Родени:
Кузман Шапкарев (1834 – 1909) - български просветен деец
Иван Николов (1870 – 1902) - български революционер
Смиле Войданов (1872 – 1958) - български революционер
[caption id="attachment_62439" align="alignleft" width="200"]

снимка: bg.wikipedia[/caption]
Владимир Димитров — Майстора (1882 – 1960) - български живописец
Роден на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилска област.
Владимир Димитров, известен с прозвището Майстора, е известен български художник.
Учил в Художественото индустриално училище (днес Художествена академия) при Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка.
В своя начален период рисува главно портрети (на Г. Бъчваров, Александър Теодоров-Балан, Николой Лилиев, Иван Мърквичка, "Майка ми") и пейзажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.).
По време на Балканската и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта: "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта".
През 1922 г. излага картини от цикъла си "Жътва".
През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското село Шишковци. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край.
Картините му присъстват в колекциите на известни световни личности, редом до тези на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих и Алфонс Муха.
Умира през 1960 г.
Йордан Качаков (1885 – 1934) - български политик
Гаврил Генов (1892 – 1934) - български комунист
Генко Генков (1923 – 2006) - български художник
Ивайла Вълкова (1925 – 2008) - българска журналистка
Христо Недков (1927 – 2010) - български музикант
Иван Кючуков (1946) - български футболист
Николай Михайлов (1946) - български политик
Михо Михов (1949) - български генерал
Кирил Метков (1965) - български футболист
Радослав Анев (1985) - български футболист
Иван Площаков (1986) - български футболист
Починали:
Авксентий Велешки (1798 - 1865) - български духовник
Теодосий Скопски (1846 – 1926) - български духовник
[caption id="attachment_62437" align="alignleft" width="224"]

снимка: bg.wikipedia[/caption]
Богдан Филов (1883 – 1945) - министър-председател на България
Роден на 10 април 1883 г. в Стара Загора.
Проф. Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството, политик и държавник. Министър-председател в 57-мо и 58-мо правителства на България (1940-1943). Регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944).
Завършил Класическа филология и Римска история в Германия.
Специализирал в Бон, Париж и Рим.
Учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство.
Основател и пръв директор на Българския археологически институт.
Бил е професор по археология и ректор на СУ "Св. Климент Охридски", директор на Българския археологически институт с музей, председател на БАН, министър на народното просвещение, министър на външните работи и изповеданията, член на регентството.
Като политик, той е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през 1941 г.
Осъден на смърт и разстрелян на 1 февруари 1945 г.
Присъдата е отменена през 1996 г.
Автор на: "Антични паметници в Народния музей", "Софийската църква Св. София", "Старобългарското изкуство", "Римското владичество в България", "Археологически паралели", "Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра".
Добри Божилов (1884 – 1945) - министър-председател на България
Иван Багрянов (1891 – 1945) - министър-председател на България
Княз Кирил Преславски (1895 – 1945) - български княз
Никола Михов (1891 – 1945) - български офицер
Петър Габровски (1898 – 1945) - министър-председател на България
Теодоси Даскалов (1888 – 1945) - български военен деец
Христо Калфов (1883 – 1945) - български политик
Александър Андреев (1879 – 1971) - български скулптор
Найден Войнов (1895 – 1982) - български шахматист
Захари Жандов (1911 – 1998) - български режисьор
Събития:
1945 г. — Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2 730 души.
1950 г. — Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България.
Вълко Вельов Червенков е български политик от БКП и държавник. Роден през 1900 г. в Златица. Завършил Международната ленинска школа в Москва. Работил в Коминтерна. Бил е член на задграничното бюро на ЦК на БКП и на Политбюро; секретар на Българската работническа партия (БРП); председател на Комитета за наука, изкуство и култура; генерален секретар на БКП (1950-1954); министър-председател в 66-то (1950-1954) и 67-мо (1954-1956) правителство; народен представител в XVI-то ОНС, VI-то ВНС, I-во, II-ро и III-то НС. Внедрил българския "култ към личността". Един от главните инициатори на репресивните политически процеси по сталински образец. След априлския пленум (1956) е "понижен" в заместник-председател на Министерския съвет и министър на просветата и културата.
С укрепването на позициите на Тодор Живков, Червенков е освободен от държавни длъжности, а през ноември 1962 г. е изключен от партията. През 1969 г. членството му е възстановено. Починал на 21 октомври 1980 г.
1957 г. — Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
1990 г. — Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. — Основана е българска търговска компания АНКА.
1991 г. — Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
1995 г. — България става асоцииран член на Европейския съюз.
2011 г. — България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма
Източници: bg.wikipedia; events.