На 16 май 2025 г. в Истанбул се проведоха първите преки мирни преговори между Украйна и Русия от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Срещата беше дългоочаквана и символично натоварена, но приключи без съществен пробив. Въпреки постигнатите договорки за размяна на военнопленници, различията по ключови теми като примирие и териториален суверенитет остават непреодолими.
Основни акценти от преговорите
Срещата в Истанбул бе организирана с посредничеството на Турция и под внимателния поглед на международната общност. Двете страни постигнаха споразумение за размяна на 1000 военнопленници – най-голямата размяна от началото на конфликта. Според The Scottish Sun, това бе една от малкото конкретни и позитивни стъпки, договорени по време на разговорите.
Украйна предложи временно 30-дневно примирие, целящо да намали напрежението по фронтовата линия и да създаде условия за бъдещи мирни инициативи. Русия обаче отхвърли предложението, настоявайки за изтегляне на украинските сили от четири окупирани области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон – като предварително условие за каквото и да било спиране на огъня (BBC News).
Липса на политическо представителство и взаимно недоверие
Нито един от двамата президенти – Владимир Путин или Володимир Зеленски – не присъства лично на срещата. Русия изпрати делегация на по-ниско дипломатическо ниво, което предизвика разочарование от страна на Украйна. Киев определи това като ясен знак за липса на ангажираност от страна на Москва към истински мирен процес (The Guardian).
Зеленски настоя за директна среща с Путин, като подчерта, че реален прогрес може да бъде постигнат само на най-високо ниво на политически диалог.
Ескалация след преговорите
Няколко часа след срещата руски дронов удар по град Суми уби девет цивилни, включително жени и деца. Това събитие подкопа доверието в искреността на руските намерения и предизвика нова вълна от осъждане от страна на Запада (Reuters).
Държавни глави от Германия, Франция, Полша и Обединеното кралство заявиха, че ще настояват за нови санкции срещу Русия, ако тя не покаже реална воля за деескалация.
Международна перспектива и бъдещи възможности
Папа Лъв XIV предложи Ватикана като неутрална платформа за бъдещи преговори, а Европейският съюз обяви готовност да посредничи при нужда. Въпреки това, основните спънки – като непризнаването от страна на Украйна на руската окупация на четири области и отказа на Русия да изтегли войските си – остават непреодолими пречки към устойчив мир (WSJ).
Преговорите в Истанбул показаха, че възможност за мирен диалог все още съществува, но пропастта между позициите на двете страни остава дълбока. Постигнатото споразумение за размяна на военнопленници е обнадеждаващ знак, но без политическа воля за компромис и реални стъпки към деескалация, войната вероятно ще продължи. Международната общност следи с тревога ситуацията и очаква следващия рунд от преговори с надежда за реален пробив.
Автор: e-Burgas, по информация от The Guardian, BBC, Reuters, The Scottish Sun и Wall Street Journal (май 2025)
