В градската среда често ставаме свидетели на случки, при които някой внезапно пада – на улицата, в парка, пред магазина. Рефлексът на околните обикновено е да се втурнат и да го изправят възможно най-бързо. И макар това да идва от добронамереност, подобна реакция може да бъде не просто неадекватна, а и опасна.
Първото нещо, което трябва да направим, е да се доближим бързо и спокойно до човека, но без да го пипаме.
Контактът започва с думи:
„Добре ли сте?“,
„Чувствате ли болка някъде?“,
„Знаете ли защо сте паднали?“
Целта ни е да преценим състоянието на човека, без да го разместваме. Не знаем дали се е спънал, или е изгубил съзнание за момент, дали е получил инсулт, дали има счупване, или нещо още по-сериозно. Всяко движение, особено насилствено изправяне, може да влоши състоянието му.
Защо не трябва веднага да го изправяме?
- Възможно счупване – ако има фрактура на таз, крак или гръбначен стълб, рязкото вдигане може да доведе до допълнително разместване, вътрешно кървене, увреждане на нерви.
- Изгубено съзнание – при прилошаване, захарен срив или сърдечна аритмия, изправянето може да доведе до повторно падане.
- Удар в главата – ако човекът е получил сътресение, важно е да се установи дали е в съзнание, дали има обърканост, замаяност или гадене.
- Неадекватна реакция – човекът може да е в шок, дезориентиран или да не усеща болка веднага, което не означава, че няма сериозно нараняване.
Как да действаме правилно?
- Приближаваме се бързо и говорим спокойно.
- Питаме как се чувства и дали може да се движи.
- Наблюдаваме за признаци на травма (синини, деформация, кръв).
- Ако човекът казва, че не може да мръдне, НЕ го местим.
- Обаждаме се на телефон 112, дори и да ни се струва, че няма нищо сериозно. Обясняваме, че има паднал човек, който се нуждае от преглед.
- Ако падналият каже, че се чувства добре и иска сам да стане, помагаме единствено, ако го направи бавно, поетапно, и ако самият той пожелае. Подкрепяме го само при нужда, но не го дърпаме.
А ако около нас вече някой го изправя?
Много хора не знаят как да реагират. В такава ситуация – говорете. Спокойно, но уверено кажете:
„Моля, не го местете още. Нека първо да видим дали има болка и дали се чувства добре.“
Това не е проява на безчувственост – това е грижа, основана на знание.
Да помогнем – но правилно.
Добротата е прекрасно нещо, но когато е съчетана с базови медицински познания, тя спасява животи. Нека си напомняме – не бързай да вдигаш. Първо – попитай, прецени, и тогава – действай.
