Петър Петров (1919 – 2003) – български изобретател
Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер, американски изобретател.
Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.
Записва се във Френския чуждестранен легион през 1939 г. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията „Мажино“ през 1940 г. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. През март 1941 г. се връща в България и служи в българската армия. Бил е гвардеец на Борис III. Участвал е в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
През 1944 г. се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България, получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.
Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст – корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 съда през 1947 г.
Прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс – негова съпруга за 52 год., от която има 3 сина.
През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.
През 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към гр. Мелбърн в щата Флорида, САЩ.
Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“. Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ и първия комуникационен спътник „Телстар“, организира звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“.
През 1968 г. основава „Кеър Електрикс“. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“. Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.
През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода – Лий Тейлър – езерото Гюнтерсвил 1967 г.
Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февруари 2003 г.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.
Източник: bg.wikipedia На днешния ден е роден Петър Петров – изобретателят на първия дигитален ръчен часовник
Петър Петров (1919 – 2003) – български изобретател
Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер, американски изобретател.
Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.
Записва се във Френския чуждестранен легион през 1939 г. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията „Мажино“ през 1940 г. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. През март 1941 г. се връща в България и служи в българската армия. Бил е гвардеец на Борис III. Участвал е в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
През 1944 г. се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България, получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.
Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст – корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 съда през 1947 г.
Прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс – негова съпруга за 52 год., от която има 3 сина.
През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.
През 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към гр. Мелбърн в щата Флорида, САЩ.
Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“. Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ и първия комуникационен спътник „Телстар“, организира звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“.
През 1968 г. основава „Кеър Електрикс“. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“. Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.
През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода – Лий Тейлър – езерото Гюнтерсвил 1967 г.
Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февруари 2003 г.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.
Източник: bg.wikipedia 
