Наталия Коцева е директор на Регионалната библиотека „П.К.Яворов” от четири години. Тя е с дългогодишен опит в библиотечното дело. В тази институция е от 1976 г., и както сама споделя, много обича работното си място. Обича и Бургас, разкрива, че никога не би напуснала града.
През тази седмица Коцева поде каузата регионалната библиотека да се премести в сградата на бившата Немска болница, която наскоро бе върната от Общината.
- Г-жо Коцева, разбунихте духовете с идеята за преместване на библиотеката в Немската болница.
- Хубаво е, че бургаската общественост има сетива към този проблем и се вълнува от него. Това е по-добрият вариант, отколкото да е абсолютно индиферентна към съдбата на най-стария културен институт в Бургас. А проблемът е доста сериозен и е от години. В момента ние се помещаваме в четири приспособени сгради, намиращи се в четирите различните краища на града. И ако читател тръгне с по-широко търсене, библиотеката се превръща в една голяма разходка. Всъщност цялата история на тази културна институция е едно митарство. Бяхме изчислили с колеги, че 13 пъти са местени генерално книгофондовете. Не винаги са били в подходящи помещения. Една част от тях са загубени, други похабени. Опитваме се най-ценното да го съхраняваме надеждно, доколкото можем разбира се. За радост от миналата година, след като спечелихме един проект, имаше възможност да изградим и дигитална база данни, която ни помогна много, особено в съхраняването на периодичния печат отпреди 1944-та година.
- Какви са условия в четирите сгради ?
- Много са различни. Примерно на „Богориди”, където се помещава отделът за заемане на книги за дома за възрастни, макар че фасадата е хубава, условията вътре са доста неблагоприятни. Част от книгите са в хранилища в самата сграда, а други в двора, където има един метален павлион. Това обаче не е най-драматичното ни книгохранилище. Имаме едно друго – помещение в помощното училище „Отец Паисий”. Тъй като нямаме финансов ресурс да го поддържаме, то е много неудачно, пречи и на училището да се развива. Затова сме почнали да изнасяме книгите оттам. Но не си представяте какъв проблем е. Все пак трябва да ги сложим някъде, а реално няма къде. По-ценните фондове до 1964 г. сме ги изнесли в детски отдел, зад магазин „Пикадили” в комплекс „Изгрев”, другите – където намерим място. Най-добри са условията в сградата ни на „Булаир” 10. Там се помещава комплексният отдел за изкуство, читалнята за юноши и архива на ежедневния и периодичен печат. Зданието е ремонтирано с климатична инсталация. Там нещата са на отлично ниво, заради което съхраняваме на това място и най-скъпите ни издания.
Истината е, че управлението на цялата тази система е страшно сложно и скъпо за всички бургаски данъкоплатци. Зимата бе много тежка, покривите протекоха, отоплението глътна страхотен финансов ресурс. Въобще голяма част от ресурса ни отива за покриване на разходи, а не за дейности. Опитваме се да компенсираме с участието си от проекти. А библиотеката е най-устойчивият институт във времето. Няма период, в който тази институция да е изчезнала. Вижте какво става и по света – президентите си отиват и това, което оставят зад себе си, са големи библиотеки. Така беше с Роналд Рейгън, така бе и с Франсоа Митеран. Библиотеките вече излизат от традиционните си функции – само да бъдат образователни и културни средища. Те имат много по-широки функции. Придобиват социална насоченост. Превръщат се в места, където може да се срещнеш съидейници, да поговорите на приятни теми. Библиотеките на Запад са се превърнали в мултикултурни центрове, където се провеждат концерти, правят се изложби, представят се книги – всякакви инициативи, свързани с културното развитие на дадена общност. В Лондон например осъществяват един проект, чиято идея в общи линии е библиотеката да не мирише на стари книги, а в центъра да има фоайе, където се срещат познати с близки интереси. Един, така да го кажем, клуб по интереси.
- Това ли е вашата идея за сградата на Немската болница ?
- Разбира се. Може да се помисли за този мултикултурен център като възможност за създаване на един по-крупен културен продукт, който да обедини много институции. За съжаление в България няма друга голяма библиотека на такъв хал. Много е тъжно, че Бургас изостава в това отношение. В годините преминахме много първи копки, конкурси. Всичко мина и замина, а насреща няма нищо. Ако наистина сградата на Немската болница бъде с друго предназначение, се губи шансът библиотеката да намери подходящото си място. В центъра няма други свободни места. Изпуснем ли и тази възможност, библиотеката е обречена да остане в това положение.
- Колко ще струва едно евентуалното преместване?
- Трудно може да се каже. В зависимост от проекта. Първият, който бе направен, се остойностяваше на около 6-7 млн. лв. Той е твърде скъп. Може да се помисли и за други по-евтини варианти.
-
Може би сте видели в част от форумите, че ви упрекват за това, че нямате достатъчно нови заглавия и е ненужно да се местите в толкова голяма сграда ?
- Глупости. Това не е вярно. В края на миналата година обогатихме книгофонда с 15 хил. лв. Отделно получаваме екземпляр от всяко излязло на пазара издание. Нашият фонд е изключително богат. Може би най-разнообразния в Югоизточна България.
-
А колко читатели имате ?
- Имаме около 50 хил. на година. Това са хора, които са дошли както по един-два пъти, така и редовни наши читатели. В статистиката си не отчитаме и тези читатели, които са потребители – дошли са на концерт или представяне на книга. Със сигурност може и повече да бъдат. Но и да си кажем, че условията не са най-добрите и те отблъскват мнозина.
Наталия Коцева е директор на Регионалната библиотека „П.К.Яворов” от четири години. Тя е с дългогодишен опит в библиотечното дело. В тази институция е от 1976 г., и както сама споделя, много обича работното си място. Обича и Бургас, разкрива, че никога не би напуснала града.
През тази седмица Коцева поде каузата регионалната библиотека да се премести в сградата на бившата Немска болница, която наскоро бе върната от Общината.
- Г-жо Коцева, разбунихте духовете с идеята за преместване на библиотеката в Немската болница.
- Хубаво е, че бургаската общественост има сетива към този проблем и се вълнува от него. Това е по-добрият вариант, отколкото да е абсолютно индиферентна към съдбата на най-стария културен институт в Бургас. А проблемът е доста сериозен и е от години. В момента ние се помещаваме в четири приспособени сгради, намиращи се в четирите различните краища на града. И ако читател тръгне с по-широко търсене, библиотеката се превръща в една голяма разходка. Всъщност цялата история на тази културна институция е едно митарство. Бяхме изчислили с колеги, че 13 пъти са местени генерално книгофондовете. Не винаги са били в подходящи помещения. Една част от тях са загубени, други похабени. Опитваме се най-ценното да го съхраняваме надеждно, доколкото можем разбира се. За радост от миналата година, след като спечелихме един проект, имаше възможност да изградим и дигитална база данни, която ни помогна много, особено в съхраняването на периодичния печат отпреди 1944-та година.
- Какви са условия в четирите сгради ?
- Много са различни. Примерно на „Богориди”, където се помещава отделът за заемане на книги за дома за възрастни, макар че фасадата е хубава, условията вътре са доста неблагоприятни. Част от книгите са в хранилища в самата сграда, а други в двора, където има един метален павлион. Това обаче не е най-драматичното ни книгохранилище. Имаме едно друго – помещение в помощното училище „Отец Паисий”. Тъй като нямаме финансов ресурс да го поддържаме, то е много неудачно, пречи и на училището да се развива. Затова сме почнали да изнасяме книгите оттам. Но не си представяте какъв проблем е. Все пак трябва да ги сложим някъде, а реално няма къде. По-ценните фондове до 1964 г. сме ги изнесли в детски отдел, зад магазин „Пикадили” в комплекс „Изгрев”, другите – където намерим място. Най-добри са условията в сградата ни на „Булаир” 10. Там се помещава комплексният отдел за изкуство, читалнята за юноши и архива на ежедневния и периодичен печат. Зданието е ремонтирано с климатична инсталация. Там нещата са на отлично ниво, заради което съхраняваме на това място и най-скъпите ни издания.
Истината е, че управлението на цялата тази система е страшно сложно и скъпо за всички бургаски данъкоплатци. Зимата бе много тежка, покривите протекоха, отоплението глътна страхотен финансов ресурс. Въобще голяма част от ресурса ни отива за покриване на разходи, а не за дейности. Опитваме се да компенсираме с участието си от проекти. А библиотеката е най-устойчивият институт във времето. Няма период, в който тази институция да е изчезнала. Вижте какво става и по света – президентите си отиват и това, което оставят зад себе си, са големи библиотеки. Така беше с Роналд Рейгън, така бе и с Франсоа Митеран. Библиотеките вече излизат от традиционните си функции – само да бъдат образователни и културни средища. Те имат много по-широки функции. Придобиват социална насоченост. Превръщат се в места, където може да се срещнеш съидейници, да поговорите на приятни теми. Библиотеките на Запад са се превърнали в мултикултурни центрове, където се провеждат концерти, правят се изложби, представят се книги – всякакви инициативи, свързани с културното развитие на дадена общност. В Лондон например осъществяват един проект, чиято идея в общи линии е библиотеката да не мирише на стари книги, а в центъра да има фоайе, където се срещат познати с близки интереси. Един, така да го кажем, клуб по интереси.
- Това ли е вашата идея за сградата на Немската болница ?
- Разбира се. Може да се помисли за този мултикултурен център като възможност за създаване на един по-крупен културен продукт, който да обедини много институции. За съжаление в България няма друга голяма библиотека на такъв хал. Много е тъжно, че Бургас изостава в това отношение. В годините преминахме много първи копки, конкурси. Всичко мина и замина, а насреща няма нищо. Ако наистина сградата на Немската болница бъде с друго предназначение, се губи шансът библиотеката да намери подходящото си място. В центъра няма други свободни места. Изпуснем ли и тази възможност, библиотеката е обречена да остане в това положение.
- Колко ще струва едно евентуалното преместване?
- Трудно може да се каже. В зависимост от проекта. Първият, който бе направен, се остойностяваше на около 6-7 млн. лв. Той е твърде скъп. Може да се помисли и за други по-евтини варианти.
- Може би сте видели в част от форумите, че ви упрекват за това, че нямате достатъчно нови заглавия и е ненужно да се местите в толкова голяма сграда ?
- Глупости. Това не е вярно. В края на миналата година обогатихме книгофонда с 15 хил. лв. Отделно получаваме екземпляр от всяко излязло на пазара издание. Нашият фонд е изключително богат. Може би най-разнообразния в Югоизточна България.
- А колко читатели имате ?
- Имаме около 50 хил. на година. Това са хора, които са дошли както по един-два пъти, така и редовни наши читатели. В статистиката си не отчитаме и тези читатели, които са потребители – дошли са на концерт или представяне на книга. Със сигурност може и повече да бъдат. Но и да си кажем, че условията не са най-добрите и те отблъскват мнозина.
