На днешния ден… Роден е Владимир Димитров – Майстора. И още от 01.02

Родени: Кузман Шапкарев (1834 – 1909) - български просветен деец Иван Николов (1870 – 1902) - български революционер Смиле Войданов (1872 – 1958) - български революционер [caption id="attachment_62439" align="alignleft" width="200"] снимка: bg.wikipedia[/caption] Владимир Димитров — Майстора (1882 – 1960) - български живописец Роден на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилска област. Владимир Димитров, известен с прозвището Майстора, е известен български художник. Учил в Художественото индустриално училище (днес Художествена академия) при Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка. В своя начален период рисува главно портрети (на Г. Бъчваров, Александър Теодоров-Балан, Николой Лилиев, Иван Мърквичка, "Майка ми") и пейзажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.). По време на Балканската и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта: "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта". През 1922 г. излага картини от цикъла си "Жътва". През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското село Шишковци. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край. Картините му присъстват в колекциите на известни световни личности, редом до тези на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих и Алфонс Муха. Умира през 1960 г. Йордан Качаков (1885 – 1934) - български политик Гаврил Генов (1892 – 1934) - български комунист Генко Генков (1923 – 2006) - български художник Ивайла Вълкова (1925 – 2008) - българска журналистка Христо Недков (1927 – 2010) - български музикант Иван Кючуков (1946) - български футболист Николай Михайлов (1946) - български политик Михо Михов (1949) - български генерал Кирил Метков (1965) - български футболист Радослав Анев (1985) - български футболист Иван Площаков (1986) - български футболист   Починали: Авксентий Велешки (1798 - 1865) - български духовник Теодосий Скопски (1846 – 1926) - български духовник [caption id="attachment_62437" align="alignleft" width="224"] снимка: bg.wikipedia[/caption] Богдан Филов (1883 – 1945) - министър-председател на България Роден на 10 април 1883 г. в Стара Загора. Проф. Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството, политик и държавник. Министър-председател в 57-мо и 58-мо правителства на България (1940-1943). Регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944). Завършил Класическа филология и Римска история в Германия. Специализирал в Бон, Париж и Рим. Учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Основател и пръв директор на Българския археологически институт. Бил е професор по археология и ректор на СУ "Св. Климент Охридски", директор на Българския археологически институт с музей, председател на БАН, министър на народното просвещение, министър на външните работи и изповеданията, член на регентството. Като политик, той е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през 1941 г. Осъден на смърт и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г. Автор на: "Антични паметници в Народния музей", "Софийската църква Св. София", "Старобългарското изкуство", "Римското владичество в България", "Археологически паралели", "Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра". Добри Божилов (1884 – 1945) - министър-председател на България Иван Багрянов (1891 – 1945) - министър-председател на България Княз Кирил Преславски (1895 – 1945) - български княз Никола Михов (1891 – 1945) - български офицер Петър Габровски (1898 – 1945) - министър-председател на България Теодоси Даскалов (1888 – 1945) - български военен деец Христо Калфов (1883 – 1945) - български политик Александър Андреев (1879 – 1971) - български скулптор Найден Войнов (1895 – 1982) - български шахматист Захари Жандов (1911 – 1998) - български режисьор   Събития: 1945 г. — Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2 730 души. 1950 г. — Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България. Вълко Вельов Червенков е български политик от БКП и държавник. Роден през 1900 г. в Златица. Завършил Международната ленинска школа в Москва. Работил в Коминтерна. Бил е член на задграничното бюро на ЦК на БКП и на Политбюро; секретар на Българската работническа партия (БРП); председател на Комитета за наука, изкуство и култура; генерален секретар на БКП (1950-1954); министър-председател в 66-то (1950-1954) и 67-мо (1954-1956) правителство; народен представител в XVI-то ОНС, VI-то ВНС, I-во, II-ро и III-то НС. Внедрил българския "култ към личността". Един от главните инициатори на репресивните политически процеси по сталински образец. След априлския пленум (1956) е "понижен" в заместник-председател на Министерския съвет и министър на просветата и културата. С укрепването на позициите на Тодор Живков, Червенков е освободен от държавни длъжности, а през ноември 1962 г. е изключен от партията. През 1969 г. членството му е възстановено. Починал на 21 октомври 1980 г. 1957 г. — Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. 1990 г. — Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България. 1991 г. — Основана е българска търговска компания АНКА. 1991 г. — Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика. 1995 г. — България става асоцииран член на Европейския съюз. 2011 г. — България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма   Източници: bg.wikipedia; events.