Слабичък се оказа тази година летният туристически сезон. Според официални данни от сайта на Министерството на икономиката до края на юли уж имало ръст около 6%, но според хората от бранша всъщност било спад и то значителен. Ако се вярва на Института за анализи и оценки в туризма, спадът е 12 %. Така изглеждат нещата отстрани, а отвътре май е по-зле.
Че сезонът е слаб се усещаше още в началото на август по истеричните табели „Свободни стаи!!!” (непременно с три удивителни), закачени там, където преди години се четеше „Няма свободни легла”, изписано с явна досада. Нека надникнем в генеалогията на трите възклицателни знака. В тях личи тревога, дори отчаяние и подсказват интересни неща не само за българския туризъм, но и за специфичната менталност на съвкупната национална общност. Авторите на тревожните вопли сигурно се питат: „Защо стана така? Къде сбъркахме?” Ще опитаме да обясним. Презастрояването на курортите е тема, която от десетина години обилно се предъвква у нас, но от това нищо не е последвало и никой не е спрял да строи, каквото поиска и както поиска. Поради което красивият някога черноморски бряг вече изглежда необратимо полазен от строителна екзема. Това са стотици, а може би и хиляди нови хотели, нелепи жилищни блокове и курортни селища.
Всичките (или почти) бяха построени през последните години върху терени, които авторите на тревожните апели с трите удивителни реституираха като земеделска земя и после продадоха на строителни предприемачи, които ги застроиха, продадоха ги и си заминаха. С парите от продажбата на някогашните си ниви продавачите вдигнаха още по два етажа над и без друго грозните си четириетажни къщи с идеята да ги дават под наем. Или пък си ги сложиха в някоя банка да им ги мъти, а пък банката ги е дала като кредит на онзи, който е построил хотел на мястото на нивата. След всичко това хитрият и алчен селянин от Приморско, Созопол или Несебър, който някога е имал парче земя и къща с постоянно заети стаи, сега няма земя, но има „Свободни стаи!!!” и продължава да е беден, защото не е разбрал, че истинската бедност е в главата му. И друг път сме казвали, че простият човек лесно настива. И още нещо. Като оставиш простия човек да се развива свободно, той си развива и простотията. А като стана дума за простотия, нека видим какво друго предлага българският морски туризъм.
Туризмът като всяка индустрия е двусмислен, може да носи ползи, но и големи вреди. Философията на тази индустрия е да те накара да си купиш нещо, което всъщност си е твое. Той продава гледки, настроения, усещания, мигове на привидно безгрижие и забрава. Как става това? Туристическата индустрия внимателно следи какво хората обичат да правят и най-вече къде обичат да ходят, за да ограничи достъпа, да се настани на тези места и да започне да къса билетчета. Това е цялата магия на този бизнес - да породиш желания, които после да задоволиш на определена цена. Това впрочем е и магията на всеки бизнес.
Туристическата индустрия търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, за да заяви претенции към него, да го опакова във вид на услуга, да му сложи етикет и да го предложи за продан. Поради което всичко, до което се докосне туризмът, губи от своята уникалност и автентичност, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от церевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракция. Това не е бабичка, а бутафория. И не само у нас е така.
Както пише Николас Давила: „Варваринът руши, а туристът осквернява.” Бихме добавили, че българската туристическа индустрия успява да върши и двете неща.
Целият материал на Ясен Бориславов четете в reduta.bg ТУК! 
Слабичък се оказа тази година летният туристически сезон. Според официални данни от сайта на Министерството на икономиката до края на юли уж имало ръст около 6%, но според хората от бранша всъщност било спад и то значителен. Ако се вярва на Института за анализи и оценки в туризма, спадът е 12 %. Така изглеждат нещата отстрани, а отвътре май е по-зле.
Че сезонът е слаб се усещаше още в началото на август по истеричните табели „Свободни стаи!!!” (непременно с три удивителни), закачени там, където преди години се четеше „Няма свободни легла”, изписано с явна досада. Нека надникнем в генеалогията на трите възклицателни знака. В тях личи тревога, дори отчаяние и подсказват интересни неща не само за българския туризъм, но и за специфичната менталност на съвкупната национална общност. Авторите на тревожните вопли сигурно се питат: „Защо стана така? Къде сбъркахме?” Ще опитаме да обясним. Презастрояването на курортите е тема, която от десетина години обилно се предъвква у нас, но от това нищо не е последвало и никой не е спрял да строи, каквото поиска и както поиска. Поради което красивият някога черноморски бряг вече изглежда необратимо полазен от строителна екзема. Това са стотици, а може би и хиляди нови хотели, нелепи жилищни блокове и курортни селища.
Всичките (или почти) бяха построени през последните години върху терени, които авторите на тревожните апели с трите удивителни реституираха като земеделска земя и после продадоха на строителни предприемачи, които ги застроиха, продадоха ги и си заминаха. С парите от продажбата на някогашните си ниви продавачите вдигнаха още по два етажа над и без друго грозните си четириетажни къщи с идеята да ги дават под наем. Или пък си ги сложиха в някоя банка да им ги мъти, а пък банката ги е дала като кредит на онзи, който е построил хотел на мястото на нивата. След всичко това хитрият и алчен селянин от Приморско, Созопол или Несебър, който някога е имал парче земя и къща с постоянно заети стаи, сега няма земя, но има „Свободни стаи!!!” и продължава да е беден, защото не е разбрал, че истинската бедност е в главата му. И друг път сме казвали, че простият човек лесно настива. И още нещо. Като оставиш простия човек да се развива свободно, той си развива и простотията. А като стана дума за простотия, нека видим какво друго предлага българският морски туризъм.
Туризмът като всяка индустрия е двусмислен, може да носи ползи, но и големи вреди. Философията на тази индустрия е да те накара да си купиш нещо, което всъщност си е твое. Той продава гледки, настроения, усещания, мигове на привидно безгрижие и забрава. Как става това? Туристическата индустрия внимателно следи какво хората обичат да правят и най-вече къде обичат да ходят, за да ограничи достъпа, да се настани на тези места и да започне да къса билетчета. Това е цялата магия на този бизнес - да породиш желания, които после да задоволиш на определена цена. Това впрочем е и магията на всеки бизнес.
Туристическата индустрия търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, за да заяви претенции към него, да го опакова във вид на услуга, да му сложи етикет и да го предложи за продан. Поради което всичко, до което се докосне туризмът, губи от своята уникалност и автентичност, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от церевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракция. Това не е бабичка, а бутафория. И не само у нас е така.
Както пише Николас Давила: „Варваринът руши, а туристът осквернява.” Бихме добавили, че българската туристическа индустрия успява да върши и двете неща.
Целият материал на Ясен Бориславов четете в reduta.bg ТУК! Още от последните новини
Водещи новини
