Родени:
Георги Дерманчев (1857 – 1927) - български офицер
Коста Янков (1888 – 1925) - български комунист
Борис Митов (1891 – 1963) - български художник, син на Антон Митов
Никола Кожухаров (1892 – 1971) - български художник
Иван Винаров (1896 – 1969) - български генерал
Змей Горянин (1905 – 1958) - български писател
Йордан Спасов (1910 – 1984) - български актьор
Петко Инджов (1911 – 1987) - български хирург
Иван Мартинов (1912 – 1991) - български писател
Методий Стратиев (1916 – 2006) - български духовник
[caption id="attachment_61321" align="alignleft" width="300"]
снимка: e-79[/caption]
Свобода Бъчварова (1925 – 2012) - българска писателка и сценаристка
Родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). От 1989 г. живее в Бразилия.
Свобода Тодорова Бъчварова е българска киносценаристка и писателка. Едно от най-значимите имена в българското кино.
Завършила Естетика в Ленинград (дн. Петербург).
Създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус". Автор на романите "Великденска ваканция","Литургия за Илинден", "Приключенията на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни", "Земя за прицел", "Опасен чар", "По особено мъчителен начин".
Сценарист на филмите "Опасен чар", "На всеки километър", "Между релсите". Съсценарист, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев на филма "Мера според мера", основан на нейния роман "Литургия за Илинден".
Наградена с орден "Стара планина" (2005).
Починала на 27 юни 2012 г.
Людия Иванов (1929 – 2002) - български учен ихтиолог
Венелин Живков (1940) - български учен
Миодраг Иванов (1946) - български шоумен и актьор
Боряна Балин (1956) - български писател
Ани Илков (1957) - български поет
Данаил Митев (1984) - български футболист
Починали:
Димитър Миладинов (1810 – 1862) - български просветител
Козма Дебърски (ок. 1835 – 1916) - висш български духовник
Екатерина Златарева (1868 – 1927) - българска артистка
Коста Тодоров (1889 – 1947) - български политик
Милош Колчагов (1886 – 1958) - български революционер
Коце Ципушев (1877 – 1968) - български революционер
Стоян Райнов (1894 – 1978) - български керамик
Йордан Спасов (1910 – 1984) - български актьор
Стоян Цветков (1930 – 2007) - български аграрен учен
Иля Талев (1937 – 2008) - български писател и езиковед
Вълкана Стоянова (1922 – 2009) - народна певица
Родена на 13 юли 1922 г. в стралджанското село Люлин.
Вълкана Стоянова е българска народна певица, изпълнителка на тракийски фолклор.
Едва на 14 години талантът й е открит от звукозаписно студио "Арфа". Следват записи за студио "Симонавия", "Радиопром" и "Балкантон".
Пее в ансамбъл "Филип Кутев" от основаването му през 1951 г.
В репертоара си има над 500 народни песни, сред които "Нягол на Милка думаше", "Алтанлъ Стоян войвода", "Димо на Рада думаше".
Пяла е самостоятелно и с ансамбъл "Филип Кутев" на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. Била е преподавател по народно пеене в националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет.
В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс
"С песните на Вълкана Стоянова".
Удостоена със званието "народен артист".
Починала на 11 януари 2009 г.
Стефан Вълков (1925 – 2012) - български дисидент и политик
Сава Хашъмов (1940 – 2012) - български актьор
Събития:
1921 г. — България получава помощ от Германия в размер на 1 500 000 златни марки в знак на благодарност за участието ? в Първата световна война на страната на Централните сили.
[caption id="attachment_61323" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1961 г. — Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци.
„Кремиковци“ АД е най-голямата металургична компания в България.
С постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат "Кремиковци" на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. — на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) "Кремиковци", а през 1982 година — на СМК "Леонид Илич Брежнев". През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат "Л.И. Брежнев", а от 1988 година отново е Металургичен комбинат "Кремиковци". През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма "Кремиковци" със седалище в София, квартал "Ботунец". С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му. Към края на социалистическите години в България в предприятието заема пост и българският банкер и бивш зам.министър на икономиката Левон Хампарцумян.
През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг АД). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“. През август 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 г. Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „Izdemir“. По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. — 80 милиона лева
През януари 2005 година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. „Кремиковци“ закупи и косовския завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.
Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби. След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.
От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддърщат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или други алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите работещи в комбината.
На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спряни са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо - работата му не може да бъде възобновена. Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.
В края на 2010 година предприятието е в процедура по несъстоятелност, като назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не се явяват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от Първа инвестиционна банка.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: e-79[/caption]
Свобода Бъчварова (1925 – 2012) - българска писателка и сценаристка
Родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). От 1989 г. живее в Бразилия.
Свобода Тодорова Бъчварова е българска киносценаристка и писателка. Едно от най-значимите имена в българското кино.
Завършила Естетика в Ленинград (дн. Петербург).
Създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус". Автор на романите "Великденска ваканция","Литургия за Илинден", "Приключенията на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни", "Земя за прицел", "Опасен чар", "По особено мъчителен начин".
Сценарист на филмите "Опасен чар", "На всеки километър", "Между релсите". Съсценарист, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев на филма "Мера според мера", основан на нейния роман "Литургия за Илинден".
Наградена с орден "Стара планина" (2005).
Починала на 27 юни 2012 г.
Людия Иванов (1929 – 2002) - български учен ихтиолог
Венелин Живков (1940) - български учен
Миодраг Иванов (1946) - български шоумен и актьор
Боряна Балин (1956) - български писател
Ани Илков (1957) - български поет
Данаил Митев (1984) - български футболист
Починали:
Димитър Миладинов (1810 – 1862) - български просветител
Козма Дебърски (ок. 1835 – 1916) - висш български духовник
Екатерина Златарева (1868 – 1927) - българска артистка
Коста Тодоров (1889 – 1947) - български политик
Милош Колчагов (1886 – 1958) - български революционер
Коце Ципушев (1877 – 1968) - български революционер
Стоян Райнов (1894 – 1978) - български керамик
Йордан Спасов (1910 – 1984) - български актьор
Стоян Цветков (1930 – 2007) - български аграрен учен
Иля Талев (1937 – 2008) - български писател и езиковед
Вълкана Стоянова (1922 – 2009) - народна певица
Родена на 13 юли 1922 г. в стралджанското село Люлин.
Вълкана Стоянова е българска народна певица, изпълнителка на тракийски фолклор.
Едва на 14 години талантът й е открит от звукозаписно студио "Арфа". Следват записи за студио "Симонавия", "Радиопром" и "Балкантон".
Пее в ансамбъл "Филип Кутев" от основаването му през 1951 г.
В репертоара си има над 500 народни песни, сред които "Нягол на Милка думаше", "Алтанлъ Стоян войвода", "Димо на Рада думаше".
Пяла е самостоятелно и с ансамбъл "Филип Кутев" на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. Била е преподавател по народно пеене в националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет.
В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс
"С песните на Вълкана Стоянова".
Удостоена със званието "народен артист".
Починала на 11 януари 2009 г.
Стефан Вълков (1925 – 2012) - български дисидент и политик
Сава Хашъмов (1940 – 2012) - български актьор
Събития:
1921 г. — България получава помощ от Германия в размер на 1 500 000 златни марки в знак на благодарност за участието ? в Първата световна война на страната на Централните сили.
[caption id="attachment_61323" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1961 г. — Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци.
„Кремиковци“ АД е най-голямата металургична компания в България.
С постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат "Кремиковци" на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. — на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) "Кремиковци", а през 1982 година — на СМК "Леонид Илич Брежнев". През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат "Л.И. Брежнев", а от 1988 година отново е Металургичен комбинат "Кремиковци". През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма "Кремиковци" със седалище в София, квартал "Ботунец". С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му. Към края на социалистическите години в България в предприятието заема пост и българският банкер и бивш зам.министър на икономиката Левон Хампарцумян.
През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг АД). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“. През август 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 г. Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „Izdemir“. По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. — 80 милиона лева
През януари 2005 година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. „Кремиковци“ закупи и косовския завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.
Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби. След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.
От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддърщат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или други алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите работещи в комбината.
На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спряни са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо - работата му не може да бъде възобновена. Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.
В края на 2010 година предприятието е в процедура по несъстоятелност, като назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не се явяват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от Първа инвестиционна банка.
Източници: bg.wikipedia; events. 
