Ла Манш не дава сцена. Дава студ, течение, солена вода и дълги часове, в които човек остава сам срещу тялото си. В неделя Цанко Цанков влезе във водата край Дувър и излезе на френския бряг след 9 часа и 21 минути плуване. Разстоянието между Англия и Франция е около 35 километра, но в този проток числата рядко казват всичко. Течението мести плувеца, вятърът променя ритъма, а морето не се интересува от планове.
Българският плувец в открити и ледени води завърши едно от най-престижните изпитания в маратонското плуване. Опитът бе планиран за прозореца между 19 и 26 август, а стартът зависеше от времето и теченията. Ден преди атаката бе обявено, че Цанков ще тръгне от района на Дувър, с лодководач Ланс Оръм, един от опитните специалисти по трасето между Англия и Франция.
Това не беше състезание срещу друг плувец. Беше състезание срещу разпадане на ритъма. В Ла Манша темпото се печели не с избухване, а с търпение. Удар след удар. Дишане след дишане. Без право на истинска пауза. Без лодка като спасителен остров. Само вода, екип до него и френският бряг някъде напред.
Финалът показа цената на прехода. По ръцете на Цанков имаше охлузвания и кръв, но той стигна сушата. Това е границата, при която спортът спира да изглежда красив и започва да изглежда истински. Не поза, не плакат, не патриотичен лозунг. Човек излиза от водата след девет часа борба и разбираш веднага дали думата „воля“ има съдържание.
Новината за успешното преплуване бе съобщена от мениджъра му Николай Илиев, а български медии потвърдиха времето от 9 часа и 21 минути и дистанцията от 35 километра. Според публикации за подготовката плуването е било индивидуално и под егидата на Channel Swimming and Piloting Federation.
За Цанков това е пореден голям етап в кариера, изградена върху дълги водни изпитания. Той вече има успехи в студени води, Гибралтар, Каталина и Северния канал. Ла Манш обаче стои отделно в историята на този спорт. Протокът е класика. Той е като Уимбълдън за тениса или Монблан за алпинизма. Всеки знае името му, но малцина познават цената му.
И точно затова неделното плуване има тежест. Цанко Цанков не добави само още един ред в биографията си. Той сложи българско име върху един от най-разпознаваемите маршрути в световното маратонско плуване. Без шумна арена. Без публика по трибуните. Само вода между две държави и един българин, който не спря, докато не стигна Франция.
