[caption id="attachment_58915" align="aligncenter" width="593"]
графика: modernpolitics[/caption]
Равенство между БСП и ГЕРБ, и общо пет формации в парламента при 60.6% гласуващи. Така изглежда парламентарната конфигурация според декларираните политически предпочитания на респондентите към момента на проучването. На базата на тази избирателна активност (преизчислени през 60,6% гласуващи), нагласите регистрирани от електоралния въпрос „За кого бихте гласували, ако изборите са днес?”,показват, че пет политически сили биха получили парламентарно представителство- БС – 26.2%; ГЕРБ– 26.2 %; Реформаторски блок– 8.2% ; ДП –8.1% ; „България без цензура”, ВМРО– 6.1 %. Това показват данните от изследване на обществените и политическите нагласи, проведено от социологическия екип на Института за модерна политика.
В последните изследвания неизменно беше регистрирана малка преднина на БСП
пред бившите управляващи от ГЕРБ. Данните от настоящето изследване обаче сочат на практика изравнени позиции между двете водещи политически сили. Това се дължи не толкова на ръст на ГЕРБ, колкото на лек спад в доверието към БСП. Факторите, обуславящи този спад, вероятно са свързани с разразилия се по време на провеждане на изследването корупционен скандал с Христо Бисеров, хвърлил сянка върху управляващата конфигурация, както и цялостното обществено напрежение и ескалацията на антиправителствените протести. Във всички случаи трябва да се има предвид, че „моментната снимка”, която представлява изследването, и силната поляризация на общественото мнение, на този етап не могат да бъдат основание да се твърди, че има устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.
Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, биха получили депутатски места, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са Реформаторският блок и новосъздаденото движение на Николай Бареков „България без цензура” заедно с ВМРО (двете формации публично заявиха общи позиции и единодействие).
От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава „Атака” – 1.3% от респондентите.
Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1.9 % от респондентите. И
двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера.
От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за непартийното Движение „Модерна България” – 0.9 % и партията на Светльо Витков „Глас народен” – 0.8 % от анкетираните.
Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още
на ясна алтернатива на статуквото.
графика: modernpolitics[/caption]
Равенство между БСП и ГЕРБ, и общо пет формации в парламента при 60.6% гласуващи. Така изглежда парламентарната конфигурация според декларираните политически предпочитания на респондентите към момента на проучването. На базата на тази избирателна активност (преизчислени през 60,6% гласуващи), нагласите регистрирани от електоралния въпрос „За кого бихте гласували, ако изборите са днес?”,показват, че пет политически сили биха получили парламентарно представителство- БС – 26.2%; ГЕРБ– 26.2 %; Реформаторски блок– 8.2% ; ДП –8.1% ; „България без цензура”, ВМРО– 6.1 %. Това показват данните от изследване на обществените и политическите нагласи, проведено от социологическия екип на Института за модерна политика.
В последните изследвания неизменно беше регистрирана малка преднина на БСП
пред бившите управляващи от ГЕРБ. Данните от настоящето изследване обаче сочат на практика изравнени позиции между двете водещи политически сили. Това се дължи не толкова на ръст на ГЕРБ, колкото на лек спад в доверието към БСП. Факторите, обуславящи този спад, вероятно са свързани с разразилия се по време на провеждане на изследването корупционен скандал с Христо Бисеров, хвърлил сянка върху управляващата конфигурация, както и цялостното обществено напрежение и ескалацията на антиправителствените протести. Във всички случаи трябва да се има предвид, че „моментната снимка”, която представлява изследването, и силната поляризация на общественото мнение, на този етап не могат да бъдат основание да се твърди, че има устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.
Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, биха получили депутатски места, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са Реформаторският блок и новосъздаденото движение на Николай Бареков „България без цензура” заедно с ВМРО (двете формации публично заявиха общи позиции и единодействие).
От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава „Атака” – 1.3% от респондентите.
Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1.9 % от респондентите. И
двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера.
От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за непартийното Движение „Модерна България” – 0.9 % и партията на Светльо Витков „Глас народен” – 0.8 % от анкетираните.
Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още
на ясна алтернатива на статуквото. 
