Съвременната онкология навлиза в нова ера. От стандартни химио- и лъчетерапии, които атакуват неразличимо здрави и болни клетки, днес преминаваме към целенасочени, персонализирани терапии, базирани на индивидуалния генетичен и молекулен профил на тумора. В практиката започват да навлизат технологии, които до вчера изглеждаха като част от научната фантастика. Ето някои от тях, които променят пейзажа на онкологичното лечение:
1. Мултиомика и изкуствен интелект в диагностиката
Интеграцията на геномика, транскриптомика, протеомика и метаболомика в т.нар. „мултиомика“ дава възможност за създаване на точен молекулен портрет на всяка неоплазма. Това, комбинирано с алгоритми на изкуствен интелект (AI), позволява не само по-бърза и точна диагноза, но и предсказване на отговора към конкретни терапии.
2. Терапия с CAR-T клетки от следващо поколение
След впечатляващия успех на CAR-T терапията при хематологични злокачествени заболявания, се разработват нови поколения клетки с подобрена безопасност, контролирана активация и дори „универсални“ CAR-T – без нужда от индивидуализиране. Тези терапии вече навлизат в клинични изпитвания за солидни тумори, включително глиобластом и рак на панкреаса.
3. Нанотехнологии за доставяне на лекарства
Наночастици с програмируеми свойства могат да доставят химиотерапия или гени в туморната тъкан с изключителна прецизност. Използването на нанороботи, активирани от външен магнитен или ултразвуков сигнал, е сред най-обещаващите подходи за насочена терапия с минимални странични ефекти.
4. Ликвидна биопсия и ctDNA
Вместо инвазивни тъканни биопсии, ликвидната биопсия позволява откриване на циркулираща туморна ДНК (ctDNA) чрез обикновен кръвен тест. Тази технология е ключова за ранно откриване на рецидив, проследяване на мутационния профил и адаптиране на терапията в реално време.
5. Модулация на микробиома за подобряване на имунотерапия
Нови изследвания показват, че чревният микробиом играе критична роля в ефективността на имунотерапиите. Пробиотични и фекални трансплантации се използват експериментално за „рестартиране“ на имунния отговор и повишаване на ефективността на PD-1/PD-L1 блокерите.
Новите технологии в онкологията се движат с експоненциална скорост. Това, което до вчера бе експеримент, днес вече намира приложение в клиничната практика. За нас, онколозите, предизвикателството е да бъдем в крак с тази динамика и да интегрираме новостите в реалните протоколи на лечение. А за пациентите – надеждата за излекуване вече не е абстрактна цел, а реална перспектива.
д-р Базарова, КОЦ Бургас
