Повод за този коментар е срещата на черноморските кметове, провела се този вторник в Бургас. За инициатор на сбирката беше нарочен кметът на Созопол Панайот Рейзи, който не се страхува да се обяви за защитник на строителството по Черноморието и да критикува напъните на централната власт да го овладее и ограничи чрез забрани и тотален контрол.
Само, че за Рейзи има един проблем. Неговата позиция много наподобява тази на печално известния варненски кмет Кирил Йорданов. И двамата обичат да демонстрират пристрастеност към луксозния начин на живот, но най- вече и двамата считат, че партиите са просто едни стъпала към личната им власт. Както варненеца Йорданов, така и созополията Рейзи, който преди четири- пет години получаваше щедри субсидии от червеното правителство, изведнъж се оказаха "успешни" кметове, припознати от ГЕРБ. Всъщност Рейзи го припозна финансовия министър Симеон Дянков. И започна една дружба, разваляна от време на време от ревността на Божидар Димитров. Резултатите от нея са налице. В Созопол археолозите копаха навсякъде, щедро финансирани от Дянков, който пък се хвалеше, че чрез разните му скелети на вампири бил увеличил потока от туристи с цели 20%. Само, че дружбата им достигна и до неуместни прояви на лош вкус, когато Дянков беше окичен с титлата почетен гражданин на Созопол или пък, вече в оставка, цъфна на Националния празник до костюмирания Рейзи по изтърканото си дънки. По американски трогателно, нали?
Но както и да е, в типичния си стил Рейзи беше избрал за срещата иначе любимото си място в Бургас-луксозния хотел "Приморец". Луксозно е и е закътано.
Да се чудиш на другите защо му се хванаха на въдицата. Сред тях има двама кметове- помориеца Алексиев и ветеринарния доктор от Приморско Германов ,които показват добро чувство към властта и са доста премерени в публичните си изяви. И двамата без да се стремят да блеснат като местни феодали, се опитват да си вършат работата.
Да не говорим за поредния бивш горски, станал кмет на Царево-обявения за младата надежда на ГЕРБ, царевски кмет Лапчев. Последният както обичайно демонстрираше своя фешънстил, съчетан с восъчен поглед и толкова.... От Царево все по често долитат слухове, че местните ги е обхванала носталгията по другия горски-предишния им кмет Арнаудов, който както винаги е готов да управлява още една-две петилетки. Който го може, може го. Всъщност Арнаудов и по би паснал на темата на срещата, защото винаги е защитавал изливането на бетон по крайбрежието, за ужас на вечните му врагове- еколозите и да не пропуснем парка "Странджа".
Имаше и двама големи липсващи. Несебърлията Димитров, който от сряда може и да не е кмет, ако съдът го отстрани. Само дето никой не разбра за какво точно го обвиняват, но важното е че го обвиняват. Всъщност обвиняват го затова, за което пък Рейзи спасява-строителството. Само, че единият е избран с бюлетината на ГЕРБ, а другият не е. Виждате ли къде е разликата...
Вторият отсъстващ е разбира се Димитър Николов. Тези дни за Николов може сполучливо да се използва репликата от "Шоуто на Слави": "Абе, къде е батко?". Обикновено бургаския кмет всеки ден вършеше чудеса със своята енергичност и всеядност на тема европроекти, но от няколко дни се е позатишил. Едни говорят, че е в столицата и се бори как да не стане служебен министър, щото много го искат, но той си не дава новите автобуси и града. Други, по- опитни в тайните на политика, пък твърдят, че Николов проявява едно от типичните си качества- предпазливостта и ранния усет към промяната в посоката на вятъра. Та поради това, по- малко се показва навън, да не вземе някой, дето току-що са му вдигнали колата с паяка или е платил такса смет на общината в размер на две -три хилядарки да му викне и на него в ухото"оставка".
Всъщност май именно страха от този вик на улицата събра кметовете в хотел "Приморец". Както казва народът- като сме заедно страшно няма. 
Повод за този коментар е срещата на черноморските кметове, провела се този вторник в Бургас. За инициатор на сбирката беше нарочен кметът на Созопол Панайот Рейзи, който не се страхува да се обяви за защитник на строителството по Черноморието и да критикува напъните на централната власт да го овладее и ограничи чрез забрани и тотален контрол.
Само, че за Рейзи има един проблем. Неговата позиция много наподобява тази на печално известния варненски кмет Кирил Йорданов. И двамата обичат да демонстрират пристрастеност към луксозния начин на живот, но най- вече и двамата считат, че партиите са просто едни стъпала към личната им власт. Както варненеца Йорданов, така и созополията Рейзи, който преди четири- пет години получаваше щедри субсидии от червеното правителство, изведнъж се оказаха "успешни" кметове, припознати от ГЕРБ. Всъщност Рейзи го припозна финансовия министър Симеон Дянков. И започна една дружба, разваляна от време на време от ревността на Божидар Димитров. Резултатите от нея са налице. В Созопол археолозите копаха навсякъде, щедро финансирани от Дянков, който пък се хвалеше, че чрез разните му скелети на вампири бил увеличил потока от туристи с цели 20%. Само, че дружбата им достигна и до неуместни прояви на лош вкус, когато Дянков беше окичен с титлата почетен гражданин на Созопол или пък, вече в оставка, цъфна на Националния празник до костюмирания Рейзи по изтърканото си дънки. По американски трогателно, нали?
Но както и да е, в типичния си стил Рейзи беше избрал за срещата иначе любимото си място в Бургас-луксозния хотел "Приморец". Луксозно е и е закътано.
Да се чудиш на другите защо му се хванаха на въдицата. Сред тях има двама кметове- помориеца Алексиев и ветеринарния доктор от Приморско Германов ,които показват добро чувство към властта и са доста премерени в публичните си изяви. И двамата без да се стремят да блеснат като местни феодали, се опитват да си вършат работата.
Да не говорим за поредния бивш горски, станал кмет на Царево-обявения за младата надежда на ГЕРБ, царевски кмет Лапчев. Последният както обичайно демонстрираше своя фешънстил, съчетан с восъчен поглед и толкова.... От Царево все по често долитат слухове, че местните ги е обхванала носталгията по другия горски-предишния им кмет Арнаудов, който както винаги е готов да управлява още една-две петилетки. Който го може, може го. Всъщност Арнаудов и по би паснал на темата на срещата, защото винаги е защитавал изливането на бетон по крайбрежието, за ужас на вечните му врагове- еколозите и да не пропуснем парка "Странджа".
Имаше и двама големи липсващи. Несебърлията Димитров, който от сряда може и да не е кмет, ако съдът го отстрани. Само дето никой не разбра за какво точно го обвиняват, но важното е че го обвиняват. Всъщност обвиняват го затова, за което пък Рейзи спасява-строителството. Само, че единият е избран с бюлетината на ГЕРБ, а другият не е. Виждате ли къде е разликата...
Вторият отсъстващ е разбира се Димитър Николов. Тези дни за Николов може сполучливо да се използва репликата от "Шоуто на Слави": "Абе, къде е батко?". Обикновено бургаския кмет всеки ден вършеше чудеса със своята енергичност и всеядност на тема европроекти, но от няколко дни се е позатишил. Едни говорят, че е в столицата и се бори как да не стане служебен министър, щото много го искат, но той си не дава новите автобуси и града. Други, по- опитни в тайните на политика, пък твърдят, че Николов проявява едно от типичните си качества- предпазливостта и ранния усет към промяната в посоката на вятъра. Та поради това, по- малко се показва навън, да не вземе някой, дето току-що са му вдигнали колата с паяка или е платил такса смет на общината в размер на две -три хилядарки да му викне и на него в ухото"оставка".
Всъщност май именно страха от този вик на улицата събра кметовете в хотел "Приморец". Както казва народът- като сме заедно страшно няма. 
