Градчето Контрес в центъра на Франция е една от най-малките общини в страната. В него живеят около 3500 души, които обитават около 1500 постоянни жилища. Скоро то ще вземе дейно участие в парламентарните избори в България през октомври, тъй като там ще има секция, в която да гласуват български граждани.В Централната избирателна комисия (ЦИК) в нужния срок са пристигнали 52 заявления (при нужни 40 за разкриване на секция) за гласуване от български граждани там, повечето от които с турски имена. Организацията е впечатляваща на фона на градове като Лион (43 заявления), Ница (47 заявления), Страсбург (56 заявления). Сред българските граждани, които са поискали да гласуват в Контрес, има немалка група избиратели от кирковските общини и Кърджалийско. Там е дори кметът на село Шопци (където според в. "Преса" живее Ахмед Мюмюн - една от сестрите на Лютви Местан), избран през 2011 г. от ДПС. "Във Франция е, потърсете го след около месец", посъветва ни на мобилния му телефон женски глас.
Секцията в Контрес е една от 427-те зад граница, които ЦИК разкри в общо 59 държави, и е много вероятно да се превърне в голям дразнител за националистически и патриотични организации, които протестират срещу рекордния брой бюра за гласуване в чужбина. Те насочват гнева си към Турция, където "по традиция" българските граждани гласуват предимно за ДПС. На 5 октомври те ще имат там на разположение 136 места за целта. Лидерът на ББЦ Николай Бареков дотолкова реши да се възползва от ситуацията, че поиска секциите в Турция да се затворят, както и да се блокира границата с България от началото на октомври до деня на изборите. Историята на изборното законодателство обаче показва, че рестрикциите не водят до намаляване на резултата за ДПС, а за останалите партии, които не са толкова добре организирани. На всичкото отгоре движението разширява географията си не само на територията на страната, но и в чужбина, като стъпва включително в страни като Белгия, Холандия, Полша и най-вероятно ще направи опит и във Франция, а и в Германия. Във федералната държава секциите са нараснали тройно - от пет през 2013 г. до поне 15 за вота през октомври.
Рекордният брой секции зад граница има просто обективно обяснение - в новия вариант на Изборния кодекс правилата за разкриването им бяха променени, така че това да става по-лесно (вижте графиката как са се движили през години). Критиките към възможността за гласуване в чужбина се свеждат най-общо до три тези - че този вот облагодетелства ДПС, че е твърде скъпо удоволствие и че се дава възможност за глас на много хора, които нямат реален интерес към ситуацията в страната.
"От гласуването зад граница полза има само ДПС"
Стройната организация в Контрес, където най-вероятно има сезонни български работници, напомня донякъде случая с граничното градче Ленкница в Полша. Там за пръв път имаше секция за европейския вот през май т.г., в която ДПС имаше сто процента успеваемост - всичките 231 гласували избраха кандидатите на движението. Само година по-рано, на парламентарните избори през 2013 г., единствената секция в Полша е във Варшава, където ДПС е получило един глас. Заради промените в кодекса в Ленкница за всички избори в следващите пет години автоматично ще има място за гласуване.
Трябва ли обаче само защото единствената партия със стройна организация и отношение към българите зад граница е ДПС, да се ограничи или затрудни гласуването там. Представители на различни общности на българи зад граница са категорично против, още повече че правото им е гарантирано от конституцията. От гласовете, които получава движението през годините, се вижда освен това, че подкрепата за движението на територията на България нараства повече, отколкото това в Турция например.
Опитите в предишни години да се затрудни гласуването в чужбина максимално ощетяват единствено диаспорите в Европа и САЩ, но не и тези в южната съседка. От 2001 г. досега най-големи рестрикции бяха въведени по време на ГЕРБ, когато председателят на правната комисия и на групата на ГЕРБ в парламента Искра Фидосова изработи първия Изборен кодекс. Макар и не официално артикулирана, целта на затягането на режима беше да се ограничи влиянието на ДПС през гласовете в Турция на изборите за президент през 2011 г. и за Народно събрание през 2013 г. За разкриване на една секция се изискваха поне 100 заявления, като задължително те трябваше да са подписани и изпратени в отделни пощенски пликове или чрез електронната страница на ЦИК. Отделно трябваше да се посочи номер на мобилен телефон, за да се потвърди заявлението, като не можеше един да се използва от повече от четирима.
През 2013 г. от Турция постъпиха 62 000 искания за разкриване на секции, като според някои изчисления само за пощенските разходи са похарчени близо 36 000 евро. За разкриване на втора секция в едно населено място бяха нужни поне 1000 желаещи българи, а посланиците бяха лишени от възможността сами да преценяват къде има достатъчно голяма общност, за да разкрият секция. В резултат в по-големите турски градове имаше по една, но пък изведнъж в съседни малки градчета или селца бяха разкрити допълнителни срещу 100 заявления. Българите в Лондон обаче не бяха така организирани и там бяха разкрити едва две секции (при четири през 2009 г.), защото предградията на мегаполиса бяха считани от ЦИК за част от едно населено място с централен Лондон. В тях гласуваха над 3700 души, от които 1966 за ГЕРБ. Фидосова на практика се простреля в краката, защото можеше да се очаква, че там повече от половината избиратели ще подкрепят нейната партия, както направиха през 2009 г., но тя, вместо да ги улесни, ги затрудни. През 2009 г. за ГЕРБ в Лондон гласуваха над 4000 души от общо 6746, или гласовете им намаляха наполовина. Рестрикциите повлияха в много по-малка степен на ДПС, което през 2013 г. взе от Турция 51 784 гласа при 87 862 през 2009 г. Освен това движението получи и около 2500 гласа от други държави.
"Подобни мерки не влияят на ДПС, а на останалите партии, защото те не са така добре организирани", коментира д-р Стефан Манов, изборен експерт, член на временните обществени съвети на българите в чужбина и на Гражданския борд за свободни и честни избори. "Изборите зад граница са скъпо удоволствие"
"Недопустимо е увеличаването на броя на секциите за предстоящите избори в Турция, тъй като там се извършват манипулации, режисирани от турската държава", твърди Валери Симеонов, председател на НФСБ, която заедно с ВМРО се явява на изборите като "Патриотичен фронт". Коалицията дори сезира Върховния административен съд с искане да отмени решението на ЦИК за секциите там. Един от аргументите им е, че "същевременно в държави със значителни български общности, като например Македония и Сърбия, броят на секциите е минимален". Това обаче е въпрос на (само)организация на диаспората и партиите, които имат целенасочена политика към българите зад граница, както и на правила на съответната държава. Пътят, по който националистите лесно поемат, отново е към рестрикции и забрани в духа на позицията им, защитавана при обсъждането на законодателни промени, да се гласува само в консулски и дипломатически служби. Досега те не са използвали и още една възможност, за да се избегнат злоупотребите - да командироват членове на секционните комисии в Турция например. Според Ангел Джамбазки, зам.-председател на ВМРО, сега ще имат свои представители, въпреки че "ще трябва да отделим ресурс, време и средства, за да вършим работата на държавата".
Право на представители в СИК имат всички парламентарни партии, а дори и тези извън Народното събрание, ако квотите не се попълнят. Формациите обаче не проявяват особена активност, най-вече заради липса на пари или слаба организация. "По-лесно им е да не са тук, а после да правят скандали", твърдят изселници. Допълнителна гаранция срещу евентуална фалшификация или пък злоупотреби с двойните имена в Турция е ангажирането на държавата чрез Министерството на външните работи (МВнР). То е длъжно да има по един представител в секция. Често това не се случва заради липса на пари или пък командировъчните на служителите са в такъв размер, че застрашават бюджета на ведомството. От министерството например изчислиха, че при планирани разходи за 1.2 млн. лв. за секциите в чужбина ще са им необходими още над 0.6 млн. лв. заради увеличения им брой. Освен това там, където партиите не предлагат членове в комисиите, министерството изпраща повече служители. От общо 388 чиновници, командировани в чужбина за вота през октомври, 162 ще са от МВнР, останалите ще са от други ведомства.
Показателна за съществуването на ръба на мизерията е историята с едно от българските посолства в скандинавска държава през 2009 г. Служителите там се видели в чудо как да си набавят платнени чувалчета, в които да съхраняват бюлетините, след като нямали никакви средства за това. След много мислене намерили двама емигранти от Естония, които шиели калъфки за автомобили, и срещу стимул от две бутилки с алкохол те им изработили нужния асортимент за вота.
Липсата на средства води и до други изкривявания. Обикновено българските общности в чужбина помагат с намирането на безплатни помещения за секции и за други технически подробности като тъмни стаички, урни, скенери и преносими компютри. Това обаче има и своята "цена" - на евровота през май например в Брюксел, Белгия, част от българите предложили на посланика да открие секция в турския квартал, за която имало свободно помещение. Той отказал, защото българското посолство е само на няколко пресечки от предлаганата дюнерджийница. Сегашният вариант на кодекса позволява по преценка на дипломатите в комисиите да бъдат включвани и представители на диаспората. "Секции в голям брой градове зад граница струват нула лева на държавата. Разходите са основно за отпечатване на бюлетините", твърди Стефан Манов, според когото възможността за ангажиране на българските общности дори насърчава държавата да работи с тях. Кодексът позволява дори хора от диаспората да бъдат назначени като част от "квотата" на МВнР в комисиите, но това явно няма да се случи. Капитал
