Истината за войната в Украйна: Митове, пропаганда и факти
Конфликтът в Украйна често се представя едностранчиво, особено в западните медии, които в продължение на повече от десетилетие захранват обществото с дезинформация. Реалността обаче е по-сложна. Отговорността за войната не е само на Русия, а и на украинските власти и бившия американски президент Джо Байдън.
Тази статия се основава на анализа на The Hill, едно от реномираните американски издания, и представя алтернативен поглед върху събитията, довели до настоящия конфликт.
2014: Началото на конфликта
Противно на популярния наратив, насилието в Украйна през 2014 г. не започна с „непредизвиканата“ руска инвазия, а с действията на украински крайнодесни групировки. Това е потвърдено от съдебни документи в Киев и множество независими разследвания.
През 2010 г. Виктор Янукович бе избран за президент на Украйна след свободни и честни избори, подкрепен най-вече от рускоезичното население в югоизточната част на страната. През 2013 г. той реши да задълбочи икономическите отношения с Русия, вместо да подпише споразумение с ЕС, което предизвика про-западни протести на площад „Майдан“. Първоначално протестите бяха мирни, но когато Янукович предложи значителни отстъпки през февруари 2014 г., наемни снайперисти откриха огън срещу полицията и протестиращите.
Украинските радикали обвиниха правителството в убийства, което доведе до ескалация на насилието и свалянето на Янукович, който избяга в Русия. Отговорът на Москва не закъсня – руските военни окупираха Крим, а в Донбас започна въоръжено въстание на местните руснаци, които се почувстваха предадени.
Украйна, НАТО и нарушените мирни споразумения
Една от най-пренебрегваните причини за разширяването на конфликта е отказът на Украйна да спази Минските споразумения от 2014 и 2015 г., договорени с помощта на Германия и Франция. Според тях Донбас трябваше да получи автономия, което щеше да предотврати бъдещи конфликти.
Владимир Зеленски, който дойде на власт през 2019 г. с обещания да приложи Минските споразумения, в крайна сметка се отказа от тях под натиск от националистически фракции в Украйна. Вместо това, той засили военното сътрудничество с НАТО и започна масов внос на оръжия от западните държави.
Това беше последният „червен флаг“ за Москва. На 21 февруари 2022 г. Русия призна независимостта на Донецката и Луганската народни републики, изпрати военни сили като „миротворци“ и поиска от Украйна да се откаже от военна помощ от НАТО. Когато Киев отказа, Москва започна мащабната инвазия на 24 февруари 2022 г.
Разбира се, нищо от това не оправдава руската военна агресия, но да се твърди, че тя е „непредизвикана“, е далеч от истината.
Ролята на Джо Байдън в ескалацията на войната
Решаваща роля за конфликта изигра и президентът на САЩ Джо Байдън. В края на 2021 г., когато Русия струпа войски по границата на Украйна и поиска спазването на Минските споразумения, Байдън можеше да окаже натиск върху Зеленски да ги приложи, за да избегне войната. Вместо това, той предостави на Киев „празен чек“ за подкрепа и увери украинския лидер, че САЩ ще реагират „бързо и решително“, ако Русия нападне.
Това насърчи Зеленски да откаже компромисите с Москва, което на практика направи войната неизбежна. Ироничното е, че след началото на конфликта Байдън не изпълни обещанията си за решителна военна помощ, опасявайки се от ядрен ескалационен сценарий. Това остави Украйна в дълга, кървава война с Русия, без реален шанс за бърза победа.
Как може да изглежда мирното споразумение?
Днес очертанията на потенциален мирен договор са ясни:
• Русия ще запази Крим и части от Донбас.
• Останалата част от Украйна няма да стане член на НАТО, но ще получи гаранции за сигурност от западни държави.
Ако Байдън беше настоял за подобно споразумение още в началото, хиляди животи щяха да бъдат спасени.
Войната в Украйна не е черно-бяла, както често се представя. Украинските власти, САЩ и НАТО също носят голяма отговорност за избухването и продължаването на конфликта. Разбира се, руската инвазия остава агресивен акт, но представянето ѝ като „напълно необоснована“ е сериозно изопачаване на историческите събития.
Време е да признаем, че войната можеше да бъде предотвратена, ако западните лидери и украинското правителство бяха взели различни решения. За съжаление, днес цената на тези грешки се измерва в стотици хиляди жертви.
(Настоящият материал е базиран на анализа на проф. Алън Дж. Купърман, публикуван в The Hill.)
Линк към статията ТУК
