Една от учебните стаи на ОУ „П. Р. Славейков“ днес изглежда така, както допреди години изглеждаха само класни стаи от рекламни брошури и западни примери – светла, подредена, модерна и функционална. Среда, в която ученето започва с усещане за ред и уважение, а не с примирение.
„Сегашните ученици едва ли осъзнават какво имат. По наше време не беше така“, споделя бивш възпитаник на училището, учил тук преди 35–40 години. Думите му са повече от показателни. Промяната не е козметична, не е еднократна и със сигурност не е случайна.
Зад тази трансформация стои целенасочена и последователна работа. В основата ѝ са директорското ръководство, амбициозните и ангажирани родители, както и активното училищно настоятелство. Това не е модел „чакаме финансиране и късмет“, а модел на лична отговорност, постоянство и ясна визия за това как трябва да изглежда едно съвременно българско училище.
Важно е да се подчертае, че всички усилия са насочени в една посока – в името на учениците. За да имат условия, които ги мотивират, а не ги отказват. За да учат в среда, която ги уважава и им показва, че образованието е ценност, а не формално задължение. За да влизат в класна стая, която ги подготвя за бъдещето, а не ги връща в миналото.
ОУ „П. Р. Славейков“ е пример за това какво може да се постигне, когато училищното ръководство, родителите и настоятелството работят като екип, а не като отделни звена. Без излишна показност и шум, но с реални, видими резултати. Резултати, които се измерват не само в обновени класни стаи, а в отношението към децата и в средата, в която те растат и се развиват.
