Варненският административен съд уважи жалбата на гражданската група „Да спасим Карадере“ срещу наредба за опазване на обществения ред на територията на община Бяла.
Наредбата беше променена през април тази година с цел да забрани „разполагането на кемпери, каравани и палатки извън туристическите обекти, категоризирани като къмпинги“ с предвидени глоби от 100 до 500 лева за „нарушителите“. Според еколюбителите, това било поредният опит за ограничаване на къмпингуването по българското Черноморие, без да се създават условия за къмпингуване и по всяка вероятност с цел вместо да се правели конкретни стъпки за опазване на последните диви плажове, същите щели да се „разчистят“ от техните почитатели и пазители, и да се превърнат в поредните строителни обекти.
Опитът за забрана на къмпингуването на местно ниво не се случва за първи път, припомнят от БФ Биоразнообразие. През 2008 г., в разгара на битката за спасяването на Иракли от строителството, община Несебър издало аналогична забрана, която Бургаският административен съд отхвърлил, а в последствие решението било потвърдено с окончателно такова и от ВАС.
Гражданска група „Да спасим Карадере“ била една от най-активните неформални обединения, които от години полагали грижа за плажната ивица в района и се опитвали да я запазят от застрояване. Поради това тази година организацията спечелила една от наградите за гражданска активност „Участие за природа“ на БФ Биоразнообразие за мониторинг и опазване на плажа.
Така, освен ежегодното почистване на местността, през лятото на 2015 г. активистите от гражданската група организирали информационна кампания за опазване на дюните и за създаване на правила за отговорно къмпингуване, които да минимализират въздействието от посетителите в местността.
Варненският административен съд уважи жалбата на гражданската група „Да спасим Карадере“ срещу наредба за опазване на обществения ред на територията на община Бяла.
Наредбата беше променена през април тази година с цел да забрани „разполагането на кемпери, каравани и палатки извън туристическите обекти, категоризирани като къмпинги“ с предвидени глоби от 100 до 500 лева за „нарушителите“. Според еколюбителите, това било поредният опит за ограничаване на къмпингуването по българското Черноморие, без да се създават условия за къмпингуване и по всяка вероятност с цел вместо да се правели конкретни стъпки за опазване на последните диви плажове, същите щели да се „разчистят“ от техните почитатели и пазители, и да се превърнат в поредните строителни обекти.
Опитът за забрана на къмпингуването на местно ниво не се случва за първи път, припомнят от БФ Биоразнообразие. През 2008 г., в разгара на битката за спасяването на Иракли от строителството, община Несебър издало аналогична забрана, която Бургаският административен съд отхвърлил, а в последствие решението било потвърдено с окончателно такова и от ВАС.
Гражданска група „Да спасим Карадере“ била една от най-активните неформални обединения, които от години полагали грижа за плажната ивица в района и се опитвали да я запазят от застрояване. Поради това тази година организацията спечелила една от наградите за гражданска активност „Участие за природа“ на БФ Биоразнообразие за мониторинг и опазване на плажа.
Така, освен ежегодното почистване на местността, през лятото на 2015 г. активистите от гражданската група организирали информационна кампания за опазване на дюните и за създаване на правила за отговорно къмпингуване, които да минимализират въздействието от посетителите в местността.
