Случай от Бургас поставя тежък въпрос за начина, по който пациентът се превръща в източник на приход, вместо да получи реална медицинска помощ.
По сигнал на пациент, насочен от личен лекар към невролог в болница „Маджуров“, консултацията при д-р Турлакова не завършва с решение на проблема. Според разказа на пациента направлението от личния лекар е отчетено, но реално лечение, изясняване или адекватно насочване не последвало.
Точно тук е същината на проблема.
Лекарката, според пациента, преценила, че трябва да се направи скенер. Но вместо да издаде направление за образното изследване или да остави пациента да потърси друг специалист, пред него бил поставен избор: двудневна хоспитализация в болница „Маджуров“, чрез която да бъде отчетена клинична пътека, или платен скенер.
Пациентът отказал хоспитализацията. В крайна сметка платил 280 евро за скенер и още 50 евро за контраст.
Това вече не е нормален медицински процес. Това е схема, при която пациентът първо губи направлението от личния лекар, после остава без направление за скенер, а накрая се оказва притиснат да плати изследването.
Най-притеснителният момент е именно „изгарянето“ на направлението. Пациентът е изпратен при специалист, но след прегледа не получава реален резултат. Ако скенерът е медицински необходим, специалистът трябва ясно да го обоснове и да насочи пациента по реда на системата. Ако не може да го направи, пациентът трябва да знае защо. Вместо това той се оказва в задънена улица: направлението вече е отчетено, друг невролог не може да бъде посетен по същия ред, а нужният скенер остава платен вариант.
Това е удар по пациента и по здравната система.
Клиничната пътека не е инструмент за натиск. Болницата не е каса, която чака удобен повод да отчете престой. Прегледът при специалист не трябва да служи за заключване на пациента в една болница. А направлението от личния лекар не трябва да се превръща в билет за никъде.
Въпросите към болница „Маджуров“ и към д-р Турлакова са конкретни.
Отчетено ли е направлението от личния лекар?
Какво реално е извършено по това направление?
Защо, след като според лекаря е бил необходим скенер, не е издадено направление за такова изследване?
Защо на пациента е предложена хоспитализация, вместо ясен амбулаторен диагностичен път?
Имало ли е медицински показания за двудневна хоспитализация или тя е била удобен начин за отчитане на клинична пътека?
Това не са дребни административни въпроси. Това са въпроси за злоупотреба с доверие, с публичен ресурс и с уязвимото положение на пациента. Човек отива при специалист, защото има здравословен проблем. Той не трябва да излиза от кабинета с изгорено направление, без решение и с избор между болничен прием или платено изследване.
Когато системата работи така, пациентът плаща три пъти. Първо чрез здравните си осигуровки. Втори път чрез направлението, което се отчита без реален резултат. Трети път от джоба си за изследване, което според самия специалист е нужно.
Ако този случай бъде потвърден, НЗОК, РЗИ и медицинският одит трябва да проверят не само конкретния преглед, а и дали това е практика. Защото ако пациентите системно се насочват към хоспитализация или платени изследвания след вече отчетено направление, говорим за модел, а не за недоразумение.
Здравеопазването не може да работи като лабиринт, в който пациентът влиза с направление, губи го на първата врата и накрая плаща, за да излезе. Това не е медицина. Това е административна и финансова злоупотреба, прикрита зад бяла престилка и болнична табела.
Очакваме позиция от болница „Маджуров“ и от д-р Турлакова. Очакваме и проверка от компетентните институции.
Защото ако пациентът вече трябва да избира между източена пътека, изгорено направление и източен джоб, проблемът не е личен. Проблемът е системен.
