Овце ли сме?

Овце ли сме? - E-Burgas.com
Фотос
Точно сто години назад, едни други избори занимават страната. След поражението на България в Междусъюзническата война, през юли 1913 г. нов коалиционен кабинет, начело с д-р Васил Радославов, поема управлението на страната. Новият кабинет обаче е посрещнат с нескрита неприязън от цялата българска общественост, поради което на проведените парламентарни избори през ноември същата година претърпява истинско поражение. Въпреки че не получава мнозинството от депутатските места, той продължава да стои начело на управлението, разчитайки единствено на подкрепата на короната. Неудобната камара е разпусната още след първите ? заседания и се насрочват нови парламентарни избори през февруари 1914 г. В тях участват както гласоподавателите от Стара България, така и от новопридобитите по Букурещкия и Цариградския договор от 1913 г. земи. В тези избори правителствената партия залага на мюсюлманското население и успява да мобилизира висок процент от избирателите. За да спечели на всяка цена, Радославов, освен че предприема традиционните мерки на терор чрез администрацията и полицията, не се спира и пред други стъпки, влизащи в явно противоречие с националните интереси – обещава и връща арабските имена на турското население в Гюмюрджина с единствената цел да го спечели на своя страна. В крайна сметка той успява – правителството му управлява страната до 1918 г. След изборите, в седмичното хумористично списание „Барабан“, писателят и журналист Иван Атанасов, с псевдоним Волний, публикува своята басня „Овце“.

"И живели овцете на стада в кошари, от незапомнени времена, управлявани от своите овчари.

Овчарят е бил неограничен господар на своето стадо, с чийто живот напълно разполагал. И понеже той, овчарят, не се задоволявал със скромната храна, употребявана от неговото стадо, ето защо е доил и стрижел овцете, за да се храни и облича. Когато овчарят умирал, то стадото се наследявало от неговия син, който разполагал със същите права, като тия на баща си. И тъй си текъл животът: овчарите се менили, други заемали тяхното място – кои по-добри, кои по-зли – но все таки овчарите, за да съществуват, трябвало да доят и стрижат овцете, в замяна на което те обещавали на тия последните да ги пазят от вълците. Овчарите обаче се оказали неспособни не само да опазят стадото, но и да го ръководят при паша. Често, когато овцете отивали на паша, се разпръсквали из разни посоки, и овчарят се виждал безсилен само със своите провиквания да подчини стадото. Ето защо, той вземал за свои помощници няколко псета, които се оказвали твърде послушни слуги на своя господар и които, срещу късче месо или кокал, са били готови да се нахвърлят върху всяка непокорна овца. С увеличение на пазачите обаче и нуждите на тия последните нараснали. Ето защо те започнали все по-ниско и по-ниско да стрижат овцете, и да издояват последната им капка мляко.

Животът на овцете ставал все по-тежък: ножиците при стриженето опирали вече до кожата, агнетата жално блеели от нямане мляко да се нахранят, нападенията на вълците зачестили. Овчарят и псетата не само че не запазвали живота на своето стадо, но и умишлено допускали вълците в кошарата, за да наплашат овцете и да ги държат в подчинение. А когато вече вълците поваляли няколко трупа, тогава овчарят и псетата – за да се покажат пазители и защитници на своето стадо – разгонвали са ги, та да се нахвърлят те самите върху изоставените мърши.

Връщайки се от скотобойните, овцете блеели за своите изгубени рожби, а овчарят, за да ги залъже, окачал на вратовете на тия, които вървели най-безропотно след него, по една хлопка, на която дрънкането заглушавало блеенето на овцете.

Обаче, колкото глупави, страхливи и безропотни да са били овцете, когато ножиците опрели вече до кожата, почувствали, че животът им станал непоносим. Ето защо, те се замислили за неговото подобрение:

– Да сменим овчаря! – казали те, –  защо той по наследство да господарува над нас? Да сменим и псетата! Ние искаме сами да си избираме нашите господари. Може би, по тоя начин да попаднем на по-добри.

И започнали смените.

Овцете вече сами си избирали овчар и псета, като се надявали, че по тоя начин ще им се подобри животът.

Изредили се много овчари – кои по-добри, кои по-зли, обаче все пак са били овчари и псета.

 – Да премахнем овчарите и псетата! – обадило се едно шиле, – само тогава няма да има кой да ни дои и яде нашата плът!

 – Глупак! – измърморили овцете, – ами кой ще ни пази от вълците?!

И никоя овца не се сетила да премахнат вълците.

Но те са били овце, а както се знае овцата е синоним на най-глупавото животно."

И. А. Волний,  в. „Барабан“, март 1914 г.

Автор: Илиана Иванова, Изгубената България

 

Коментари

Още от последните новини