Орлин Павлов дари НАДЕЖДА на Таня на 07.07. в Летния театър на Бургас. Специалоно дойде от София, за да се включи в концерта и да подкрепи 20 –годишното момиче. Малко преди да излезе на сцената, отговори на въпросите на е-Бургас. Държеше да си говорим на ‘’ти’’.
-Орлин, как приемаш определението сексимвол?
-Не го приемам много сериозно! На мен това определение не ми звучи сериозоно. Изобщо.
-Добре, как искаш да те определят хората?
-Със сигурност не искам така.
- А като добър изпълнител?
-А ,не и като добър изпълнител-не /усмихва се/. Това пък звучи като нещо средно. Искам да съм сред най- най-добрите. Така искам да ме определят. Имам самучовствие от това, което съм постигнал и е съвсем нормално.
-Какво не си постигнал до сега?
-Има много неща, които не съм направил. Самостоятелен албум.И не съм направил международна кариера. Всеки един артист иска да напарви международна кариера. Всеки иска да разшири своята публика, пазара.
-За какво съжаляваш?
-За нищо,. Аз взимам бързо решения, не се мотая много. Аз нямам много приятели. Така става с времето. Човек не може да разчита на много хора. Е, но имам много познати. Малко са хората, на които можеш да разчиташ. Което пък е хубаво. Знаеш поне кои са.
-Какво мислиш за бургаските жени?
-Много са красиви.
-Имаш ли приятелка? Сърцето ти свободно ли е ? Влюбен ли си?
-Не съм сигурен дали е свободно, но има място/смее се/. Незнам дали съм влюбен. Добре хайде , свободно е сърцето ми.
-Какво е за теб е любовта? Имал си разочарование, всички знаем...
-Това е един миг .Тъкмо е дошла и когато се обърнеш, вече я няма.Това е любовта. Всеки е имал разочарования. Плюс това съм на 35, ако съм на 16 –друго е.
-Какв0 подготвяш в момента?
-Имам нови неща. Ще разберете скоро.
-Какво ще пожелаеш на сайта е-Бургас, на рубриката ‘’По женски’’ и на нашите читатели?
- Преди малко разбрах, че рубриката ‘’По женски’’ е много нова . И се радвам , че съм от първите /смее се/.
Иначе пожелавам - хубаво лято и успешен сезон. И да не се оплаваме много. Винаги недоволстваме, че работим много и искаме да си почиваме. Но знаете ли, скоро бях в Америка, преди месец и половина. Там наистина се работи,никой не си вдига личния телефон, не влиза във Фейсбук и скайп и да пише’’Ох,ох, искам плаж! Или пък: ’’Ох, искам фрешче’’. Няма такива лигавщини. Телефоните са изключени и се бачка до дупка. Така че, тука трябва да се стягаме. Другият ни проблем, че не искам е да имаме шеф. Е, няма как да се получат нещата.Иначе успех на всички!
