На касите всеки българин получаваше по един букет рози. Докато мармотът завиваше шоколада в станиол, Националната агенция за приходите обяви, че преминаването към еврото е минало „плавно и без шокови цени“.
Само че касовата бележка разказва друга история.
България прие еврото на 1 януари 2026 г. при фиксиран курс 1 евро за 1,95583 лева. Това означава, че стока, струвала 10 лева, трябваше да стане 5,11 евро. Нито 6, нито 7, нито 10 евро. Смяната на валутата сама по себе си не дава икономическо основание за поскъпване.
Проверката на официалните данни показва две различни картини. Не е вярно, че абсолютно всички цени са станали двойни. Вярно е, че при отделни стоки и особено при услуги има увеличения от десетки проценти, удвояване и дори поскъпване над три пъти.
По данни на НАП през януари, първия месец след приемането на еврото, потребителските цени са нараснали с 0,6% спрямо декември. До юни натрупаната инфлация спрямо декември 2025 г. е 2,9%, а годишната достига 5,4%. Предварителната оценка за юли показва още 0,7% месечно поскъпване и 4,4% инфлация спрямо юли 2025 г. Само за един месец ресторантите и хотелите вдигат цените с 2,3%, жилищните разходи с 2%, а развлеченията, спортът и културата с 11,5%. Това са собствените числа на НАП.
Следователно официалната статистика не потвърждава общо удвояване на цените. Ако цялата потребителска кошница беше поскъпнала двойно, инфлацията щеше да бъде около 100%, а не няколко процента. Това е математически факт.
Този факт не оправдава бодрия тон на НАП. Средната стойност прикрива резките увеличения при конкретни стоки и услуги. Ако токът не се е променил, горивото е поевтиняло, а боядисването на коса е поскъпнало три пъти, общият индекс изглажда крайностите. Човекът, който плаща услугата, не живее в средния индекс.
Най-фрапиращият официално огласен случай е от Бургас. При проверка на фризьорски салон НАП установява увеличение с 291% на цената за боядисване на коса. Това не е „усещане“, а констатация на приходната агенция. Цена, увеличена с 291%, става почти четири пъти по-висока от първоначалната. Институциите не получили убедително икономическо обяснение за скока. Данните бяха съобщени публично през януари 2026 г. и отразени от Club Z.
При хляба промяната е по-малка, но ясно измерима. Масовият бял хляб, продаван за 0,89 евро, поскъпва до 0,95 евро. Това са 6 евроцента, но в проценти увеличението е 6,7%. Само при един продукт и само с една промяна цената нараства повече от отчетената годишна инфлация. Производителите посочват горивата и суровините като причина, но за купувача резултатът остава същият: по-скъп хляб.
Още преди въвеждането на еврото КЗП установява 84 продукта с необосновано повишени цени. Между 9 октомври и 28 ноември 2025 г. комисията извършва 2834 проверки във физически магазини и открива 175 нарушения. Значи натискът върху цените започва още по време на двойното обозначаване, а не внезапно в полунощ на 1 януари. Данните са публикувани от самата КЗП.
За едногодишния период на двойно обозначаване комисията отчита 14 535 проверки, 1121 акта и санкции за около 1,3 милиона евро. Това не прилича на пазар, в който нищо не се е случило. Ако преходът беше толкова безупречен, институциите нямаше да съставят над хиляда акта.
Проблемът е и в избрания период за сравнение. НАП говори за самото техническо преминаване от лев към евро. Българинът сравнява цената, която помни отпреди подготовката за еврото, с цената, която плаща днес. Между тези две точки стоят предварителни увеличения през 2025 г., нови увеличения след 1 януари и поредица от удобни закръгляния нагоре.
Така статистиката отчита няколко процента, а клиентът среща фризьорска услуга, поскъпнала с 291%, ресторантска сметка, нараснала с двуцифрен процент, или стара цена от 10 лева, която постепенно се е превърнала не в 5,11, а в 6 или 7 евро.
Има и друг проблем. Инфлацията не измерва колко е поскъпнала всяка отделна стока. Тя измерва средната промяна на претеглена кошница. Ако дадено домакинство харчи по-голяма част от дохода си за храна, лекарства, услуги и заведения, неговата лична инфлация се различава от средната. НСИ може коректно да отчита 4 или 5%, докато разходът на конкретно семейство е нараснал с 15 или 20%.
Затова изречението „няма шокови цени“ е административно удобно, но подвеждащо. Коректното твърдение е друго: няма доказателства за двойно увеличение на всички цени, но има доказани случаи на удвояване, утрояване и почти четирикратно поскъпване на отделни услуги. Има над хиляда установени нарушения. Има натрупана инфлация преди и след 1 януари. Има огромна разлика между средния индекс и ежедневния разход на хората.
Преходът може да е минал плавно за информационните системи на НАП. За портфейла на българина плавното движение е главно в една посока: парите излизат по-бързо.
А на касите букети от рози така и не раздадоха. Мармотът също не дойде. Само шоколадът остана по-скъп.
