Община Бургас продължава да трупа нови заеми. Това става ясно от поредната докладна записка на кмета Димитър Николов. Още пет милиона лева. Парите трябват отново за да се осигури съфинансиране по европейски проекти. Това е прекрасно. Въпросът е докога общината ще продължи да трупа дългове и кой ще ги плаща. От графиците за погасяване на заемните средства се вижда, че повечето от тях са планирани да се издължават напред във времето. Има солидни гратисни периоди, като някои от кредитите ще се погасяват до 2028 година. Това означава, че сегашната местна власт завещава една солидна ипотека за следващите управления, а и поколения. Защо?
Сметката показва, че общото дългово бреме вече достига 70 милиона лева. Това са пари натрупани по различни програми и поводи през последните 6 години. Сумата е повече от внушителна, макар че икономиката на Бургас показва външно добро икономическо здраве. Кредитният рейтинг за последно е актуализиран на 25.02.2013 година с показател А- с положителна перспектива. Това е отличен рейтинг за българските мащаби и е показател за оценката на агенциите, които се занимават с подобни анализи.
Дали обаче реалността е точно такава. Внимателен оглед показва, че местната икономика страда. В града има останали съвсем малко работещи предприятия, като изключим "Лукойл-Нефтохим". На Летище Бургас работата е сезонна, в Пристанище Бургас бяха извършени големи съкращения в последните години, а от останалите компании функционират "Кроношпан", "Победа", "Спартак"/ на 30 процента от капацитета си" , Вагоноремонтният завод и .......останалото вече са руини. Липсата на действаща местна промишленост и производство е предпоставка за стагнация през следващите години. От 2007 година до сега местната власт разчита основно на капиталовите програми, за да стимулира някаква заетост и да демонстрира дейности. Голяма част от тези пари обаче не остават в Бургас и не хранят местния бизнес. Летният сезон донякъде помага да влязат някакви пари, но и той не е достатъчен за град като Бургас. За дребните предприемачи и търговци няма защо да говорим. Достатъчно е да се разходим по центъра на града, за да видим многобройните табели с надписи "Продава се" и "Дава се под наем". Това е показател как работи местната икономика.
Дългоочакваните външни инвестиции остават мираж. Океанариумът е пореден крах за това управление. Обявените нови работни местна и 50 милиона евро вложения отново се стопиха като сняг през месец май. Фалитът на компанията "Мостовик" слага край на този балон, който се оказа и кьорфишек. Логистичният парк пък се превърна в поредното неизпълнено предизборно обещание на кмета и мнозинството. Къде са обявените 4000 нови работни места там, това вече никой не иска да обяснява, защото темата става неудобна. Проблемите с ГУМ-а , Колодрума и стадион Черноморец са станали вече пословични, но и те са символ на безпомощността на местната власт.
Реално в Бургас инвеститори няма. Това не е ли странно за град с толкова добър кредитен рейтинг. Би трябвало фирмите да се надпреварват да влагат парите си тук. Но те не го правят. Защо? Кой ще даде отговор? Това не е добър показател за икономиката на града. Това е и бомба със закъснител, която ще избухне след време. Защото икономическите закони са неумолими, а те не показват добра атестация на Бургас, като място за развитие, логистика и инвестиции.
В същото време кредитите растат с главоломна скорост. Тук два, там три, някъде другаде пет милиона лева и т.н. Сумата расте постоянно. Вярно е, че голяма част от парите са за съфинансиране по европейски програми, като срещу това се очакват да влязат свежи средства от ЕС. Не е ли премината обаче границата на разумното задлъжняване и ще са достатъчни ли общинските ресурси за бъдещите плащания. При тази картина на местната икономика, това може да се превърне в сериозен проблем. И е време да попитаме няма ли да спре вече кредитното безумие. Защото общината е на път да се превърне във финансова пирамида. Колкото и еретично да звучи това за най-добрия град за живеене. 
Община Бургас продължава да трупа нови заеми. Това става ясно от поредната докладна записка на кмета Димитър Николов. Още пет милиона лева. Парите трябват отново за да се осигури съфинансиране по европейски проекти. Това е прекрасно. Въпросът е докога общината ще продължи да трупа дългове и кой ще ги плаща. От графиците за погасяване на заемните средства се вижда, че повечето от тях са планирани да се издължават напред във времето. Има солидни гратисни периоди, като някои от кредитите ще се погасяват до 2028 година. Това означава, че сегашната местна власт завещава една солидна ипотека за следващите управления, а и поколения. Защо?
Сметката показва, че общото дългово бреме вече достига 70 милиона лева. Това са пари натрупани по различни програми и поводи през последните 6 години. Сумата е повече от внушителна, макар че икономиката на Бургас показва външно добро икономическо здраве. Кредитният рейтинг за последно е актуализиран на 25.02.2013 година с показател А- с положителна перспектива. Това е отличен рейтинг за българските мащаби и е показател за оценката на агенциите, които се занимават с подобни анализи.
Дали обаче реалността е точно такава. Внимателен оглед показва, че местната икономика страда. В града има останали съвсем малко работещи предприятия, като изключим "Лукойл-Нефтохим". На Летище Бургас работата е сезонна, в Пристанище Бургас бяха извършени големи съкращения в последните години, а от останалите компании функционират "Кроношпан", "Победа", "Спартак"/ на 30 процента от капацитета си" , Вагоноремонтният завод и .......останалото вече са руини. Липсата на действаща местна промишленост и производство е предпоставка за стагнация през следващите години. От 2007 година до сега местната власт разчита основно на капиталовите програми, за да стимулира някаква заетост и да демонстрира дейности. Голяма част от тези пари обаче не остават в Бургас и не хранят местния бизнес. Летният сезон донякъде помага да влязат някакви пари, но и той не е достатъчен за град като Бургас. За дребните предприемачи и търговци няма защо да говорим. Достатъчно е да се разходим по центъра на града, за да видим многобройните табели с надписи "Продава се" и "Дава се под наем". Това е показател как работи местната икономика.
Дългоочакваните външни инвестиции остават мираж. Океанариумът е пореден крах за това управление. Обявените нови работни местна и 50 милиона евро вложения отново се стопиха като сняг през месец май. Фалитът на компанията "Мостовик" слага край на този балон, който се оказа и кьорфишек. Логистичният парк пък се превърна в поредното неизпълнено предизборно обещание на кмета и мнозинството. Къде са обявените 4000 нови работни места там, това вече никой не иска да обяснява, защото темата става неудобна. Проблемите с ГУМ-а , Колодрума и стадион Черноморец са станали вече пословични, но и те са символ на безпомощността на местната власт.
Реално в Бургас инвеститори няма. Това не е ли странно за град с толкова добър кредитен рейтинг. Би трябвало фирмите да се надпреварват да влагат парите си тук. Но те не го правят. Защо? Кой ще даде отговор? Това не е добър показател за икономиката на града. Това е и бомба със закъснител, която ще избухне след време. Защото икономическите закони са неумолими, а те не показват добра атестация на Бургас, като място за развитие, логистика и инвестиции.
В същото време кредитите растат с главоломна скорост. Тук два, там три, някъде другаде пет милиона лева и т.н. Сумата расте постоянно. Вярно е, че голяма част от парите са за съфинансиране по европейски програми, като срещу това се очакват да влязат свежи средства от ЕС. Не е ли премината обаче границата на разумното задлъжняване и ще са достатъчни ли общинските ресурси за бъдещите плащания. При тази картина на местната икономика, това може да се превърне в сериозен проблем. И е време да попитаме няма ли да спре вече кредитното безумие. Защото общината е на път да се превърне във финансова пирамида. Колкото и еретично да звучи това за най-добрия град за живеене. 
