натрупване, а последните седмици само запалиха фитила.
И точно тук е опасността: властта разчита недоволството да се излее сега, преди реалният удар – 1 януари, датата, която ще промени всичко. Влизането в еврозоната без буфери, без защита за гражданите и без честен план означава едно: ценови шок, скок на разходите и падане на покупателната способност. Това не е предсказание. Това е модел, който се повтори във всяка държава без силна защита при прехода към еврото.
Сценарият е прост:
Първо цирк в парламента.
После медиен шум.
Накрая – „спонтанен“ протест, който всъщност идва точно навреме, за да се изхаби енергията на обществото.
И след като хората са се изговорили по площадите, идва голямата промяна, която вече няма кой да спре.
Но протест без искания е просто разходка.
А истинските въпроси остават — какво следва и какво може да се направи?
Какво трябва да се направи реално, ако искаме промяна?
1) Протестът трябва да има 3 конкретни искания – кратки, точни и изпълними
Всяко друго се размива, заглушава се и властта го игнорира. Реалните искания трябва да са следните:
1. Отлагане на въвеждането на еврото с минимум 12 месеца.
Не е бунт срещу ЕС – това е защита от ценови шок. Всяка държава, която не го направи, пострада.
2. Публична ревизия на бюджета от независим одитор (одитори, не партийци).
Да се сложи край на непрозрачното раздутане на разходите и новите дългове.
16-те милиарда дълг не изчезват в мъглата. Трябва отчетност.
3. Премахване на политическите квоти в регулаторите и назначаване по професионален принцип.
КЗК, КФН, КЕВР – това са органите, които могат да предотвратят злоупотреби.
В момента са политически придатъци.
Тези три точки могат да обединят хората и да бъдат постигнати. Те удрят системата там, където я боли – в контрола и в прозрачността.
2) Протестът трябва да извади партиите от уравнението
Ако ПП, ГЕРБ или някой друг успее да яхне протеста, всичко приключва.
Партия, която води протест – това е политическа кампания, не обществен натиск.
Протестът трябва да има говорители:
лекари, инженери, преподаватели, юристи, предприемачи — професионалисти, не партийци.
3) Хората трябва да поставят икономически натиск
Най-страшното оръжие в модерната демокрация не са виковете, а спирането на потреблението.
Един ден национален бойкот на горива, на хипермаркети или на транспортни услуги има по-голям ефект от 20 000 души на площада.
Политиците се страхуват повече от загубени приходи, отколкото от плакати.
4) Искане за защита при въвеждането на еврото
Две мерки са абсолютно задължителни:
– Мораториум върху закръгляването нагоре.
Цените се закръгляват само надолу. В Хърватия това беше ключов фактор.
– Компенсационен пакет за първите 6 месеца.
Намалено ДДС за храни.
Подкрепа за малките бизнеси.
Енергийни компенсации.
Без това ударът ще е директен в джоба на хората.
5) Гражданите трябва да изискват отчетност — не обещания
Всяка политическа криза се крепи на едно: липса на отчетност.
Трябва да има законови механизми от типа „ако обещаното не се изпълнява — автоматична оставка“.
Във Финландия и Холандия това е практикуван стандарт. Не е утопия.
Протест без цели е шум.
Протест с три ясни цели е сила.
А протест, който може да удари икономически, е заплаха за всяко правителство.
Българите имат шанс — рядък шанс — да направят реална промяна преди 1 януари.
Но само ако действат организирано, а не емоционално. Без партии, без платени „лидери“, без чужди сценарии.
Това е моментът, в който обществото може да изиска правила, справедливост и защита.
Ако го изпусне — след Нова година вече никой няма да пита дали народът е съгласен.
