Родени:
Никола Генадиев (1868 – 1923) - български политик
Тодор Луканов (1874 – 1946) - български политик
Иван Данчов (1888 – 1956) - български лексикограф
Петко Стайнов (1896 – 1977) - български композитор
Иван Хаджимарчев (1897 – 1957) - български писател
Йордан Спасов (1910 – 1984) - български актьор
Богдан Добранов (1914 – 1983) - български духовник
Давид Овадия (1923 – 1995) - български поет
Любомир Кабакчиев (1925 – 1986) - български актьор
Цветана Гълъбова (1932) - българска актриса
Иван Пушкаров (1938) - български политик
Добринка Станкова (1947) - българска актриса
Теодосий Теодосиев (1947) - български учител
Александър Александров (1951) - български космонавт
Иван Добрев (1951) - български генерал
Сийка Келбечева (1951) - българска спортистка
[caption id="attachment_59565" align="alignleft" width="300"]
снимка: bb-team[/caption]
Янко Русев (1958) - български щангист
Роден е на 1 декември 1958 година в с. Ивански, Шуменско. На 15 годишна възраст кандидатства в Спортно училище „Олимпийски надежди“ (София) (1973). Приемната комисия го обявява за безперспективен щангист. Единадесет години по-късно Янко Русев ще слезе от подиума с 5 световни, 5 европейски и олимпийска титла от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. В актива му са 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул.
Първоначално тренира футбол и борба. След това се насочва към вдигането на тежести. Във втори курс на СПТУ по машиностроене (Шумен) го забелязва Иван Абаджиев. Едва 19-годишен стартира при мъжете на световното първенство в Щутгарт и печели сребърен медал. Следва и първа титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг, САЩ.
Преминава в по-горната категория до 67,5 кг. Тогава започва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, която продължава 5 години. В знак на огромно уважение към Янко, Йоахим Кунц кръщава дъщеря си на българския спортист Янка. Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Там Янко Русев успява да победи германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда. За награда получава автомоил „Волга“ и 1000 долара.
След турнира „Дружба“ във Варна (1984) прекратява спортната си кариера. В продължение на 6 години е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор. През 1985 г. завършва Националната спортна академия. През 1990 г. заминава за Япония и е консултант на националния им тим.
От 1995 г. досега е личен треньор на известни български щангисти, помощник-треньор на националния отбор и изпълнителен директор на спортен клуб по вдигане на тежести „Левски”. Старши треньор на националния тим по вдигане на тежести на Азербайджан (2009-2011).
На 2 февруари 2009 година президентът Георги Първанов награди Янко Русев с орден „Стара планина" II степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му“. Почетен гражданин на Шумен.
Успехи: Олимпийски шампион (1980); Петкратен световен шампион (1978-1982); Два пъти световен вицешампион (1977 и 1983); Петкратен европейски шампион (1978-1982); Трикратен европейски вицешампион.
Мария Илиева (1977) - българска поп певица
Антоний Аргиров (1979) - български актьор
Починали:
[caption id="attachment_59566" align="alignleft" width="199"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Антим I (1816 – 1888) - български екзарх и политик
Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзар на самостоятелната Българска екзархия.
Антим е роден в Лозенград,1816 година, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя — Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението.
Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.
АнтимІ почива на 1 декември 1888 г.
Александър Вулев (? – 1906) - български революционер
Герасим Струмишки (1860 – 1918) - български митрополит
Аврам Аврамов (1859 – 1927) - български военен деец
Тихомир Павлов (1880 – 1937) - български публицист и общественик
Вергил Димов (1901 – 1979) - български политик
Веселин Савов (1945 – 2006) - български актьор
Петко Йотов (1947 – 2009) - български полковник, военен историк, директор на Националния военноисторически музей
Събития:
1347 г. — Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1956 г. — В България е обявено приключването на преброяване на населението, резултатите от което са обявени на 17 януари 1957 г.
1972 г. — С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник Интеркосмос 8 България е вписана като 18-тата космическа страна в регистъра на ООН.
1981 г. — Създаден е дарителския фонд 1300 години България.
1990 г. — Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
[caption id="attachment_59568" align="alignleft" width="202"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
2000 г. — България е извадена от негативния Шенгенски визов списък.
Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система.
Подписано е на 14 юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген, Люксембург (град край границата с Франция и Германия) между 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия, Франция.
Пълното прилагане на Шенгенското споразумение започва от юли 1995 г. с премахване на контрола по границите между 6 от подписалите споразумението страни. Целта на споразумението е да премахне граничните контролно-пропускателни пунктове в шенгенското пространство и да съгласува контрола по външните граници.
В Шенгенското споразумение се включват по-късно и други европейски страни, включително и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в споразумението участват общо 25 държави: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция, като образуват т.нар. Шенгенско пространство или Шенгенска зона.
Измежду страните-членки на Шенгенското пространство 3 държави - Исландия, Норвегия и Швейцария, не са членове на ЕС.
Някои части на страните-членки на Шенгенското споразумение са изключени от действието на Споразумението (за пълния списък на тези територии виж Специални територии на Европейския съюз).
Още 3 страни-членки на ЕС - България, Кипър и Румъния, са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане. Датите за готовност за прилагането му са различни за всяка от тези държави. През 2010 г. Европейската комисия приема молбата на България за удължаване на крайния срок за пълното прилагане на споразумението до 31 март 2010 г.
Ватиканът и Сан Марино, които не са членове на ЕС, имат граница само с Италия и нямат граничен контрол, тоест де факто прилагат Шенгенското споразумение, без да членуват в него. Двете държави се готвят за пълно членство в Шенгенското споразумение.
Между Монако - държава, която също не е член на ЕС, и Франция също няма граничен контрол. По споразумение между тях Монако няма собствена гранична полиция и морската му граница се охранява от френската гранична полиция.
Княжество Андора е малка страна в Югозападна Европа и няма излаз на море, която също не е член на ЕС. Тя се намира между Франция и Испания,и няма граничен контрол, тоест де факто прилага Шенгенското споразумение, без да членува в него.
Останалите 2 страни-членки на ЕС - Република Ирландия и Обединеното кралство, са решили да останат извън Шенгенската зона, но осъществяват сътрудничество с шенгенските страни в областта на сигурността.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: bb-team[/caption]
Янко Русев (1958) - български щангист
Роден е на 1 декември 1958 година в с. Ивански, Шуменско. На 15 годишна възраст кандидатства в Спортно училище „Олимпийски надежди“ (София) (1973). Приемната комисия го обявява за безперспективен щангист. Единадесет години по-късно Янко Русев ще слезе от подиума с 5 световни, 5 европейски и олимпийска титла от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. В актива му са 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул.
Първоначално тренира футбол и борба. След това се насочва към вдигането на тежести. Във втори курс на СПТУ по машиностроене (Шумен) го забелязва Иван Абаджиев. Едва 19-годишен стартира при мъжете на световното първенство в Щутгарт и печели сребърен медал. Следва и първа титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг, САЩ.
Преминава в по-горната категория до 67,5 кг. Тогава започва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, която продължава 5 години. В знак на огромно уважение към Янко, Йоахим Кунц кръщава дъщеря си на българския спортист Янка. Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Там Янко Русев успява да победи германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда. За награда получава автомоил „Волга“ и 1000 долара.
След турнира „Дружба“ във Варна (1984) прекратява спортната си кариера. В продължение на 6 години е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор. През 1985 г. завършва Националната спортна академия. През 1990 г. заминава за Япония и е консултант на националния им тим.
От 1995 г. досега е личен треньор на известни български щангисти, помощник-треньор на националния отбор и изпълнителен директор на спортен клуб по вдигане на тежести „Левски”. Старши треньор на националния тим по вдигане на тежести на Азербайджан (2009-2011).
На 2 февруари 2009 година президентът Георги Първанов награди Янко Русев с орден „Стара планина" II степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му“. Почетен гражданин на Шумен.
Успехи: Олимпийски шампион (1980); Петкратен световен шампион (1978-1982); Два пъти световен вицешампион (1977 и 1983); Петкратен европейски шампион (1978-1982); Трикратен европейски вицешампион.
Мария Илиева (1977) - българска поп певица
Антоний Аргиров (1979) - български актьор
Починали:
[caption id="attachment_59566" align="alignleft" width="199"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Антим I (1816 – 1888) - български екзарх и политик
Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзар на самостоятелната Българска екзархия.
Антим е роден в Лозенград,1816 година, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя — Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението.
Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.
АнтимІ почива на 1 декември 1888 г.
Александър Вулев (? – 1906) - български революционер
Герасим Струмишки (1860 – 1918) - български митрополит
Аврам Аврамов (1859 – 1927) - български военен деец
Тихомир Павлов (1880 – 1937) - български публицист и общественик
Вергил Димов (1901 – 1979) - български политик
Веселин Савов (1945 – 2006) - български актьор
Петко Йотов (1947 – 2009) - български полковник, военен историк, директор на Националния военноисторически музей
Събития:
1347 г. — Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1956 г. — В България е обявено приключването на преброяване на населението, резултатите от което са обявени на 17 януари 1957 г.
1972 г. — С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник Интеркосмос 8 България е вписана като 18-тата космическа страна в регистъра на ООН.
1981 г. — Създаден е дарителския фонд 1300 години България.
1990 г. — Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
[caption id="attachment_59568" align="alignleft" width="202"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
2000 г. — България е извадена от негативния Шенгенски визов списък.
Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система.
Подписано е на 14 юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген, Люксембург (град край границата с Франция и Германия) между 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия, Франция.
Пълното прилагане на Шенгенското споразумение започва от юли 1995 г. с премахване на контрола по границите между 6 от подписалите споразумението страни. Целта на споразумението е да премахне граничните контролно-пропускателни пунктове в шенгенското пространство и да съгласува контрола по външните граници.
В Шенгенското споразумение се включват по-късно и други европейски страни, включително и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в споразумението участват общо 25 държави: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция, като образуват т.нар. Шенгенско пространство или Шенгенска зона.
Измежду страните-членки на Шенгенското пространство 3 държави - Исландия, Норвегия и Швейцария, не са членове на ЕС.
Някои части на страните-членки на Шенгенското споразумение са изключени от действието на Споразумението (за пълния списък на тези територии виж Специални територии на Европейския съюз).
Още 3 страни-членки на ЕС - България, Кипър и Румъния, са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане. Датите за готовност за прилагането му са различни за всяка от тези държави. През 2010 г. Европейската комисия приема молбата на България за удължаване на крайния срок за пълното прилагане на споразумението до 31 март 2010 г.
Ватиканът и Сан Марино, които не са членове на ЕС, имат граница само с Италия и нямат граничен контрол, тоест де факто прилагат Шенгенското споразумение, без да членуват в него. Двете държави се готвят за пълно членство в Шенгенското споразумение.
Между Монако - държава, която също не е член на ЕС, и Франция също няма граничен контрол. По споразумение между тях Монако няма собствена гранична полиция и морската му граница се охранява от френската гранична полиция.
Княжество Андора е малка страна в Югозападна Европа и няма излаз на море, която също не е член на ЕС. Тя се намира между Франция и Испания,и няма граничен контрол, тоест де факто прилага Шенгенското споразумение, без да членува в него.
Останалите 2 страни-членки на ЕС - Република Ирландия и Обединеното кралство, са решили да останат извън Шенгенската зона, но осъществяват сътрудничество с шенгенските страни в областта на сигурността.
По материали от bg.wikipedia.
