Учени разкриват най-голямата извънградска крепост в Бургаския залив
[caption id="attachment_103714" align="alignnone" width="620"]
OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
Започна втория археологически сезон на полуостров Хрисосотира ( Златния спасител или Христос спасител ) разположен в източната част на землището на град Черноморец. Археологическите проучвания се ръководят от доц. д-р Иван Христов от Национален исторически музей. В експедицията на НИМ участват археолози от Регионалния исторически музей в гр. Бургас. Разкопките се финансират от НИМ и Министерство на културата с активната подкрепа на кметовете Панайот Рейзи и Добри Добрев.
За втора поредна година изледванията са съсредоточени върху ранновизантийската крепост на полуострова издигната при управлението на император Анастасий в края на V век и просъществувала до началото на VІІ век когато и превзета от славяните. Крепостта е обхващала площ от 63 дка и при необходимост е приютявала 2000 души население.
[caption id="attachment_103715" align="alignnone" width="630"]
OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
Археолозите за кратко време са проучили трасето на 300 метра крепостната стена простираща се в западната и североизточна част на полуостров Хрисосотира. Дебелата 2, 40 м стена е притежавала 4 кули, две от които са проучени през този сезон. Предстои подводна екпедиция да проучи трасето на стената и в морето, където освен края на западната крепостна стена се очаква да се открие и пристанищни съоръжения от VІ век.
[caption id="attachment_103716" align="alignnone" width="656"]
OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
В самото начало на м. юни екипа на д-р Христов попадна на основите на голяма сграда прилепена до крепостната стена с размери 13/6 метра. Сградата е била обществена трапезария богата на керамични съдове и монети запазени на място под рухналия опожарен покрив. Първите 20 съда ( амфори, купи и гърнета ) са предадени в музея на гр. Черноморец където опитен реставратор в най-кратки срокове ще ги реставрира и постави в експозицията. Общият брой на съдовете от тази сграда е бил не по-малко от 50. Монетите намерени на пода са от времето на императорите Юстиниян Велики, Тиберий Константин, Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. Най-късната открита монета за сега е от 614 г. С тази година се свързва и съкрушителния поход на авари и славяни които опустошават много селище и крепости в дн. Югоизточна България.
[caption id="attachment_103717" align="alignnone" width="620"]
OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
По време на реставрацията на предоставените на Музея в Черноморец артефакти, реставраторът Койчева е попаднала на две амфори, които променят представата за развитието на Черноморец и региона през най- ранното Средновековие. На амфорите е открит текст, който разкрива, че са попаднали в земите на днешна Червенка от бреговете на Северна Африка.Това откритие допълва историята на района, който през 7 век е бил важен търговски и мореплавателен център.Археолозите предполагат, че с амфорите са пренасяни жито,вино и зехтин.
След кратко прекъсване проучванията ще продължат до пълното проучване на северната половина на полуострова където са съсредоточени най- много запазени археологически структури. Археолозите се надяват да проникнат и в най-дълбоките пластове на полуострова където миналата година бяха открити находки от времето на гръцката колонизация през VІ в. пр. Хр.
Богата история на Черноморец е популялизирана с три издадени книги на доц. Иван Христов. Това лято ще излезе от печат и първа част на книгата за новите археологически проучвания.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
Започна втория археологически сезон на полуостров Хрисосотира ( Златния спасител или Христос спасител ) разположен в източната част на землището на град Черноморец. Археологическите проучвания се ръководят от доц. д-р Иван Христов от Национален исторически музей. В експедицията на НИМ участват археолози от Регионалния исторически музей в гр. Бургас. Разкопките се финансират от НИМ и Министерство на културата с активната подкрепа на кметовете Панайот Рейзи и Добри Добрев.
За втора поредна година изледванията са съсредоточени върху ранновизантийската крепост на полуострова издигната при управлението на император Анастасий в края на V век и просъществувала до началото на VІІ век когато и превзета от славяните. Крепостта е обхващала площ от 63 дка и при необходимост е приютявала 2000 души население.
[caption id="attachment_103715" align="alignnone" width="630"] OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
Археолозите за кратко време са проучили трасето на 300 метра крепостната стена простираща се в западната и североизточна част на полуостров Хрисосотира. Дебелата 2, 40 м стена е притежавала 4 кули, две от които са проучени през този сезон. Предстои подводна екпедиция да проучи трасето на стената и в морето, където освен края на западната крепостна стена се очаква да се открие и пристанищни съоръжения от VІ век.
[caption id="attachment_103716" align="alignnone" width="656"] OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
В самото начало на м. юни екипа на д-р Христов попадна на основите на голяма сграда прилепена до крепостната стена с размери 13/6 метра. Сградата е била обществена трапезария богата на керамични съдове и монети запазени на място под рухналия опожарен покрив. Първите 20 съда ( амфори, купи и гърнета ) са предадени в музея на гр. Черноморец където опитен реставратор в най-кратки срокове ще ги реставрира и постави в експозицията. Общият брой на съдовете от тази сграда е бил не по-малко от 50. Монетите намерени на пода са от времето на императорите Юстиниян Велики, Тиберий Константин, Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. Най-късната открита монета за сега е от 614 г. С тази година се свързва и съкрушителния поход на авари и славяни които опустошават много селище и крепости в дн. Югоизточна България.
[caption id="attachment_103717" align="alignnone" width="620"]
OLYMPUS DIGITAL CAMERA[/caption]
По време на реставрацията на предоставените на Музея в Черноморец артефакти, реставраторът Койчева е попаднала на две амфори, които променят представата за развитието на Черноморец и региона през най- ранното Средновековие. На амфорите е открит текст, който разкрива, че са попаднали в земите на днешна Червенка от бреговете на Северна Африка.Това откритие допълва историята на района, който през 7 век е бил важен търговски и мореплавателен център.Археолозите предполагат, че с амфорите са пренасяни жито,вино и зехтин.
След кратко прекъсване проучванията ще продължат до пълното проучване на северната половина на полуострова където са съсредоточени най- много запазени археологически структури. Археолозите се надяват да проникнат и в най-дълбоките пластове на полуострова където миналата година бяха открити находки от времето на гръцката колонизация през VІ в. пр. Хр.
Богата история на Черноморец е популялизирана с три издадени книги на доц. Иван Христов. Това лято ще излезе от печат и първа част на книгата за новите археологически проучвания. 
